– Г-н Бонгалов, нужно ли беше надзирателите да действат точно така с арестуваната за корупция кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева? Видяхме, че я водят до болница с пранги на краката и белезници. Вие сам разказахте как в болничната стая арестуваните стоят вързани с белезници за леглото, ходят до тоалетна на отворена врата, а на прегледите присъства надзирател.

– Още като е приета в ареста, й се прави оценка на риска. Зависи и колко лица се конвоират до болницата – дали е само тя, или е заедно с други арестанти. По принцип да сложите в конвой белезници на краката, е опасно. Иванчева или който е да е друг може да се спъне по стълбите и да си счупи челюстта. Колко бързо може да бяга Иванчева с белезници на ръцете? И двамата надзиратели са подготвени за това и могат да я настигнат и да овладеят ситуацията. На краката белезници се слагат в особено опасни и тежки случаи. Например при сигнал за бягство. Общото правило е всички, които се водят до болницата – с белезници на краката, а тези, които се водят в общежитието в Кремиковци – са без. Дали пък там няма опасни лица, които да „скочат“ на наздорния състав. Това е неправилен подход.

– Значи трябваше да бъде заведена само с белезници на ръцете, които да й бъдат свалени в лекарския кабинет?

– С белезници на ръцете, и то не отзад, а отпред. Това е напълно достатъчно.

– А след това редно ли е надзирателите да присъстват по време на прегледите? Къде остава лекарската тайна?

– Това е много стар проблем. Комитетът за предотвратяване на изтезанията го пише във всичките си доклади. Говорили сме с лекари в болниците. Голяма част от тях се чувстват притеснени. И тук трябва да се преценява за всеки конкретен случай.

– Как могат арестантите да защитят правата си?

– Всеки от тях би могъл да заведе дело в административния съд, че белезниците са ползвани в нарушение на закона. Логично е съдът да приеме, че това не е правилно. В момента Иванчева има жалба при нас за битовите условия в килията й на „Майор Векилски“ – че върху леглото й текат фекални води. Скоро е направен ремонтът на ареста, но за съжаление, отгоре затворниците с доживотни присъди са пускали чаршафи и възглавници и канализацията е увредена.

– Значи тя няма и къде да спи?

– Тя спи, но под капещи фекални води, когато беше на „Векилски“. Сега е в болницата на затвора. Заедно с Биляна Петрова са в една стая.

– А защо е в затворническата болница. Нали беше изведена за изследвания във външна клиника?

– Дори да знам защо е там, не е редно да ви кажа.

– Публичността на случая с Иванчева отвори старата тема за отношението към арестантите. Стана ясно, че се работи по инструкция на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) от 2013 г. Омбудсманът като институция има ли други правомощия, освен да пише доклади?

– Не е инструкция, а писмо. Главният директор на ГДИН няма право да издава инструкции. И ако издаде такава, тя е нищожна. Инструкции се издават от ръководителите на мястото за задържане. ГДИН има право да издава методически указания и най-вероятно това писмо е на това основание. Защото то се изпълнява в цялата система.

– Щом инструкции се издават по места, означава ли, че във всеки затвор се действа по различен начин.

– Има разминаване на базата на местно творчество. Разликите сме ги цитирали в доклада си. На някои места се свалят белезниците, на други се слагат на ръцете, на трети – на краката. Всеки началник на затвор си е решил какви мерки за сигурност да взема. Имаме такова многообразие и диспропорции. Не само при ползването на белезници, ами и в списъка на разрешените вещи, в начина на свижданията. Ролята на главната дирекция е да уеднаквява практиката. Но за съжаление, писмото, което са издали, е в противоречие със закона, а не за спазването му. Две години обаче ГДИН продължава да си отстоява позициите.

В цялата система вече не се употребяват белезници в зоната за повишена сигурност. Парадоксално е, че в двата ареста в София – на „Г.М. Димитров“ и на „Майор Векилски“, продължават да се ползват. В другите арести няма такава практика.

– Значи Европейският съд в Страсбург е коригирал проблема с лишените от свобода, но не и с арестантите.

– Арестантите даже не са водили такива дела, поне на мен не са ми известни от тези два ареста. 2 години си говорим и пишем с ръководството на ГДИН, но няма никой…

– А сезирали ли сте правосъдното министерство, министъра, който е над ГДИН…

– Водени са разговори. М. г. зам.-омбудсманът Диана Ковачева и аз водихме неофициални разговори със заместник-министъра Проданов.

– Тези неофициални разговори със зам.-министър Проданов за двата ареста до какво доведоха?

– Директно му казах, че този ръководител на Областната служба „Изпълнение на наказанията“ (ОСИН) – София, който отговаря за пробацията и арестите, трябва да бъде уволнен. Тогава ми каза, че няма кого да сложи. Моето мнение е, че когото и да сложи, би било по-добре. Дадох и срок на шефа на ОСИН да преустанови тази практика. Директно му казах, че ще бъде даден на прокурор. Уведомил съм и ГДИН, че и те ще пострадат, защото 1 година не са взели мерки.

– Дадохте ли го на прокуратурата?

– Не съм. Омбудсманът реши, че няма смисъл да ги даваме на прокурор. Но случаят доби достатъчна известност. Прокуратурата може да реши да се самосезира.

– В последния Ви доклад пише, че прокуратурата проявява търпимост към такива случаи.

– Да, цитирали сме едно постановление от 2013 г. Прокуратурата трудно би могла да осъществи контрол върху конвоя и в лечебни заведения. И аз съм бил прокурор. При тази натовареност е много трудно да следиш за спазването на човешките права в затворите.

– А Вие освен да препоръчвате и да чакате прокуратурата да се самосезира, друго не можете да направите?

– Даже не държа да има наказателна отговорност. Самата конвенция казва, че трябва да имаме законодателни, съдебни и административни мерки, за да не допускаме такива прояви. Според мен е достатъчно да се търси дисциплинарна отговорност. В случая става въпрос за грешно методическо указание от 2013 г. в цялата система.

На „Г. М. Димитров“ например и надзиратели и арестанти не се чувстват комфортно. Поради въвеждане на военни порядки.

– Какви военни порядки?

– Спрямо надзорния състав има безумни инструкции. Например нощно време през някакви секунди да се проверяват килиите. Което не би могло да стане. Поканих тогава шефа на ГДИН, за да тичаме заедно по коридора да изпълним тази инструкция. Заради това бяха глобени около 30 служители. Шефът там ми обясняваше, че са военизирана институция и поддържа бойна готовност.

– Ако вие бяхте министър или заместник-министър сега, как щяхте да реагирате? Бихте ли подали оставка?

– Не са необходими оставки, а адекватни мерки. Иванчева беше повод да се повдигне темата. Ако заместник-министърът ни беше прочел докладите, би могло да се предизвика дискусия. Някой трябваше да вземе политическо решение. Една година беше достатъчно време да видим решение на политическо ниво. Подозирам, че сега министърът ще се намеси.

– Какви други проблеми засичате?
– Според правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията надзирателите не четат писмата, могат да ги проверим за SIM карти или за наркотици. Но в следваща алинея пише, че ако в писмото има данни за тежко престъпление, уведомяваме прокуратурата. В това няма логика. Този текст е приет по времето, когато министър беше Екатерина Захариева. Написахме й препоръка, но не последва нищо. Дори влезе такъв текст в парламента и беше приет в закона. А това е в противоречие на конституцията. Предоставил съм неофициално на Проданов готово искане до Конституционния съд по темата. Така е с телефонните разговори. Уж не се подслушват, но ако се установи, че лишеният от свобода използва нецензурни думи, разговорът се прекратява и се пиши докладна.

Друг проблем – никой не знае какви са разрешените вещи, които могат да се внасят по време на свиждане. Списъкът беше в стария правилник. Сега, ако се вкарват алкохол и телефони, нищо не можем да направим, за да бъде санкциониран гражданинът, който ги носи.

Няма зони за повишена сигурност около затворите. Ако се паркира един камион с взрив, не двама, целият затвор може да излезе. И още, и още, темата е безкрайна.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar