Има хора, които казват, че най-големият износ на Русия на Владимир Путин не е петролът, а корупцията. В това има голяма доза истина. Но износът не е едностранен процес. За да може някой да изнесе корупция, трябва да има желаещи да я внесат.

А такива не липсват. Години наред западни страни и западни финансови юрисдикции с нетърпение посрещат онези, които са свикнали да крадат у дома и да харчат в чужбина. Съучастниците в нарушаването на основните демократични норми в Русия намират убежище в демократичните страни, където настаняват семействата си, купуват недвижими имоти и преди всичко складират нечистите си пари. Това е много лицемерно от тяхна страна, не че се вълнуват. Но от страна на Запада това е по-лошо от реалполитика – защото те го позволяват. Как другояче да обясним опъването на червен килим пред виновниците за нарушаване на човешките права и за корупцията?

От много време Великобритания с отличната си образователна система, с привлекателния си имотен пазар и преди всичко със силната правна защита е предпочитана дестинация за кремълски служители и свързани с Кремъл олигарси като вицепремиера Игор Шувалов и магната Алишер Усманов, превърнали Лондон в свой втори дом.

„Лондонград“ отдавна не е просто шега

и се превърна в термин на съвременната политическа география. Според неотдавнашния доклад на антикорупционната неправителствена организация Global Witness само в британските отвъдморски територии са депозирани 46 млрд. долара на руски олигарси, а други милиарди са в банки на основната територия на Великобритания.

Дори след като западните държави започнаха да затварят врати пред нарушителите на човешки права в Русия и другаде по света – първи бяха САЩ през 2012 г., чрез приемане на закони, забраняващи им да получават визи и да влагат парите си, Великобритания се дърпаше. Засегнатите интереси бяха прекалено мощни, а финансовите стимули – твърде силни. Една сутрин през пролетта на 2016 г. разговарях на работна закуска с британски депутати, които бяха на официално посещение в Москва. Разговорът бързо стигна до закона „Магнитски“ – водещия закон в САЩ, насочен срещу личности, отговорни за злоупотреби с човешки права в Русия. Когато призовах събеседниците си да прокарат подобен закон във Великобритания, един от членовете на делегацията ме прекъсна и поде филипика на тема защо изобщо на някого би му хрумнало да лиши лондонското Сити от милиарди печалби

заради някакви „слухове за нарушени човешки права“

Срещата ни бе в резиденцията на британския посланик, само на няколкостотин метра от моста, където месеци по-рано бе застрелян руският опозиционен лидер Борис Немцов, докато се разхождаше след вечеря. Аз самият едва се държах на краката си, подпомаган от бастун, месеци след като почти не умрях след опит за убийство чрез отравяне. Нямах какво да отговоря на жалбите на почитаемия джентълмен за загубите на печалби.

Както преди дни стана ясно, този депутат не бе сред мнозинството в британския парламент, одобрило след споразумение между тори и лейбъристи промени в закона за санкциите и мерките срещу пране на пари, които предвиждат индивидуални санкции за понасяне на отговорност за действия, довели до злоупотреби с човешките права. С друго решение британските депутати задължиха отвъдморските територии публично да разкриват собствениците на компании, регистрирани до края на 2020 г. Британският външен министър Борис Джонсън поздрави тези решения от 1 май като „важен момент за парламента“.

Ако бъдат прилагани, новите мерки могат да постигнат много повече – да са важна стъпка в

обръщането на вълната срещу перачите на пари

и нарушителите на човешки права в страна, считана за мнозина от тях за убежище. Както и в други страни преди това, коалиция от почтени депутати от противоположните страни на парламента като Доминик Рааб, Ричард Бениън, Андрю Мичъл, Иън Остин, Крис Брайънт и Стивън Кинък показа, че принципите могат да тържествуват над печалбата.

„Законът „Магнитски“ е добър за Русия“, написа Борис Немцов през лятото на 2013 г., когато британските депутати започваха първоначални дебати по темата. „Всички низости на този режим – лъжите, жестокостта, несправедливите присъди, кражбите, фанатизмът, са възможни заради безнаказаността… Тези мерзавци трябва да знаят, че ще трябва да отговарят за низостите и престъпленията си. Законът „Магнитски“ е най-проруското действие, предприемано на Запад от дълго време“, добави той.

Кремълската пропаганда обича да представя лидерите на руската опозиция като скимтящи за парите и подкрепата на Запада. Действителността обаче е точно обратната – всичко, което искаме, е Западът да спре да подкрепя режима на Владимир Путин, като дава убежище на неговите приближени и олигарси и на парите им. С решението си британският парламент направи точно това. Това дава надежда, че и други демокрации ще последват примера му.

* Авторът е руски опозиционен политик, зам.-председател на неправителствената организация „Отворена Русия“, основана от Михаил Ходорковски.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar