Не стига, че удари дъното по лобистки и клиентелистки закони и доверието към него трайно е замръзнало на 8 процента, в последните два месеца парламентът приема законите с все по-малко депутатски гласове. Наистина правилникът формално не е нарушен, защото поправките или новите нормативни актове събират нужните 61 „за“. Големият въпрос е доколко са легитимни пред обществото и с оглед на липсата на опозиция, тъй като от средата на февруари БСП бойкотира парламентарните заседания. На всичкото отгоре фокусът бе насочен към имотния скандал, предизвикал размествания и в парламентарната група на управляващата ГЕРБ.

Последната рокада е слагането на Дани (Борисов обикновено така го нарича) Кирилов, шеф на една от най-важните комисии – правната, за правосъден министър. Важна – защото почти всички текстове би трябвало да минат през нея, за да бъдат одобрени в пленарна зала. Друг е въпросът дали изобщо това се случва, или те минават само проформа през нея. Или пък ако комисията е водеща, текстовете накрая се променят до неузнаваемост.

Свидетели сме на правни абсурди

Не е нужно да връщаме много лентата назад, за да го видим. И като директна провокация идват думите на Кирилов, след като бе избран на новия си пост, че „се гордеел със законотворчеството си!“ „Приемах с голяма любов работа, която вършех в Народното събрание“, каза той. Така е – „с любов“ и всеотдайност, но не към избирателите и към обществото, а към „патрона“ си Борисов и към партийната конюнктура.

Само преди месец и половина именно с основната роля на Кирилов и в услуга на ДПС на среднощен маратон, ГЕРБ обезсмислиха преференциалното гласуване. После само след три дни премислиха и промениха кардинално позицията си. Борисов излезе и „нареди“ в типичния си напоследък отегчено-назидателен стил да се върне преференцията в предишния й вид. На Дани Кирилов му беше казано „веднага“ да „види какво може да направи“ и да внесе съответните поправки. Така ГЕРБ сътвориха поредното законодателно безумие. Защото внесоха законодателните си предложения още преди да е изчерпана процедурата по ветото на президента на промените в Изборния кодекс.

Ако трябва да се спазва изрядно цялата процедура,

а тя трябва, особено от законодателя, което последните години обикновено не се случва, поправките трябва да бъдат внесени в деловодството на НС, след като е отхвърлено ветото на държавния глава. ГЕРБ, и в частност Кирилов, все пак донякъде се „светнаха“ и замразиха гласуването на текстовете в комисията, докато не мине през пленарна зала ветото, а законодателните изменения съответно обнародвани. Заради бързината си или поради некомпетентност, а може би комбинация от двете, управляващите искаха да започнат да променят един закон, който все още не беше приет докрай!

После все пак управляващите върнаха преференцията, каквато беше, но без гласовете на опозицията, която и досега бойкотира работата на парламента, именно заради промените в изборното законодателство, които според нея ще доведат до „служебна победа“ за властта и до „манипулации“.

„Врътката“ около промените в Закона за вероизповеданията, която също бе направена под обществен натиск, отново извади наяве други проблеми, освен неслучилата се амнистия от над 8 млн. лв. задължения на Главното мюфтийство. Проблемът тук е по-голям и

с измененията се сътвориха още нелепици

Още по време на гледането му в комисиите се постави въпросът по какъв начин се ревизират административни актове и как самата законодателна власт се намесва в процес на прилагането на закона.

От друга страна, мюсюлманското изповедание има имоти и вместо чрез запор да се гарантира събирането на задълженията, се дават отсрочки и на практика се одържавяват самите вероизповедания и пр.

Барабар с това законодателят не забрани външното финансиране на изповеданията, каквато беше основната идея за измененията. Така българската държава стана нещо като „спомагателен спонсор“ заедно с други неясни източници на финансиране. Всъщност промените в Закона за вероизповеданията, които отново бяха одобрени само с гласовете на мнозинството, отвориха казуси по няколко направления, освен че създадоха и дипломатическо напрежение с Турция, чийто външен министър обяви, че сме опростили дълговете на мюфтийството под неин натиск.

Така независимо от наличието на формален праг, при който се провеждат пленарните заседания и се приемат законите, по-големият проблем е, че те в значителната си част са в разрез именно с логиката, с установените от години принципи в парламентаризма, както и в разрез с правното регулиране.

Същото се случи и с промените в антикорупционния закон

След като яростно защитаваше идеята общинските съветници да бъдат извадени от кръга на проверяваните лица, внезапно и без каквито и да е аргументи Кирилов обяви, че оттегля предложението, внесено заедно с колегата му от ДПС Хамид Хамид.

В края на м.г. двамата обясниха, че поправките са нужни, тъй като антикорупционната комисия не „разполага с нужния капацитет да проверява местната власт“! След като прокуратурата остро възрази срещу тях, Кирилов ревизира идеята си и набързо се отказа да върши „услуга“ на антикорупционната комисия, като я разтовари от проверката на общинарите.

Като по-пресен пример за закон, гласуван от малко народни представители – около 75-80, е изцяло новият Закон за търговската тайна. Той бе одобрен основно от депутати от ГЕРБ и коалиционния им партньор „Обединени патриоти“. От „Воля“ хич не се вълнуваха от темата и в някои от гласуванията бе отчетен по 1 глас от групата на Марешки.

Освен противоречивите и абсурдни законодателни промени, на които сме свидетели, както и липсата на читава експертиза – Съветът по законодателството към НС не работи повече от година, изникват още проблеми. Как мнозинството ще успява да удържи депутатите си в залата, при положение че започна предизборната кампания? Затова че законодателната дейност ще продължи по същия начин, по който кметът Фандъкова слага и маха перките на акулите на „Графа“, няма съмнение.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar