Три руски министерства заедно с Главната прокуратура и Следствения комитет предложиха да не се преследват случаи на корупция, когато те са станали „в обстоятелства на непреодолима сила“. В момента текстът на предложената поправка е подложен на обществено обсъждане само за 15 дни – до 8 февруари 2019 г.

Идеята за узаконяване на „форсмажорна“ корупция не е достатъчно подробно обяснена и аргументирана и обърка юристи, които никога не са чували за подобно нещо. Част от общественото обсъждане е и провеждането на „независима антикорупционна експертиза“. Едва след това министерството на правосъдието ще публикува пълния текст на предложената поправка.

Това става в седмицата, когато Transparency International представи годишния си Индекс за възприятие на корупцията през 2018 г., в който Русия е поставена на 138-о място от 180 държави в компанията на Папуа-Нова Гвинея, Ливан, Иран, Гвинея и Мексико. Това накара руски политици отново да заговорят за необходимостта от въвеждане на национални критерии за измерване на корупцията и възприятието на населението за нивото ѝ, тъй като се съмняват в обективността на методиката на Transparency International. Според Главната прокуратура на Русия през миналата година ръстът на корупцията в страната спрямо 2017 г. е бил с 9%.

В мотивите към предложения за обсъждане текст за законова поправка се казва, че трябва да се предвидят „случаите, когато вследствие на обстоятелства на непреодолима сила не е правонарушение неспазването на забрани, ограничения и изисквания за изпълнение на задълженията, установени с цел противодействие на корупцията“.

Физическите лица, попаднали в такава ситуация, при която „обективни обстоятелства са направили невъзможно спазването на изброените забрани“, ще бъдат освободени от отговорност за действията си.

Кои ситуации може да останат безнаказани

Но това определение на министерствата на правосъдието, вътрешните работи и труда също може да се разчете като признание, че за определен вид корупция има обективни причини, и това още повече да увеличи подкупите и рушветите или да накара служители да създават ситуации, които да изглеждат като попадащи под новото определение.

Четири дни след публикуването на предложението от министерството на правосъдието дадоха известни разяснения. Става дума за ситуации в т.нар. моноградове (бел.ред. – това са селища, възникнали покрай едно-единствено определено производство и изцяло зависими от него, както и бивши военни градове), закрити административни територии, райони от Крайния север на Русия, които са отдалечени и с малобройно население. Продължително тежко заболяване също може да се окаже причина да не се спазват антикорупционни забрани.

Депутатът Анатолий Виборни от парламентарната комисия за борба с корупцията даде пример и за случаи, когато умира близък на държавен служител и той се оказва наследник на активи, които попадат под забраната такива служители да имат активи, банкови сметки и чуждестранни финансови инструменти зад граница. За да прехвърли това имущество, руснакът трябва да отиде в чужбина, а може да е в болница или в списък с международни санкции, което би трябвало да се смята за пречка на „непреодолима сила“.

„Умът ми на юрист не го побира“

Евгений Мисловски от „Антимафия“ (обществена фондация за противодействие на организираната престъпност и корупцията) коментира, че не вижда как предложението може да се впише в юридическото пространство. „Форсмажор в правен план е обстоятелство, което не зависи от волята на участниците в някаква сделка. Такива са избухването на война, изригване на вулкан, земетресение, стихийни бедствия, т.е. нещо, което не позволява да се изпълнят условията на договора. Какво би могло да е това обстоятелство в „договора за подкуп“, което да бъде оправдано с някакво събитие? Двете ми висши образования и три дисертации не стигат да го проумея.“

Основен проблем е какви ще са критериите за обявяване на някакво събитие за форсмажор, защото иначе всички заприличва на предварително оправдаване на чиновници, които просто не могат да си вършат работата без рушвети, допълва той пред „Свободная пресса“.

А допустима ли е корупция при спасяване на хора

Но адвокат Дмитрий Зилинский се опитва пред същото издание да разтълкува какво би могло да се смята за „непреодолима сила“, водеща до нарушаване на забраните за корупция. Според него има ситуации като природно бедствие, голяма авария или терористична заплаха, когато в името на спасяване на хора, селища и инфраструктура трябва да се действа спешно и често да се импровизира.

„Местен бизнесмен предлага на властите незабавно да помогне със своя тежка техника, но по закон би трябвало те да проведат обществена поръчка и да изберат най-добрата оферта, а не да приемат първото предложение. Или пък в бюджета не са останали средства за неотложни нужди и бизнесмен предлага веднага да поеме разходите. Това корупция ли е“, пита Зилинский.

Той има предвид това, че случай на корупция се установява с проверка и именно в нея би могло да се установят обстоятелства, заради което физическото лице не е виновно и негови действия или бездействие не могат да бъдат квалифицирани като корупционно правонарушение. Според Зилинский една такава поправка като предложената може по-бързо да реши проблема със спорни ситуации – в които се случва да се наложи взимане на бързи решения дори извън правомощията на съответното лице – отколкото да се коригират за изясняване няколко закона.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar