Запис, направен с видеорегистратор в автомобил и публикуван в платформата „Гражданите“ стана причина баскетболният треньор Константин Папазов да получи акт https://www.dnevnik.bg/skorost/2020/06/23/4082177_minaliiat_na_cherveno_konstantin_papazov_niamashe_koli/“ target=“_blank“>за минаване на червено, а при явяването в столичната пътна полиция му https://www.dnevnik.bg/skorost/2020/06/24/4082862_konstantin_papazov_poluchi_akt_za_minavaneto_na/“ target=“_blank“>бяха връчени глоби за стари нарушения на обща стойност близо 3 хил.лв. Папазов благодари на човека, който го е заснел, и обяви, че не му се сърди. Дори призова за още по-силен граждански контрол на спазването на пътните правила. Опитът обаче сочи, че шансът полицията да започне да получава повече сигнали за нарушения не е голям и основна причина за това е законодателството.

От година на година видеорегистратори има във все повече автомобили, а клипове от тях често се оказват както в специализираните платформи за сигнали, така и в социалните мрежи, където биват гледани и споделяни хиляди пъти. Пред използването на заснетите от тях данни за нарушения обаче има една голяма пречка – подаващите сигнал до Пътна полиция за нарушение на Закона за движение по пътищата не могат да останат анонимни. Въпрос на желание е нарушителят да получи името, адреса и дори телефона на човека, заради когото е глобен. А е ясно, че не са малко хората, които биха отмъстили на този, заради когото са глобени.

„От години се борим това да се промени и данните да се дават само, когато става въпрос за тежки нарушения, които заплашват извършителя със затвор, например, но без успех“, коментира пред „Дневник“ единият от създателите на платформата „Гражданите“ Стоян Митов.

Той пояснява, че в протокола, който придружава акта, присъстват имената, адреса и телефона, на този който го е подал, а санкционираният има право да си ги вземе от там. „По закон, имаш право да знаеш за какво, къде и заради кого си глобен, а има и случаи на заплахи към хора подали сигнали“, допълва Митов.
Това вероятно е и причината по-малко от половината сигнали за нарушения на Закона за движение по пътищата от „Гражданите“ да се изпращат на „Пътна полиция“ за вземане на отношение. Ситуацията е такава, въпреки че изпращането на сигналите през платформата е автоматизирано и е достатъчно само да се избере тази опция. До неотдавна сигнали се подаваха само в писмен вид, което означаваше човек да отдели време и да отиде на място а подаде сигнал.

В същото време от „Пътна полиция“ търсят съдействие от „Гражданите“. Последната им молба, например, била да получават данни за нарушителите – рецидивисти, за които има най-много сигнали в платформата.

Адвокат: Това е абсурдно

„Това е абсурдно, не би трябвало информация за сигналоподателя да се дава на този, които е извършил нарушението“, коментира пред „Дневник“ адвокат Александър Кашъмов от програмата „Достъп до информация“. Той допълни, че тези данни би трябвало да са защитени и от Закона за достъп до информация.

„Противното означава да се заобиколи правова държава, хората да се саморазправят и да се бламира гражданската функция за подаване на сигнали“, допълни Кашъмов. Той поясни, че защита на подаващите сигнали има в антикорупционното законодателство и в Наказателно-процесуалния кодекс.

Встрани от вниманието на депутатите Въпреки многото промени в Закона за движение по пътищата темата граждански контрол не се повдига, а фокусът остава върху повишаване на ефективността на контролните органи. През тази седмица приключи периодът за обществено обсъждане на https://www.dnevnik.bg/skorost/2020/05/22/4070240_promeni_v_zakon_predlagat_po-burzi_nakazaniia_za/“ target=“_blank“>поредния ремонт на закона, но при него акцент е по-бързото налагане на санкции и отново няма нито дума за засилване на гражданския контрол.Икономически стимули могат да ги популяризират

Председателят на Асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров коментира, че проблемът идва от архаичните административни закони, които депутатите не променят. „Когато ние преди 3 години правихме такава кампания и призовахме хората да изпращат клипове, се бяхме договорили с „Пътна полиция“ да викат нарушителя, да му показват видеото и той да реши дали да плати глоба с фиш или с акт. Повечето избираха фиша и тогава самоличността на изпратилия клипа оставаше в тайна“, допълни той.

Тодоров смята, че може да се мисли и за популяризиране на монтирането на видеорегистратори, включително с намаляване на цената на застраховката за собствениците на коли с такива устройства. Такива икономически стимули има в Русия, например. Владимир Тодоров допълни, че поставянето на видеорегистратор е полезно когато има инцидент и спор за вината, като от записа често ясно се разбира кой е крив и кой прав.

Масовото присъствие на видеорегистраторите в колите намалява и нарушенията на пътя, тъй като шансът човек да бъде санкциониран по запис от тях, нараства, е неговото мнение.

Проблемът е липсата на държава

По-различно мнение по темата има Богдан Милчев от института за пътна безопасност. Според него сегашната система работи и ако повече хора свидетелстват, няма да има и притеснения за отмъщение. „Проблем с тези сигнали нямаме, процедурата е отиграна. Но ние -гражданите, сме възложили през държавата на МВР да контролира ситуацията по пътищата. Ако имаше държавата, нямаше да говорим за контрол от гражданите“, заяви той.

За Милчев големият проблем е, че сегашната законова уредба позволява да правиш нарушения и да караш, защото пътна полиция не те връчва глобите. „Няколко хиляди души са в ситуацията на Константин Папазов (на когото https://www.dnevnik.bg/skorost/2020/06/25/4083509_konstantin_papazov_ne_mi_e_vzeta_knijkata_davam_pari/“ target=“_blank“>бяха връчени накуп 13 глоби за различни нарушения, б.а.). Сигурно са повече от 10 хил. души. Въпросът е защо не са връчени всички наказателни постановления, които Папазов получи сега, при положение, че е публична личност и не е проблем да бъде намерен“, казва Милчев.

За него решението е нова процедура и нов закон, защото сегашния за административните нарушения и наказания е от 1969 г. Като проблем Милчев посочва и че стотици хиляди хора живеят на адреси, на които не са регистрирани и МВР няма информация за това.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar