Върховният касационен съд (ВКС) възстанови на работа легандарния журналист от БНР Лили Маринова, която бе уволнена от генералния директор на обществената медия Александър Велев през юни 2016 г.

Основният аргумент на магистратите е, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 328 от Кодекса на труда (КТ), използвана като основание за уволнението ѝ. Въпросният текст дава право на работодателите да уволняват „служителите от ръководството на предприятието“ с предизвестие.

Според върховните съдии Светла Цачева, Албена Бонев и Боян Цонев обаче по смисъла на закона под „предприятие“ се разбира „организация, която развива стопанска дейност, като това тълкуване е възприето и в доктрината, и в съдебната практика“.

„В този смисъл разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения. БНР е юридическо лице, национален обществен доставчик на медийни услуги съгласно Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), чийто генерален директор е първостепенен разпоредител с бюджет. За да се осигури независимостта на този обществен доставчик на медийни услуги, дейността на БНР се финансира по самостоятелен бюджет, приходната част от който се формира преимуществено от публични източници“, мотивира се ВКС.

В този смисъл магистратите припомнят, че основната цел на държавното радио е да изпълнява обществени функции, а не да работи на пазарен принцип с преимуществена цел печалба.

„Всяка обществена медия, включително БНР, трябва да осигурява услуги и съдържание, отговарящо на специфичните нужди и на малки групи, и на гражданите като индивидуални потребители; мисията ѝ е насочена към реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика“, подчертава Върховният касационен съд.

Именно по тази причина, както и заради факта, че медията се финансира изцяло от държавния бюджет, тя няма как да представлява стопански субект по смисъла на Кодекса на труда.

„В заключение, БНР не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително, като нито нормативният акт, нито практиката признават „предприятие в широк смисъл“, даващо право на работодателя за уволнение на разглежданото основание“, обобщава съдът в окончателното си решение по казуса.

Успоредно с възстановяването си на работа начело на „Хоризонт“, Маринкова ще получи и обезщетение от 15 505 лева, представляващо неполучените от нея месечни заплати между 7 юни 2016 г., когато е уволнена, и 7 декември 2016 г., когато подава жалба в съда. Освен това БНР трябва да поеме разноските ѝ за адвокат от 600 лева, както и дължимите държавни такси по делото в размер на 583 лева.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar