Третият Доклад за върховенството на правото (или „на закона“, както е по-популярен в България) в Европейския съюз трябва да бъде публикуван днес от Европейската комисия и една от очакваните новости е той да съдържа конкретни препоръки.

Досега в Брюксел се въздържаха от използването на такъв елемент, за да съдържа документът само констатации, а националните власти и институции да намерят сами най-подходящия начин да решат посочените проблеми. Така и Еврокомисията си спестяваше обвинения, че дава препоръки без да разбира в дълбочина и контекст националните особености.

Но в годишната си реч За състоянието на съюза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза на 15 септември 2021 г. в Европеския парламент, че „от 2022 г. докладите Върховенство на правото ще съдържат специфични препоръки към страните членки“.

В случая с България такива препоръки съдържаше досега Механизмът за сътрудничество и проверка, действащ от 2007 г. насам. Той не е отменен, но от известно време по него не се съставят годишни доклади и ефективността му, доколкото я имаше, е замразена. В Доклада за върховенство на правото не е предвидена някаква санкция за страните, които пренебрегват направените препоръки.

Евродепутати поискаха Еврокомисията да е по-активна за върховенството на правото в България – тук.

Но механизъм ефективни санкции има при обвързването на достъпа до средствата за възстановяване от пандемията със спазването на върховенството на закона и демократичните принципи. Той бе въведен най-вече заради случващото се в Унгария и Полша. Междувременно те изгубиха дела в Съда на ЕС, с които се опитваха да отменят действието на механизма и срещу тях започнаха процедури за отнемане правото им на глас в делата на ЕС.

Европейската комисия одобри полския План за възстановяване и милиардите по него, но под условие, че достъпът до тях ще стане реалност, когато Варшава си поправи законите, възстанови независимостта на правораздавателната система и спре да налага политически контрол над медиите. Това бе посрещнато с остри критики в Европейския парламент, но ролята на Полша в подпомагане на нападнатата от Русия Украйна и приемането на милиони украински бежанци налагаше някакъв политически компромис.

Унгария, от своя страна, попадна във все по-дълбока изолация, включително от Полша, и на критиките, вкл. как бяха проведени тази година изборите с поредната голяма победа на Виктор Орбан и „Фидес“ отвръща, че няма такова нещо.

Второият ключов елемент е обещанието на Фон Дер Лайен, че специално ще защити „една от свободите, даващи глас на всички останали свободи – медийната свобода“.

За да спре тези, които я застрашават и да защити независимостта на издателите, тя обеща Закон за медийната свобода. Той вече се обсъжда от 10 януари и се очаква да бъде готов през третото тремечие на 2022 г.

Третият нов момент е, че вече работи Европейската прокуратура, разследваща особено големи злоупотреби с евросредства и защитавата с повдигане на обвинения финансовите интереси на ЕС.

Докладът е един и съдържа отделни глави за всяка страна членка. Досега това са 20-ина страници, чиято подготовка започва в началото на годината със събиране на информация от националните правителства, мнения от най-различни участници в анализираните сектори, факти и заключения от други институции в Европа.

Структурно последният път текстът бе разделен на 4 теми:

  • правосъдна система (независимост, качество и ефективност)
  • рамка за борба с корупцията
  • плурализъм и свобода на медиите
  • взаимозависимост и взаимно ограничаване на институциите (т.нар. checks and balances)

    • Годишният Доклад от 2021 г. посочи, че прокуратурата в България е контролирана от главен прокурор със суперправомощия, както и множество проблеми в системата, за които медиите и критиците на властта пишат и говорят от години.

    Гешев за пореден път се оплака в Европа от натиск върху прокуратурата – тук.

    Ето каква пишеше в уводната част на доклада:

    • „Правосъдната реформа в България е постепенен процес с важни последици за независимостта на правораздаването и общественото доверие, но предизвикателствата остават.
    • Нов закон за главния прокурор и неговите заместници влезе в сила. В същото време този закон бе оспорван пред Конституционния съд и той обяви, че противоречи на конституцията. В резултат на това остава предизвикателството за отговорността и наказателната отговорност на главния прокурор.
    • Загрижеността за съставянето и функционирането на Висшия съдебен съвет също остава. Реформа по този въпрос бе предложена в проекта за нова конституция, но в крайна сметка не бе приет.
    • Главният инспектор и инспекторите в Инспектората на ВСС продължават да работят, макар мандатите им да изтекоха през април 2020 г.
    • Режимът за професионално издигане на магистратите предизвиква загриженост, тъй като назначенията на съдии на по-високи постове не се извършват съгласно обичайна процедура за открита конкуренция.
    • Въпреки законодателните опити цифровизацията на правораздаването все още изостава.“

    Днес ще се разбере дали Европейската комисия е забелязала някакво раздвижванеи промяна по изброените проблеми. Както и какви препоръки дава за разрешаването им.

    Натискът на Европейската комисия, Европейския парламент и правителствата на страните членки расте заради войната в Украйна. Причината е, че ЕС трябва да разреши най-сериозната си вътрешна криза – тази с върховенството на закона, свободата на медиите и защитата на фундаментални ценности. Става все по-остър въпросът как Европа претендира да защитава свободния свят и изисква от кандидатите за членство, когато не може да въведе ред у дома.

    Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

    Коментирайте

    avatar