– Г-н Дичев, при преизбирането ви начело на Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) обещахте да работите срещу дискредитирането на професията. Защо гледат на вас като на некоректни и брутални?

– Този тип обобщения са също част от дискредитирането. Във всяка гилдия има почтени и непочтени хора, такива, които спазват правилата, и други, които ги нарушават. Ние не сме заровили глави в пясъка и знаем, че има колеги, които с начина на работа, с отношението към длъжника допринесоха за негативизма към всички. Затова и камарата непрекъснато се намесва и пресича лошите практики. Без значение дали става въпрос за некоректно начисляване на такси, за налагане на 30 банкови запора или друго, което не е по правилата.

Но това са единични случаи,

не може да се

лепят етикети

на цялата

гилдия

Професията е отговорна и не е никак лека. Юридическата работа е едната страна, другата е, че зад почти всяко дело има тежка история. Нормално е всяко нарушение да предизвика обществен отзвук, който резонира върху всички ЧСИ.

Хората винаги ще симпатизират на длъжника. Но „бедният длъжник“ срещу „лошото ЧСИ“ е едно повърхностно разбиране, което най-малко не отчита, че има и трета страна. Има ли дълг, има и ощетен.

Чудя се защо в медиите толкова добре се котират разказите за длъжници, а на заден план остават истории, при които хората са загубили всичко заради некоректни длъжници, за бизнеси, които са имали потенциал, но са се сринали, защото някой не си е платил за работата.

На този фон ЧСИ бяха повече от

удобна мишена

за политически

популизъм

И това е вече няколко години. Винаги има народни представители, които да „озаптяват лошите“, сатанизират ни и ни употребяват, за да трупат дивидент. Но по-тъжното е, че на пръсти се броят законодателите, които познават изпълнителния процес. А щом политиците масово не разбират какво е принудително изпълнение, на какви правила се подчинява, какво да кажем за хората. За тях ЧСИ е този, който носи голямата сметка на длъжника. И никой не си задава въпроса какво има в тази сметка и че преди таксите на ЧСИ има лихва, държавни, съдебни такси, адвокатски хонорари.

– Промените в ГПК постигнаха ли целта хората да бъдат стимулирани да плащат доброволно?

– Твърде рано е за задълбочен анализ, но в камарата ще следим ефектите, най-малко защото част от положителните промени са по наше предложение. В това число банките да не могат да запорират социални плащания, да се разшири кръгът от действия на ЧСИ, които страните да обжалват.

Отсега още е ясно, че длъжниците имат допълнителна защита, възползват се от правата си да контролират оценките на имоти, таксите на ЧСИ, адвокатските хонорари, да обжалват пред съда действия, които преди не можеха.

Най-доволни сме, че се прие промяната за социалните плащания. Търпяхме много критики, че запорираме помощи и пенсии, без да имаме вина. Само че сега възникна нов проблем, изключително обемната писмена комуникация между ЧСИ и банките. Но смятам, че и той ще отпадне с въвеждането на електронните запори, когато вместо на хартия, съобщенията ще се разменят през електронна система. Така ще се спестят разходи и по-бързо ще се отблокират защитените средства.

– Какви са най-честите оплаквания, които постъпват в камарата?

– Жалбите са основно с твърдения за процесуални нарушения. Проверяваме всяка, а при констатирани сериозни нарушения се образуват и дисциплинарни производства. Контролът на камарата въобще не е формален – отделяме значителен човешки и материален ресурс за проверки на канторите на ЧСИ. Когато законодателят е въвеждал частното съдебно изпълнение, изрично е записал, че в дисциплинарната комисия на камарата влизат и представители на Министерството на правосъдието. Факт, който сочи, че ЧСИ са натоварени с обществена функция и самата държава ги контролира.

– Колко са дисциплинарните производства?

– От 46-47 дисциплинарни дела в предишни години за 2017 г. те вече са 61, като наказанията стават все по-тежки, включително няколко лишавания от права. Въпреки критиките, които понесохме на общото събрание от наши колеги, че сме превърнали камарата в репресивен орган, ние сме категорични, при нас

нямат място

хора, които

системно

погазват закона

и правата на гражданите.

– Още ли за дълг от 20 хил. лв. се запорира имущество на стойност десетки пъти повече?

– Не, последните изменения в ГПК въведоха принципа за съразмерност на изпълнението. Материята обаче е по- сложна и винаги се преценява конкретният случай. Ще дам прост пример. Осъдени сте да върнете сумата от 10 хил. лв. ЧСИ налага възбрана върху доста по-скъпия ви магазин и на пръв поглед това изглежда несъразмерно обезпечение. Да, но ако магазинът вече е ипотекиран в полза на друг кредитор за голяма сума? А ако се окаже, че дължите хиляди и на държавата? Тогава тази възбрана не е нарушение. Наложена е, за да гарантира, че вашият кредитор някога ще си върне вземането.

– Вие по колко случая на месец работите?

– По около 100 нови, но с висящите стари дела бройката е много по-голяма.

– Само банки и големи компании ли се обръщат към ЧСИ?

– Напротив, статистиката е категорична – банките са едва 15% от кредиторите при ЧСИ. Най-много дела образува бизнесът – от големи до най-малки фирми, за които несъбирането на вземанията може да означава неплащане на заплати, закриване на работни места и не дай боже фалит. След това са гражданите – ЧСИ възстановят между 150 и 200 млн. лв. на физически лица всяка година. Тук влизат всякакви задължения, включително неизплатени заплати и издръжки на деца.

Държавните органи, в това число съдилищата и общините, са друг голям кредитор, като събраните в тяхна полза суми са като тези в полза на гражданите.

– Но ВСС се оплака, че ЧСИ не събират вземанията на съдебната власт.

– През 2016 г. на ЧСИ са възложени само 15 772 дела за крупната сума от 9,4 млн. лв. Въпреки сравнително ниския размер на вземанията от тях са събрани 1,1 млн. лв. ЧСИ доказано са най-ефективният инструмент за събиране на задължения по законов път. Ако бяха ни възложили например 300 млн. лв., вече минимум 100 млн. лв. да са събрани.

– Много хора прибягват до т.нар. бързи кредити, увеличава ли се броят на тези, които не успяват да ги върнат?

– В статистиката ни няма такъв критерий. Преди взимането на който и да е кредит хората би трябвало да питат и да са наясно колко точно ще върнат накрая, да си направят добре сметката, като задължително предвидят и лош сценарий – ще могат ли да се издължат, ако някой от семейството остане без работа, например. Ако изпаднат в трайни затруднения най-добре е веднага да разговарят с кредитора за предоговаряне, за да не се стига до съдебна намеса, което допълнително ще увеличи дълга с държавни такси, адвокатски възнаграждения и такси на ЧСИ. Но каквото и да се случи винаги сме последни във веригата и обираме недоволството.

– Преди месец ЧСИ поискаха да събират глобите на КАТ. Защо? Това няма ли да увеличи задължението?

– Камарата предложи помощ на държавата в този сегмент, въпреки че сме наясно, че ще възникнат всякакви трудности, някои от задълженията са погасени по давност, други, въпреки че са платени, не са отписани и т.н. Нямаме кой знае каква икономическа изгода. Но има нещо друго, от години предлагаме да помогнем, защото както и при глобите на некоректен родител, който възпрепятства отношенията на децата с другия родител, по-важна от събираемостта е превенцията. Всички виждаме, че чувството за безнаказаност е основна причина за хилядите жертви по българските пътища, за липсата на респект към държавата и правилата. Затова питаме: Какъв е смисълът от една санкция, ако тя не се прилага ефективно?

Смятам, че е крайно време да се разбере, че ЧСИ не са частни търговски субекти, а създаден и контролиран от държавата неин инструмент, с който се решават въпроси на икономиката, бизнеса, гражданите. Така че няма нищо по-естествено от това държавата чрез своите органи да използва ЧСИ за събиране на своите вземания. Събираемостта на публичните вземания освен фискално, има и друго важно измерение – върховенството на закона, реда, спокойствието и дори живота и здравето на българските граждани.

Много от общините започнаха да възлагат събирането на вземания на ЧСИ и повишиха в пъти събираемостта си. И то не само директно от делата, а защото хората разбраха, че дълговете се събират ефективно и предпочитат да си плащат, а не да стигат до принудително изпълнение.

Колкото до това дали ще се оскъпи дългът, не виждам място за притеснение. Взискателите по вземания за издръжка, за неизплатени заплати, дела за предаване на дете, както и публичните държавни и общински вземания са освободени от авансова такса на ЧСИ. Държа да отбележа, че това стана по предложение на Камарата и с промяна в чл. 81 от ЗЧСИ. В случая МВР, а съответно и гражданите в качеството им на данъкоплатци, не плащат нищо на ЧСИ. Всички разходи ще се поемат само и единствено от нарушителя. В масовия случай с глобите на КАТ това са „малки дългове“. Последните изменения в закона защитиха именно тези „малки“ длъжници, защото се въведоха тавани на таксите на ЧСИ. Знаете, че в други държави глоба от 50 евро може да стигне 2500 евро в зависимост от периода от време до плащането.

Но нашата идея е не да поемем всички глоби на КАТ, а само най-тежките случаи на рецидивизъм. Бихме могли да разпишем в споразумението с МВР, че първоначално ще се стартира с „по-леко“ изпълнение съответно и че разходите няма да са големи.

– Неведнъж сте предупреждавали, че ако ЧСИ бъдат избутани в ъгъла, може да се върнат мутренските времена и колекторски фирми да се заемат със събирането на задълженията. Виждате ли още такава опасност?

– През 2005-2006 г., когато се въвеждаше частно съдебно изпълнение, държавата имаше сериозен проблем със събираемостта. Тогава вместо със законови средства дългове се събираха силово. През годините благодарение на това, че имаше закон за ЧСИ и те действаха ефективно в урегулирана среда, станахме изключително важен елемент от финансовата и правосъдната система. Представете си само какво ще се случи, ако задълженията спрат да се плащат, защото се знае, че няма ефективно събиране. Или ако съдебните решения не се изпълняват ефективно, а си стоят на хартия. Тогава съдът се замества от саморазправа или от услугите на силовите изпълнители.

За 12 г. ЧСИ се доказаха като ефективен държавен инструмент, който помага на бизнеса, гражданите и на институциите да получат дължимото им по установен законов ред. Така че аз съзирам опасност в популизма по темата и смятам, че трябва да спре, защото всички имат интерес от работещо, ефикасно и достъпно съдебно изпълнение. И трябва да обединим усилия, за да го направим още по-добро, а не да го съсипваме.

CV

Роден на 26 юли 1973 г. в София

През 1995 г. завършва право в Софийския университет

От 1997 до 1999 г. е юрист в отдел „Приемна“ на президента на Република България

От 1 юли 1999 г. е съдия-изпълнител при Софийския районен съд

Действащ частен съдебен изпълнител от 4 април 2006 г.

През 2015 г. оглавява Камарата на частните съдебни изпълнители

На 27 януари 2018 г. бе преизбран за нов 3-годишен мандат

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar