Има висок ръст на броя на жените, които искат да ловуват – над 1500 са вече, казва Васил Василев, председател на Националното ловно-рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците

– Г-н Василев, от половин година сте начело на съюза. В какво състояние заварихте ловния сектор – какви са проблемите или пък може би нещо ви е изненадало приятно?

– Въпреки че от почти 6 месеца съм председател на УС на ловната организация, аз съм в материята от над 10 г. В предишния мандат изпълнявах длъжността на главен секретар.

Популациите на дива свиня, благороден елен и сърни нарастват. Муфлони, елени-лопатари се отглеждат предимно в заградени територии, бройката им също се увеличава. При дребния дивеч като яребици, фазани, полудиви патици също има ръст, благодарение на националната програма членовете ни разселват в природата над 150 000 птици годишно.

За съжаление, заекът и тракийският киклик спадат като популация. Единните плащания на площ мотивират стопаните към максимално усвояване на земята. Това

доведе до

унищожаване на

естествените укрития

на дивите животни.

Липсва и ефективен контрол от държавата относно препаратите, които се ползват за защита от вредители, и торовете. Те често са предозирани, зайците например ги приемат за естествени соли, поглъщат ги и настъпва масова смърт. Надяваме се, че ще се въведе по-засилен контрол.

– Има ли други промени в природата?

– Да, всеки, който пътува от София до Бургас например, си спомня как преди 10 г. челното стъкло на автомобила се замазваше от насекоми. Вече може да отидете до Бургас, да се върнете и да няма насекоми по стъклото. Това е в резултат на използваните препарати. Изчезването на насекомите

води до изчезване и

на видовете, които

се хранят с тях

– Как е решен въпросът в чужбина?

– Има практика стопаните да оставят необработвани и нетретирани с химикали земеделски площи. Това са около 3-5% от всеки масив. Там дивите животни намират храна и убежище. Освен това за тези територии се плаща и субсидия, която да компенсира нереализираните приходи от тях.

– Земеделците в България не са малко, но и ловците са многобройна група. Ще успеете ли да намерите компромис?

– Нашата организация е най-старата и най-голямата неправителствена в страната и на Балканите и е от най-старите в Европа. През 2018 г. отбелязваме 120 г. от основаването ѝ Ние имаме самочувствието, че ловците са били инициатор на много политики, допринесли за съхраняването на видовете, както и за защита на националния суверенитет.

Преди повече от век по инициатива на ловците са въведени срокове за ловуване на отделните видове дивеч, правото да се ловува единствено при наличие на ловен билет, да ловна стража на дивеча, мечката да бъде защитена като вид и други.

– Но все още има много противници на лова.

– Така е, ловецът често бива възприеман като лошия човек, който стреля по невинните животинки. Но не е така –

когато ловецът

има интерес да

ловува определен

вид дивеч, полага

усилия за

стопанисването му

Още по-важна става ролята му при риска от навлизане на остри инфекциозни заболявания по дивите животни. Ние сме важно свързващо звено между специализирани власти като БАБХ например.

– Ако ловът бъде забранен, какво би се случило в икономически план?

– Има едно старо правило, което, за съжаление, е вярно – „Гора се стопанисва с брадва, дивеч се стопанисва с пушка“. Щом в дадена територия броят на животните е над допустимия, започват щети. Ролята на ловеца е важна, той регулира популацията.

Преди да критикуваме, трябва да си дадем сметка, че влизайки в магазина, си купуваме месо от животно, което е отгледано и убито, за да се храним с него. Докато в лова дивечът винаги има шанс. Това е съревнование между човека и дивото животно.

– Но има и бракониери, как може да се реши този проблем?

– За да можем да се борим ефективно с престъпленията в горските територии, са необходими промени в Наказателния кодекс. Ако човек убие незаконно благороден елен, е заплашен от лишаване от свобода до 1 година или пробация, или глоба до 300 лв. Ако той има чисто съдебно минало, обикновено му се налага глоба. Актовете падат в 90% от случаите заради неточности в тях. Така се създава чувството за безнаказаност.

– Каква промяна в закона бихте инициирали?

– Законът да гласи, че който бъде заловен повече от един път да го нарушава, правото му да ловува ще бъде отнето до живот. Друг проблем са финансовата необезпеченост и ниските заплати на горските служители. Това води до ниска мотивация и незадоволителни резултати.

– Трябват ли и други промени в закона?

– В 43-ото народно събрание беше внесен законопроект, но той бе спрян, тъй като правителството подаде оставка. Има нов проект, но предстои да разберем кога ще бъде внесен. Той

ще въведе

по-строги регулации,

с които да се реши проблемът с капаните. Трябва да се промени принципът за сдружаване – две дружинки например да имат обща граница, за да се обединят в сдружение и да стопанисват дивеча. Предвижда се промяна в реда за издаване на разрешителното за отстрел на мечката. Има и други проблеми, които обаче не намират решение. За 15 г. законът е променян почти 30 пъти.

– Драстично скочиха цените на разрешителните за лов. Няма ли така да се запълнят финансовите дупки?

– Цената се вдигна неимоверно без никаква обосновка. Плаща се и 15 лв. за ловен билет – една от най-скъпите държавни такси, и то за един стикер, който ежегодно се залепя.

Ловците внасят в бюджета близо 5 млн. лв. годишно. Държавата взема 30% от вноската за стопанисване, или около 1,5 млн. лв., вместо тези пари да останат при ловните сдружения и да бъдат реинвестирани за дивеча. Това обаче не се случва. Ние смятаме, че държавата трябва да осигури повече средства, за да се засили охраната, да се създаде специализирана ловна администрация.

– Може ли България да си върне блясъка на топ дестинация в ловния туризъм?

– От 1975 до 1989 г. България бе водеща страна в Европа в ловното стопанство. В този период имахме четири последователни световни рекорда от трофеи на благороден елен, един на дива свиня и един на кожа от дива котка. Всички делегации и световни ръководители, които са били ловци и са посещавали страната ни, са ловували у нас, като често тогавашните управници са успявали в тази среда да постигнат много споразумения в полза на България.

Ловът е политика,

а не дейност, от

която се печели

– Ловът само за мъже ли остава запазен?

– През последните години има висок ръст на броя на жените, които желаят да станат ловци. По наши данни броят им вече надвишава 1500. Не говорим само за еманципация или мода. Говорил съм с дами ловци, казват, че харесват лова, общуването с дивите животни. От друга страна, това е единственият начин, в който те могат да осигурят доказано биологична храна за трапезата на своето семейство.

– Трябва ли да се облекчи режимът за разрешително за оръжие?

– След атентатите в Париж започна инициатива на ниво ЕС за промяна на директивата за оръжията, с която да се затегне режимът за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Според нашата статистика над 95% от убийствата с огнестрелно оръжие са с незаконно такова. Ако продължаваме да затягаме режимите, това няма да доведе до намаляване на престъпленията.

– Казахте, че през 2018 г. се навършват 120 г. от основаването на съюза, как ще отбележите годишнината?

– Ще опитаме да наситим годината с много събития. През април ще бъдем домакини на среща на управителния съвет на Европейската ловна организация (FACE), която обединява интересите на над 7 милиона ловци в Европа. Фокусът по време на това събитие ще бъде върху проблемите пред дивите животни и Общата селскостопанска политика на ЕС. Ще направим и национален ловен събор. За 15-а поредна година провеждаме инициативата „Детето риболовец може без дрога“, отличаваме децата с най-много, най-голяма и най-малка риба. Предстоят и много други прояви.

CV

l Роден е през 1980 г.

l Завършил е специалност „Горско стопанство“ в Лесотехническия университет, има магистърска степен по „Ловно и рибно стопанство“

l До 2007 г. е в частния сектор, след това работи като експерт в отдел „Лов“ в Националното ловно-рибарско сдружение (НЛРС)

l Бил е директор на Държавно горско стопанство – Радомир

l В периода 2013-2017 г. е главен секретар на НЛРС-СЛРБ

l От 2017 г. е председател на НЛРС-СЛРБ

l Семеен е, с три деца

Коментари Сподели Приятел

Tweet

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar