Малин Илиев видял дамска чанта на стълбите, вдигнал я и тя гръмнала в ръцете му

Четирима младежи оправдани на две инстанции, въпреки че по дрехите им има следи от химикалите – не се знаело дали са дали натривки доброволно

Прокуратурата протестира, иска от ВКС ново дело

8 години след бомбения взрив в Сандански, при който бе убит ром, няма осъдени.

Четирима младежи, обвинени в престъплението, бяха оправдани на две инстанции. Трима от тях бяха

и с второ

обвинение – за

две самоделни

бомби, хвърлени

в квартира на

ученик

от ромски произход в Сандански, който бе ранен.

Николай Йовев, Васил Георгиев, Стоян Ставрев и Александър Ангов са признати за невиновни за убийството на 58-годишния Малин Илиев, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин и по расистки подбуди. Окръжният съд в Благоевград, а след това и Софийският апелативен съд ги оневиниха. Оправдани бяха и тримата от тях за взрива, разминал се без жертва, в квартирата на ученик.

Прокуратурата обаче подаде касационен протест и от няколко дни делото е във ВКС. От държавното обвинение твърдят, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушение на закона при постановяването на оневиняващия съдебен акт. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

На 29 юни 2012 г. около 5,50 ч Малин Илиев – строител и ръководител на бригада, и още четирима роми се събрали в клуба на „Евророма“, за да тръгнат към обект в близко село. Двама от работниците вече били в микробуса, когато Илиев и друг негов колега отишли да си купят закуска. Илиев забелязал, че на горното стъпало на входа на клуба има дамска чанта. Отишъл да я разгледа отблизо и като я вдигнал, тя се взривила в ръцете му. Разхвърчали се части от дрехите му, мобилен телефон и шапка, а взривната вълна

го отхвърлила

на около 2 метра

Колегите му веднага позвънили на тел. 112. Малко след това на мястото пристигнал екип на Спешния център, който транспортирал пострадалия в тежко шоково състояние в болницата в Сандански, а след това и във ВМА. Въпреки животоспасяващите операции, при които от тялото му били отстранени набили се метални предмети и осколки от взрива, той починал. Получил е тежка черепно-мозъчна травма,

изгаряния по

лицето,

кръвоизлив и

оток на мозъка,

както и множество разкъсно-контузни рани по гръдния кош, разкъсване на корема. Ръката му била откъсната.

При огледа на местопрестъплението са иззети обтривки от епицентъра, останки от дрехите на пострадалия, опушени и разкъсани парчета от лилава чанта. Разследващите бързо се насочили към евентуалните извършители.

Около 8,30 ч Николай Йовев, Васил Георгиев, Александър Ангов и Стоян Ставрев, тогава на възраст от 21 до 25 г., били доведени в РПУ – Сандански, а от домовете им са иззети мобилни телефони и компютърни конфигурации.

Експерт е иззел обтривки от четиримата. По ацетоновата и водна обтривка от епицентъра на взрива, опушените и деформирани метални парчета от батерия, останките от връхната дреха и шапката на пострадалия се установило наличието на амониев нитрат и взривното вещество триацетонов трипероксид (ТАТП).

Те са открити и при натривките и дрехите на четиримата. Експертите установили, че става дума за

самоделно

устройство тип

„Сюрприз“, което

се задейства при

отваряне

на чантичката или при вдигането ѝ.

В компютрите на някои от обвинените са открити множество файлове с инструкции за изработване на самоделни взривни устройства в домашни условия.

В хода на разследването на убийството на Илиев прокуратурата повдигна и още едно обвинение на Йовев, Георгиев и Ангов – опит за убийство. То е за случай от 16 април същата година.

Тогава около 3 ч в спалнята на 17-годишния Атанас Миланов, който живеел при баба си в Сандански, са хвърлени две самоделни взривни устройства.

Едното не избухнало, второто успяло да потроши вещите в стаята, а момчето се отървало невредимо, но силно изплашено.

Пред вратата на къщата Атанас открил корица от тетрадка, върху която било изписано с налепени изрязани букви предупреждение: „Търпението ни се изчерпва Вън“. Съсед видял двама души да бягат към чакаща ги наблизо кола. Експертиза установи, че

бомбите са били

направени да

убият човек

поради съдържащите се в тях поразяващи елементи. При това триацетоновият трипероксид (ТАТП), известен още и като „майка на сатаната“ и „арабска формула“, се синтезира изключително лесно с подръчни материали и не е необходимо специално оборудване.

Според прокуратурата Йовев, Георгиев и Ангов демонстрирали омразата си към ромското малцинство, което било и мотив да извършат двете престъпления. В телефоните на двама били открити

видеофайлове

и снимки с

прохитлеристко

съдържание

В домовете на някои от момчетата били намерени химични вещества, от които могат да се направят самоделни взривове.

По делото има и трима анонимни свидетели. В съдебната фаза на делото бяха назначени много експертизи – за вида на взривовете, съдържанието на компютрите, проведените телефонни разговори между обвиняемите и др.

Прокуратурата смята за обоснован извода, че по ръцете и дрехите на четиримата са останали следи от приготвянето и пренасянето на взривното устройство, както и че са се подготвили преди изготвянето със съответна литература, познания и умения.

И окръжният, и апелативният съд обаче са

категорични, че

няма никакви

конкретни

доказателства,

че точно тези

младежи са

извършителите

на престъпленията.

Доказателството с най-голяма тежест – иззетите обтривки от ръцете и дрехите няколко часа след взрива пред клуба на „Евророма“, не е признато от съда. Съставените от разследващия полицай протоколи са негодно доказателствено средство, тъй като в тях липсва изрично отразяване дали всеки от тях доброволно се е съгласил да даде за изследване изискваните образци, категорчен е съдът.

Магистратите смятат още, че правото на защита на четиримата в началните часове след смъртоносния взрив е било ограничено. Те са изведени от домовете си рано сутринта и отведени в полицията. Трябвало е да научат за какво са задържани, да им бъдат разяснени правата и да им се даде възможност да се свържат с адвокат.

„Главният доказателствен проблем, който е следвало да бъде разрешен от държавното обвинение, е събирането на годни доказателства – преки или косвени, които да позволяват единствен възможен извод, че четиримата заедно са изготвили взрива, че той е бил съхраняван в дома на Йовев и около 4,30 ч го е пренесъл с лек автомобил от дома си в с. Микрево до Сандански, където го очаквали другите трима, и всички заедно го поставили на стълбите пред клуба на „Евророма“, твърдят магистрати.

Нямало каквито и да било доказателства

кога, къде

и как са се

разбрали,

че ще се срещнат в ранните часове на 29 юни и Йовев ще донесе съхранявания взрив, след като несъмнено е установено, че в 4,37 ч той се е намирал в дома си в Микрево и е говорил по телефона с приятелката си.

Апелативният съд подчертава, че „стандартът за постановяване на осъдителна присъда е обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен начин. Обвинителната теза е изградена на предположения и подозрения“.

Дали обаче делото ще бъде разгледано отново, се очаква да реши ВКС.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar