Законопроектът изисква организациите, които получават чуждестранно финансиране, да бъдат обозначени като „чуждестранни агенти“ и наподобява репресивното руско законодателство, използвано за разправа с критиците на режима в Кремъл. Зурабишвили наложи вето на закона на 18 май, но два дни по-късно председателят на парламента Шалва Папуашвили обяви, че управляващата партия „Грузинска мечта“ планира да отмени нейния вот, съобщи „Киев Индипендънт“.
Сега законът ще бъде върнат на Зурабишвили, която ще има 5 дни, за да го подпише. Ако президентът откаже, законът ще бъде разписан от председателя на парламента.
Основните разпоредби на закона ще влязат в сила 60 дни след приемането му, което вероятно ще се случи малко преди парламентарните избори през октомври.
Макар че ходът на парламента да отхвърли ветото не беше неочакван, гласуването дойде дни след като САЩ обявиха, че въвеждат ограничения за пътуване на депутати, които са отговорни за „подкопаването на демокрацията“ в страната. Ограниченията ще се прилагат и за членовете на техните семейства.
Конгресменът на САЩ Джо Уилсън представи закон, който ще предостави на Грузия пакет от военни, търговски и визови стимули за либерализация, ако тя се откаже от спорния закон.
Няколко държави от ЕС настояват за санкции срещу Грузия във връзка със законопроекта, включително за спиране на безвизовия режим. В отговор някои членове на Европейския парламент призоваха да се преустанови кандидатурата на Грузия за членство в ЕС.
Въпреки това „Грузинска мечта“ остана невъзмутима и продължи да прилага закона, като засили обвиненията си към САЩ и ЕС./БГНЕС

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar