Байдън нарече Путин военнопрестъпник за нападението му срещу Украйна. Какви са пътищата към юридическата справедливост?

Джо Байдън нарече Владимир Путин „военен престъпник“ в сряда след разгърналата се атака в Украйна, където болници и родилни отделения бяха бомбардирани.

Но да обявиш някого за военнопрестъпник не е толкова просто, колкото просто да изречеш думите. Има определени дефиниции и процеси за определяне на това кой е военнопрестъпник и как трябва да бъде наказан.

Ето един поглед как работи всичко това:

Кой е военен престъпник?

Терминът се прилага за всеки, който нарушава набора от правила, приети от световните лидери, известни като правото на въоръжените конфликти. Правилата уреждат как държавите трябва да се държат по време на война.

Тези правила бяха модифицирани и разширени през миналия век, и са извлечени от Женевските конвенции след Втората световна война и протоколите, които бяха добавени към нея по-късно.

Правилата имат за цел да защитят хората, които не участват в битките и тези, които вече не могат да се бият, включително и цивилните лица като лекарите и медицинските сестри, ранените войници и военнопленниците. Договорите и протоколите определят кой може да бъде посочен и заради какви оръжия.

Някои оръжия са забранени, включително химическите или биологичните агенти.

Какви са конкретните престъпления които правят от някого военнопрестъпник?

„Тежки нарушения“ на конвенциите, които представляват военните престъпления, включват умишленото убийство и мащабното унищожаване и присвояване на имущество, което не е оправдано от военната необходимост. Други военни престъпления включват умишленото насочване на удари към цивилните, използване на непропорционална виенна сила, използването на живи щитове и вземането на заложници.

Международният наказателен съд (МНС) също преследва престъпления срещу човечеството, извършени в контекста на „широко разпространено или системно нападение, насочено срещу всяко цивилно население“. Те включват убийства, унищожаване, насилствено преместване, изтезания, изнасилвания и сексуално робство.
Най-вероятният начин Путин да бъде определен като военнопрестъпник е чрез широко признатата правна доктрина за отговорността на командира. Ако командирите разпореждат или знаят или са в състояние да знаят за престъпления и не са направили нищо, за да ги предотвратят, те могат да бъдат държани под отговорност.

Какви са пътищата към справедливостта?

Като цяло има четири пътя за разследване и определяне на военните престъпления, въпреки че за всяко от тях има граници. Единият път е чрез МНС.

Вторият вариант би бил, ако ООН прехвърли работата си в разследващата комисия на хибриден международен трибунал за военни престъпления, за да преследва тя Путин.

Третият вариант би бил да се създаде трибунал или съд, който да съди Путин от група заинтересовани или загрижени държави и групи, като НАТО, ЕС и САЩ. Военните трибунали в Нюрнберг срещу нацистките лидери са пример за това.

И накрая, някои страни имат свои собствени закони за наказателно преследване на военните престъпления. Германия например вече разследва Путин. САЩ нямат такъв закон, но Министерството на правосъдието има раздел, който се фокусира върху действия, включително и за международен геноцид, изтезания, набирането на деца за войници и гениталното осакатяване на жени.

Къде може да бъде съден Путин?

Не е ясно. Русия не признава юрисдикцията на МНС и няма да изпрати заподозрените в централата на съда в Хага, Холандия. САЩ също не признават авторитета на този съд. Путин може да бъде съден в страна, избрана от ООН или от консорциум от заинтересовани страни. Но да се стигне до там би било трудно.

Преследвани ли са били някои национални лидери в миналото?

Да. От трибуналите в Нюрнберг и Токио и до по-скорошни ad hoc изслушвания, висшите лидери са били преследвани за своите действия в страни, включително Босна, Камбоджа и Руанда.

Бившият югославски лидер Слободан Милошевич беше изправен пред трибунала на ООН в Хага за разпалване на кървави конфликти, когато Югославия се разпадна в началото на 1990-те години. Той почина в килията си, преди съдът да произнесе присъда. Неговият босненско-сръбски съюзник Радован Караджич и военен лидер на босненските сърби генерал Ратко Младич бяха успешно преследвани и излежават своите доживотни присъди.

Бившият президент на Либерия Чарлз Тейлър беше осъден на 50 години, след като беше осъден за спонсориране на зверствата в съседната държава Сиера Леоне. Бившият диктатор на Чад Хисен Хабре, който почина миналата година, беше първият бивш държавен глава, осъден за престъпления срещу човечеството от африкански съд. Той беше осъден на доживотна присъда.

(Превод за „Труд“ – Павел Павлов)

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar