Проруската формация „Възраждане“ е внесла предложение за промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, с което се предвижда връщането на възможността учениците от втори до четвърти клас да повтарят учебната годината, ако не са покрили минималните критерии. Сред вносителите е лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и още 22-ма депутати от формацията.

Така в горен клас, без значение от постигнатите резултати, ще преминават само първолаците и ще се засили контролът върху усвоените знания в начална степен.

Вносителите завоалирано посочват групата ученици, заради които искат промяната, а именно – от ромския етнос: „По този начин (като не се повтаря класа до четвърти клас включително) начално образование получават ученици, които не са покрили минималните държавни образователни изисквания. Това е особено характерно за децата билингви от семейства, които нямат потребност да образоват децата си. В прогимназиален етап тези деца, които не са усвоили минимума от знания в начален курс, се самоизключват от образователния процес заради липсата на елементарни знания и умения, което често се превръща в причина останалите ученици от съответния клас да понижат своите резултати.“

Според депутатите повтарянето на клас щяло да спомогне за усвояване и затвърждаване на необходимите знания и умения от учениците и щяло да ги ангажира по-силно с образователния процес. Като изключение от посочения модел се поставят учениците от първи клас, тъй като спецификата на възрастта изисква време за преход и адаптация от предучилищната към училищната среда. За тези ученици се организира задължително допълнително обучение по време на лятната ваканция. При необходимост то може да продължи и през следващата учебна година, предвижда законопроектът.

Друга ключова промяна в законопроекта е цялостното премахване на спорната атестация на педагогическия персонал, която породи голямо недоволство у учителското съсловие през последните години. От „Възраждане“ подчертават, че заложеното атестиране е формална, повърхностна и напълно излишна процедура.
Според „Възраждане“ образователната система се нуждаела от нова посока на основата на изграждане на национално самосъзнание и самочувствие у най-младите българи.

Мандатност на директорите, намаляване на неравенствата: как партии виждат образованието

Третата промяна е въвеждане на 5-годишен мандат за директорите в държавните и общинските училища. Това е отдавна искана промяна и въпросът пред въвеждането ѝ е не дали мандатността ще е полезна, а по-скоро как да се разпишат детайлно правилата, за да може хем да няма бетонирани за постовете си слаби директори.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar