Иницииран от управляващата партия „Грузинска мечта“, законът беше приет през май въпреки продължилите седмици наред безпрецедентни улични протести и предупрежденията, че ще подкопае евроинтеграцията на Тбилиси.
Законът, който критиците сравняват с репресивното руско законодателство, използвано за заглушаване на инакомислието, задължава групите, които получават поне 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „организации, преследващи интересите на чужда сила“.
Прозападният президент Зурабишвили подаде жалба до Конституционния съд на Грузия с искане да спре действието на закона и да го отмени окончателно.
От президентската администрация определиха закона като противоконституционен, тъй като противоречи на разпоредба, която задължава властите да правят всичко възможно, за да постигнат членство в ЕС и НАТО.
Грузинският президент наложи вето върху закона, след като беше приет, но то беше преодоляно от парламента.
Зурабишвили, който е яростен критик на управляващата партия, призова опозицията да сформира единен фронт преди парламентарните избори през октомври.
Грузинското правителство защити закона като целящ единствено да повиши прозрачността на чуждестранното финансиране на НПО.
Управляващата „Грузинска мечта“ обаче е изправена пред широко разпространени обвинения, че отклонява страната от пътя ѝ към членство в ЕС и я връща към орбитата на Русия.
Желанието за членство в ЕС и НАТО е залегнало в конституцията на Грузия и според проучванията на общественото мнение се подкрепя от над 80 % от населението.
Брюксел предупреди, че законът е „несъвместим“ с перспективите на Грузия да се присъедини към блока.
През юни лидерите на ЕС решиха да спрат процеса на присъединяване на Грузия.
САЩ наложиха визови ограничения на „лица, които са отговорни за подкопаването на демокрацията в Грузия или са съучастници в това“. | БГНЕС

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar