От кредитно-банково-криминално-политическа сагата „КТБ“ постепенно прелива в романтично-битова…

Това стана днес, след като на поредно дело в Специализирания съд свидетел № 3 на прокуратурата призна, че живее на семейни начала до ден днешен със свидетел №1.

Става въпрос за разпитваната в момента бивша шефка на счетоводителките Албена Андреева и Бисер Лазов – дясна ръка на Василев, който се превърна в основен свидетел срещу него (между двамата бе разпитан само свидетел №2 Орлин Русев – единственият бивш изпълнителен директор на КТБ, който от обвиняем се превърна в помагач на държавнто обвинение, б.р.). И тримата обаче не си спомнят ужасно много неща, както и нито веднъж за дни и месеци показания не се сетиха Делян Пеевски да е имал нещо общо с банката.

Що се отнася до Албена Андреева, днес тя описа своята роля като „Цветан Василев беше над всички, на него е подчинен Бисер Лазов, а на Бисер Лазов подчинена съм аз“.

Въпреки това още миналия път тя призна, че е имала на нейно име фирми, макар да ги представлявала само проформа. Днес Андреева се затрудни да си спомни дали е придобивала различни активи на дружества след краха на банката през 2014 г. Това е всъщност тезата на защитата – че „семейството“ е било серизоно обезщетено с имоти, разграбени от банката заради услугата да свидетелства.

Андреева и Лазов са и сред инициаторите на писмо – уж само до прокуратурата и квесторите, което обаче се появи навремето веднага в „правилните медии“ през 2014 г. Тя се затрудни да отговори на въпрос на адвоката на Цветан Василев – Константин Симеонов: защо при толкова служители в огромния билдинг на „Цар Борис III“ само 8 души да го подписали.

Тя бе запитана от Симеонов и нещо друго. Миналия път Андреева разказа, че всички десетки собственици на „кухи“ фирми под патримониума на Василев, след затварянето на банката на 20 юни 2014 г. оформили цялата документация за излизане от тях и пратили Лазов като техен представител във Виена.

Формално документите били оформени като решение на Василев като едноличен собственик на капитала на „Бромак“ (другото му „архи“-дружество, б.р.), че упълномощава свой представител да придобие всички дружества.

Та, днес Симеонов попита:

– А зашо трябваше да се носят на Цветан Василев?

А. Андреева: Еми, щото не беше в България.

– Какво общо има той с тия фирми – неговият подпис има ли… Вие казвате, че са негови фирмите, а реално по Търговския регистър те нямат нищо общо?

А. Андреева: Да, така е.

– Е, защо тогава трябва да се ходи при Цветан Василев?

Тук свидетелката отново повтори, че се доверила на Василев още през 2005 г. и че било „ноторно известно“, че фирмите реално са негови.

– Защо трябваше тези документи, подписани от различни служители, да се носят на Цветан Василев? Какъв е бил смисълът от носенето на тези документи във Виена, като от подписа на Цветан Василев не зависи нищо – попита пак адвокат Симеонов.

А. Андрева: Аз съм била представляващ „Хедж инвестмънт“… Фиктивен представляващ още от началото.

Андреева до края на деня разказа още, че имат и съдружие с Бисер Лазов в една компания – станали съдружници след затварянето на банката. Но не можа да си спомни дори предмета на дейност и какви активи притежава въпросното „семейно“ дружество.

Другото характерно за процеса днес бе, че в залата дойде Сашо Диков, който попита лично съдия Виржиния Петрова – защо не иска да разпита Цветан Василев.

Тя каза, че това не е така и че задължително ще го разпита, когато е възможно.

На това Диков й даде правна консултация – че законът позволява разпит и по скайп. На което тя отвърна, че е осведомена за текста на закона.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar