Всяка страна, която се противопоставя на плана за обвързване на европейските фондове с върховенството на закона, показва с това, че не управлява добре ресурсите на ЕС, заяви еврокомисарят по правосъдието Вера Юрова в понеделник.

Миналата седмица Европейската комисия оповести заедно с проекта на следващия многогодишен бюджет на ЕС и предложението си Брюксел да ограничава или лишава от еврофондове страни, които нямат независима правосъдна система. Мнозина възприемат предложението като предупредителен сигнал към Унгария и Полша, които вече са в сблъсък с ЕС заради върховенството на закона, но и към други страни, които се изкушават да отстъпват от демократичните стандарти.

Протестът на някоя държава срещу това е един вид признание, че тя „не гарантира в бъдеще надеждно финансово управление и защита на парите на ЕС“, заяви Вера Юрова в интервю за сайта „Политико“.

Чешката еврокомисарка казва още, че това предложеният механизъм е необходим, тъй като опитът й показва, че европейските фондове могат да привлекат „големи, лоши хора“.

Освен това Юрова е обезпокоена за финансовата отчетност в някои страни членки. Тя настоява четирите страни от ЕС, които все още не са се присъединили към Европейската прокуратура – Унгария, Полша, Малта и Швеция – да направят това.

„Аз съм обезпокоена от ниския процент препоръки на ОЛАФ, приети от унгарските власти“, казва Юрова.

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) разследва сигнали за злоупотреба с еврофондове в Унгария, включително от страна на компания, притежавана от зетя на министър-председателя. Унгарските прокурори обаче не са предприели никакви сериозни стъпки по отношение на констатациите, направени от ОЛАФ, което разгневи политици и официални служители в ЕС.

За разлика от многогодишната финансова рамка на ЕС, която трябва да се гласува с единодушие от всички страни членки, такова не е необходимо за приемането на предложението за обвързването на фондовете с върховенството на закона. Нито пък ще е необходимо всички страни членки да одобряват конкретно предложение за блокиране на фондове – всъщност страната, която е заплашена от тази мярка, трябва да събере нужното мнозинство, за да спре влизането й в сила.

Сега ЕК се опитва да убеди страните в ЕС, че мярката ще се прилага само при много конкретни и стриктно дефинирани обстоятелства.

Новата процедура ще бъде използвана само при „напълно ясна ситуация“, казва Юрова.

Ако бъде одобрен, новият механизъм ще се прилага когато еврофондовете – или правосъдната система, която гарантира използването им – е под въпрос: проблеми с гражданските и човешките права, например, няма да водят до орязване на еврофондове.

„Искахме да излезем с реалистично предложение“, казва еврокомисарят Юрова и допълва: „Това е компромисът, който направихме“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar