Недостиг на прокурори, все още ненаправени номинации за делегирани прокурори за Европейската прокуратура и чисто нова служба за конфискация на незаконно придобити активи. Всички тези неща са част от предизвикателствата пред Главната прокуратура на Словения.

Има ли политически обвързаности в съдебната система? Има ли увеличаване на корупционните случаи в страната и какво поле на действие ще има новото антикорупционно звено в страната?

На тези въпроси отговаря главният прокурор на Словения Драго Шкета пред БНР.

Какви са основните предизвикателства пред прокуратурата в Словения? Неотдавна Вие прогнозирахте, че ситуацията в прокуратурата ще бъде изключително критична в бъдеще заради недостига на персонал през следващите години. Във Ваши изказвания сте казвали, че Словения все още няма служба за конфискация на активи и имущество с незаконен произход – в България имаме такава служба, която бе създадена с цел по-ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта – желанието Ви да има подобен орган от чисто практична и институционална гледна точка ли е, или заради сигнали и съмнения за корумпирани политици?

Страната вече има ново правителство и новият министър на правосъдието подготви този закон, с който се регламентира създаването на тази служба за конфискация и възстановяване на незаконни активи. Имаме контактните точки за създаването на такъв офис. В миналото имахме проблем с това как точно да изглежда това звено. Новият правосъден министър каза, че вече има нормативен акт, за което ние сме щастливи. Офисите на тази нова структура ще работят автономно – те не са нито към полицията, нито към главната прокуратура. Това беше основният и най-голям въпрос, който беше уточнен и одобрен от нас. Това ще бъде независима служба, която ще работи съвместно с нас, но като отделна от прокуратурата служба.

Защо обаче сега се предприемат действия за създаването на това звено? Има ли конкретна причина – може би има увеличаване на корупционните случаи?

В миналото нямаше толкова голяма политическа воля за това, за да решим този въпрос. Този проблем започна 2016-2017 г. Сега имаме опорните точки за създаването на такова звено – всички неща се случват и вървят добре. Целта беше това да бъде реализирано в цялост – да имаме готови и окомплектовани офиси на тази служба за конфискация и възстановяване. Трябваше да бъдат уточнени различни въпроси, които да не създават трудности за работата в бъдеще. Надявам се, че след намесата на новото правителство са изчистени и може да се пристъпи към създаването на това звено.

Правя уговорката, че въпросът ми не е политически… Словения има коалиционно правителство, което бе сформирано след изборите през април. Оттогава насам има ли различно поведение на властта в страната към прокуратурата – имате ли такива усещания?

Новото правителство вече започна процедурата за номиниране на двамата делегирани прокурори от Словения за Европейската прокуратура. Това е добре, защото предишният кабинет не свърши това и не направи тези номинации в продължение на две години и половина. Това беше сериозен проблем за бившите управляващи. Новите обаче са устремени да работят и да си сътрудничат с нас в бъдеще, като ангажират и използват материалните и човешки ресурси, за да подпомогнат словенската прокуратура. Това е много важно за нас, защото има липса на кадри в прокуратурата – само 65-70% от местата за прокурори са запълнени. Нуждаем се от останалите 30%, защото, ако нямаш достатъчно прокурори, не можеш да си вършиш добре работата. Това е като футболен отбор – ако излезеш на терена със седем, а не с 11 играчи – това е проблем и няма да може да спечелиш със сигурност.

Имате ли обяснение защото предишното правителство не е направило стъпки в тази посока за разрешаване на този проблем?

Не знам. Това е въпрос, който трябва да бъде зададен на тях. Но със сигурност не е добре за върховенството на закона в страната. Трябва да има доверие в институциите и те да се изслушват помежду си. Правителството трябва да се доверява на прокурорския съвет, който решава кои от кандидатите са подходящи, номинира ги и после кабинетът трябва да ги гласува.

Не ми отговорихте на първия въпрос – задавам ви го отново – Какви са основните предизвикателства пред прокуратурата в Словения?

Имаме много предизвикателства. Основните са борба с престъпленията, породени от реч на омразата, корупция, също така домашно насилие, насилие срещу жени и убийства на жени – това е един от сериозните проблеми при нас. Икономическите престъпления, като банкови измами например, които преди бяха много популярни в Словения, сега бележат спад. Това се дължи до голяма степен и на сътрудничеството ни с неправителствени организации. Те ни дават връзката с реалните проблеми на хората и с техните случаи. Опитваме се да си вършим работата все по-добре. Защото, когато го правим, това има отражение в реалния живот. В различни класации – през последните седем години Словения е сред десетте най-безопасните страни в света.

Знаем, че прокуратурата е орган, който не трябва да има политически обвързаности, нито да обслужва властови структури. Кога можем да кажем, че тази граница е премината – когато висши представители на прокуратурата с действията си показват, че имат такива обвързаности?

Нямаме този проблем в Словения. Има много случаи на политици, които са разследвани от прокуратурата. Никой политик в Словения не си позволява да казва на прокуратурата – да преследва този или да не разследва онзи. Тази институция е независима и това е една от най-важните автономии в страната. Политиците трябва да уважават това, защото за всяко разследване се нуждае от автономност – никой не може да има специални протекции и специална защита заради политическите си или обществени позиции. Това е немислимо. Никой в Словения няма привилегия или не разполага с имунитет, който да му дава защита от разследване.

Да, но номинираните от прокурорския съвет кандидати се избират от политиците – именно заради това би могло да бъде оказвано политическо влияние и да има подобна намеса.

Разбирам, да. Ние сме избрани, но от нас се очаква quid pro quo – услуга за услуга. Осигуряваме ти поста, а ти от своя страна не ни разследваш. Това имате предвид, нали? В Словения това е недопустимо. И както ви казах разследваме политици от целия партиен спектър, без изключение. Прокуратурата с действията си трябва да е за пример в обществото, че никой не може да избегне или заобиколи закона заради това че има някакви позиции. Това не му дава никаква привилегия. Това е важно за балансът в обществото, защото когато някой открадне огромна сума отнякъде или скрие данъци – те не отиват в бюджета и оттам ощетяват други хора в обществото – строят се по-малко детски градини, училища или болници например.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar