Какво се случва с жалбите от бавно правосъдие в България? Много ли са магистратите, с чиито действия или бездействия се нарушава правото на гражданите да бъдат решавани в разумен срок съдебните им дела? Има ли съдии, прокурори и следователи, които успяват да разменят квартирите си в „Младост“ с мезонети в Бояна? Главният съдебен инспектор Теодора Точкова е наясно с това. Тя от 4 години ръководи Инспeктората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), а неговата задача е именно тази – да проверява сигналите за кривиците в правосъдието, имуществените декларации на тези, които правораздават, както и тяхната честност, почтеност и слабост към неследващи се дарове.

– Г-жо Точкова, в суматохата покрай апартаментите на властта, парламентът прокара една поправка в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с която ви уреди повишения в длъжност – и на вас, и на редовите съдебни инспектори, след приключването на мандата. Интересно, зарадва ли ви това?
– Не точно „зарадва“, по-скоро почувствах удовлетворение и то не в лично качество, а като главен инспектор на ИВСС. Считам, че това е справедлива компенсация за времето, в което магистрат, докато работи като инспектор, респективно като главен инспектор, е лишен от възможността за участие в конкурси за по-висока длъжност, т.е. за нормално кариерно развитие, с каквато разполагат останалите съдии, прокурори и следователи. На второ място, считам, че промяната в чл. 50 от ЗСВ ще отговори на увеличените изисквания към органа, главния инспектор и инспекторите, и ще гарантира при избора привличането на магистрати с доказани професионални и нравствени качества. Това ще е предпоставка за ефективната дейност на Инспектората, тъй като ще доведе до мотивация на избраните инспектори – да работят всеотдайно за постигане на поставените цели. Възможността за възстановяване на по- висока длъжност не следва да се тълкува като кариерен бонус, нито като нарушаване на конкурсното начало, каквито гласове се чуха, а като нормално професионално израстване и гаранция за оценка на положения труд за изпълнение на задачите на Инспектората. Надявам се, че бях достатъчно ясна.

– Да изясним още нещо. Чух, че тази кариерна екстра, гласувана по предложение на Ревизоро и Данаил Кирилов (преди да стане правосъден министър) не била подарък за вас, а покана да напуснете поста по-рано. Вие чухте ли това? Съдия Галина Тонева първа го каза.
– Тиражират се подобни предположения в медийното пространство. Обаче нека да е ясно – нито някой ме е канил, нито аз имам намерение да напусна предсрочно поста. Още повече, че пред Инспектората стои ново предизвикателство. С промените в Закона за защита на личните данни, влезли в сила от 1 март, Инспекторатът трябва да следи за спазване на изискванията за защита на личните данни от страна на съда, прокуратурата и следствените органи в случаите, в които действат като органи на съдебната власт. По закон разполагаме с 2 месеца да разпишем процедурите, по които ще се извършват новите проверки. Тези промени залегнаха в проекта за изменение и допълнение на правилника на Инспектората, който вече е публикуван на нашата интернет страница – за предложения и становища в 14 дневен срок. На 18 април т.г. правилникът следва да бъде приет на заседание на Инспектората и обнародван в Държавен вестник. Сама разбирате, че това ново правомощие поставя и много други организационни въпроси. Те следва да бъдат спешно решавани, така че не ми остава много време да се вслушвам в предположения и догадки, макар и публично разпространявани.

– Вашият мандат изтича през април догодина, нали така? Ако напуснете предсрочно, ще освободите за някого поста. Говори се, че има вече кандидат, но дали е вярно, кой знае?
– Вярно е, че мандатът ми изтича на 9 април 2020 г. Не знам дали вече има кандидати за моето място. Но, както вече ви отговорих, аз нямам намерение да го напусна предсрочно. По-важното е друго. Покрай говоренето за възможността за възстановяване на инспекторите на по- висока длъжност след изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване, убягна от общественото внимание едно друго прието изменение – на чл. 49 от ЗСВ. То предвижда при освобождаване на основание чл. 48 ал. 1 на главния инспектор или на инспектор, новите да не довършват мандата, а да започват нов пълен мандат. Това законодателно решение може да се тълкува двояко. От една страна, то ще осигури привличането на кандидати с високи професионални и нравствени качества, които при предсрочно прекратяване на мандата биха участвали в избора само, ако получат пълен мандат. От друга – ще доведе до промяна на цялостната концепция за дейността на Инспектората и ще застраши приемствеността в работата му. Възможността да се избере главен инспектор или инспектор с нов мандат означава да се постави под съмнение екипността в работата на органа, да се стигне до нереализиране на целите, заложени в концепцията на главния инспектор, която има значението на програма на органа за периода на мандата. По важните въпроси Инспекторатът приема решения колективно и предвидената възможност би създала условия за непостигане на съгласие, съответно за непоследователност в действията на институцията.

– Чудя се, г-жо Точкова, с какво толкова е привлекателен вашият пост? Той осигурява, доколкото виждам аз, повече неприятности, отколкото власт.
– Не бих се изразила точно така. Инспекторатът е много важен контролен орган, който следи не само професионалната дейност на магистратите, но също така и съответства ли тяхното поведение в обществото на етичните норми. Тези правомощия са изключително сериозни. Те могат да предизвикат дисциплинарно наказание, дори дисциплинарно освобождаване от длъжност на провинилия се магистрат – това показва властовия потенциал на Инспектората. Ако ме питате за властовия потенциал на главния инспектор, той е нито повече, нито по- малко от този на всеки инспектор – с тази разлика, че позицията на главния инспектор определя облика на институцията и има значение за нейното развитие. Аз харесвам работата си, полагам усилия да я върша добре и в този смисъл не правя оценка приятна или неприятна е тя.

– В 10-годишния евродоклад за напредъка в правосъдието у нас инспекторатът беше похвален – че допринася за ефективността и отчетността на съдебната система в България. Но горе-долу по същото време, в едно интервю вие казахте, че и при съдиите, и при прокурорите, и при следователите има хора, на които не им мястото в системата. Не че не се вижда това. Но вие защо го казвате? Може би някой друг на ваше място ще се изразява по-деликатно?
– Възможно е. Но аз не съм от хората, които говорят празни приказки или преувеличават. При проверките си Инспектората установява сериозни забави по движението и приключването на делата и преписките – и от страна на съдии, и от страна на прокурори. Преимуществено тези колеги правораздават в София, но има и такива извън нея. При някои от тях предприеманите административни, дисциплиниращи и дисциплинарни мерки имат положително въздействие. Но при други не водят до подобряване на работата им. Тези колеги допускат нови и нови забави, срещу тях се образуват нови дисциплинарни дела, чието приключване се бави, а междувременно продължават да постъпват сигнали в Инспектората за дела, неадминистрирани повече от 1 година и съответно за съдебни актове, непостановени повече от 2 години. Тези колеги са малко. И трябва да излязат от системата.

– Много ли ви се сърдят колегите ви – прокурори, съдии и следователи, когато ги предлагате за наказания? По едно време, ако не греша, поискахте дисциплинарни наказания на 11 съдии заради забавени дела – от ВСС и от началника им. Какво се случи с това ваше искане? Дисциплинарните производства доколко са ефективни?
– Неприятно ми е да го кажа, но истината е, че дисциплинарните производства, образувани по предложения на Инспектората, се бавят пред колегиите на ВСС, преимуществено пред съдийската колегия. Не можем да се похвалим с резултати, въпреки нашите усилия. Актуалната статистика показва, че от образуваните 23 дисциплинарни производства по наши предложения от 2017 и 2018г., колегиите са се произнесли само в 6 случая- в два е наложено наказание „забележка“, в един не е наложено наказание, а в останалите три производството е прекратено. Останалите 17 дисциплинарни производства още не са приключили, като сред тях има такива, обявени за решаване в началото на 2018 г. Донякъде да има обективни причини за продължителността на някои дисциплинарни производства пред ВСС. Но едва ли е такава непроизнасянето на дисциплинарния състав повече от 8- 10 месеца след приключване събирането на доказателствата. В същото време, докато тече дисциплинарното производство пред ВСС, в Инспектората продължават да постъпват основателни сигнали с оплаквания за сериозни забави. В тези случаи Инспекторатът е изправен пред невъзможност да отговори на очакванията на обществото, тъй като е изчерпал правомощията си, а дисциплинарно наказващият орган ВСС не е приключил производството повече от година. Продължителността на дисциплинарните производства пред ВСС се обуславя и от факта, че по всяко предложение на Инспектората, при вече събрани доказателства, съответният дисциплинарен състав започва ново доказване.

– Тоест?
– Дейността по доказване се извършва два пъти. Не виждам основателна причина за подобно двойно доказване. Както не виждам разумна причина, без да се засяга кадровата дейност на колегиите на ВСС, Инспекторатът да не може да налага някои от по-леките дисциплинарни наказания като „забележка“ и „намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до 1 година“. Нищо не пречи компетентността за налагане на тези дисциплинарни наказания при установени нарушения от ИВСС, да се възложи на нас – по подобие на идеята на ВСС тези леки наказания да се налагат от административните ръководители. Затова аз смятам, че е време да се постави на обществено обсъждане идеята за предоставяне на решаващи правомощия на Инспектората. Реализирането й ще позволи бързо и ефективно дисциплинарно производство. И ще допринесе за преодоляване на допусканите забави по движението и приключването на делата.

– Доста съдии и прокурори завеждат дела срещу глобите от 300 лв., които им налагате, когато не подават навреме годишните си имуществени декларации. Някъде четох, че губите повечето от тия дела, съдиите решавали, че нарушенията са маловажни. Гарван гарвану око не вади?
– От издадените от мен общо 66 наказателни постановления за неподадена в срок декларация за имущество и интереси от 2017 до момента 31 не са обжалвани и са влезли в сила. Останалите са обжалвани, като от тях 8 наказателни постановления са отменени с влязъл в сила съдебен акт. За да ги отмени, съдът наистина е приел, че случаят е маловажен. Дали може да се характеризира ситуацията с тази хубава българска поговорка – „гарван гарвану око не вади“ – предстои да разберем. Тъй като Инспекторатът включи в годишната си програма тематична проверка – анализ на причините за прилагане на чл. 28 б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания по приключените административно наказателни дела в Бургас, Варна, Търново, Пловдив, София.

– Като главен инспектор вие въведохте практиката да се публикуват фрапантни случаи с протакане на дела, които си лежаха на тъмно в чекмеджетата преди това. Така научихме например, че над 16 години разследват, по 10 пъти връщат дело. Това познание оказва ли се полезно?
– Разбира се. Тези констатации послужиха за приемане на законодателни промени – например, промените в НПК в сила от ноември 2017. Те имат и дисциплиниращ ефект спрямо съдиите, доколкото Инспекторатът предоставя на атестационните комисии резултатите от всички проверки. Освен това, се видя, че в повечето случаи нарушаването на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок е допускано от онези магистрати, за които Инспектората е предлагал да се образуват дисциплинарни производства и по отношение на чиято работа продължават да постъпват основателни сигнали.

– Инспекторатът прекрати проверката срещу председателя на ВКС Лозан Панов и обяви, че не е открил данни за нарушения. Поводът Панов да бъде проверен беше друга проверка – тая, която самият той възложи по делата за мерките за неотклонение на кметицата Иванчева и заместничката й. И с този акт си навлякохте недоволство, нали забелязахте?
– Инспекторатът е независим контролен орган и ролята му не е да се харесва някому, а да си върши работата. В случая с Лозан Панов не се събраха данни, установяващи съставомерност на нарушенията по ЗСВ за извършването на които беше проверяван.

– Неведнъж заявявате, че си обичате работата си. Искрена ли сте? Както виждам, и когато откриете нарушения, и когато не откриете, все отнасяте враждебност – явна или скрита?
– Не се вълнувам много от обществено мнение. Още по- малко от настроения, предизвикани от временна конюнктура. За мен е важно да знам, че всичко, което правя, е подчинено на закона и морала. Оценка за работата на един човек, а и на един орган се прави, като мине време. Дали съм се справила, времето ще покаже.

– Вие отчетохте веднъж, ако не греша, че оправдателните присъди, включително тия, които предизвикват обществено възмущение, се дължат по-скоро на работата на съда, отколкото на пропуски в разследването. Така ли е?
– Никога не съм твърдяла подобно нещо. По- скоро е обратното. Допусканите грешки и пропуски от страна на разследващите трудно могат да бъдат преодолени. Те често водят до процесуални нарушения, които опорочават наказателното производство до степен, при която единствената възможност за съда е да чете оправдателна присъда. Дори за тези престъпления, които скандализират и възмущават обществото.

– Успявате ли ежегодно да проверявате какво имат и какво нямат всичките 4000 магистрати, техните съпруги и деца? И дали пише истината в техните декларации?
– Инспекторатът проверява не действителното имуществено състояние на съдиите, прокурорите, следователите и техните близки. А проверява дали има съответствие между декларираните факти в имуществените декларации с вписаните, обявени и удостоверени обстоятелства за имуществото в публичните регистри. В компетентността на НАП е да установява действителното имуществено състояние на проверяваното данъчно задължено лице, да установява и съпоставя получените доходи и направените разходи. В този смисъл компетентността на Инспектората е значително по-ограничена от тази на НАП, тя има за цел да изведе на светло, „да инвентаризира“ промените в имущественото състояние на магистратите за предходната календарна година. Иначе, да, успяваме да проверим своевременно ежегодно подаваните декларации на съдиите, прокурорите и следователите.

– Случаят с апартаментите на сина на главния следовател ме подсеща да ви питам – колко често забелязвате странни неща в имуществените декларации на магистратите? Има ли системни грешки в тях?
– Имуществото на пълнолетните деца на магистратите по закон не е сред това, което подлежи на деклариране от родителите им. Съответно Инспекторатът няма правомощия за проверка в тази връзка. Ако ме питате имат ли магистратите самолети и яхти – не са декларирали, нито това е удостоверено в съответните публични регистри. А относно най- честите грешки – пропускат да декларират влогове и банкови сметки с разбирането, че това не не е нужно, щом всеки от семейството има такива под 10 000 лв. Законът обаче задължава декларирането в случай, че общата стойност на всички средства на магистрата, съпругата и непълнолетните деца надхвърлят 10 000 лв.

– Вие колко апартамента имате, г-жо Точкова?
– Един, в Хасково, съпружеска имуществена общност и 1/2 идеална част от друг в Кюстендил, по наследство.

Нашият гост
Теодора Точкова е завършила право в СУ „Климент Охридски“. Прави първи стъпки в кариерата си като младши съдия в окръжния съд в Хасково. После е съдия и зам.–председател в районния съд там (1995-2001 г.) В следващите 6 години правораздава в хасковския окръжен съд, а от 2007 г. е двумандатен председател на административния съд в града. През април 2015 г. е избрана да оглави съдебния инспекторат.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar