Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) проверява дали спрямо началника на Военновъздушните сили (ВВС) ген. Цанко Стойков са използвани неправомерно специални разузнавателни средства (СРС).

Това става известно от отговор на държавната структура на запитване на „Дневник“, след като на 28 януари прокуратурата разпространи аудиозаписи и дословно свалени от тях текстове от подслушвани чрез СРС разговори, в един от които твърди, че участва „неустановен с категоричност мъж, който вероятно е президентът Румен Радев“. В записите от април миналата година ген. Цанко Стойков разговаря с различни хора за документите, които ВВС трябва да предостави на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) по проверката за конфликт на интереси, водена срещу президента Румен Радев за времето му начело на ВВС при назначаването на Десислава Генчева (впоследствие Радева) на допълнителен щат във ВВС и предоставянето й на жилище.

Лаконичният отговор на Бюрото за контрол на СРС, което беше създадено през 2013 г. за да контролира законността на подслушванията и съхраняването на придобитата информация, гласи: „С решение на НБКСРС се извършва проверка, съгласно разпоредбите на чл. 34б, ал. 1 от ЗСРС (отнасящи до функциите на бюрото – бел. ред.), дали спрямо ген. Цанко Стайков са използвани неправомерно специални разузнавателни средства.“ В писмото не се уточнява кога е започнала проверката, нито кога се очаква да бъде оповестен резултат от нея.

Макар и с грешка в името на проверявания генерал, отговорът на Бюрото за контрол на СРС е първата институционална реакция по въпроса по чие искане и на какво основание са направени аудиозаписите, както и законно ли е огласяването им. Въпросите по темата, които „Дневник“ изпрати миналата седмица до Прокуратурата на РБ (можете да ги видите в дъното на текста), засега не са получили отговор.

Неясно остава кой съд е разрешил
подслушването на ген. Цанко Стойков

В неделя в интервю за БНР главният прокурор Иван Гешев даде някои разяснения, които обаче не проясниха картината. Той повтори тезата, която разви непосредствено след огласяването на записите – че добавените към досъдебното производство записи не са СРС и поради това оповестяването на съдържанието им не е незаконно.

Гешев подчерта, че записите са направени в рамките на разследване на Специализираната прокуратура, което е значително по-голямо от съобщеното пред медиите, и уточни, че досъдебното производство е образувано за нарушения в обществени поръчки за доставяне на комуникационна техника за ВВС, но не беше изяснено кога е образувано и срещу кого. Намекът на главния прокурор – че става дума за фирма, в чиито офиси е имало претърсвания, сочи към проверката в дружеството „Банкантел“ през лятото.

Главния прокурор обясни така казуса: „В хода на това разследване в един момент са присъединени т.нар. оперативни ВДС (веществени доказателствени средства – бел. ред.). Това означава, че Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) в един момент са експлоатирали СРС извън наказателно производство – не по искане на прокурор, изготвили са ВДС, преценили са, че те са относими към това разследване, изпратили са ги на наблюдаващите прокурори и те са ги присъединили към досъдебното производство. И в този момент те стават доказателство към досъдебното производство като всички други. На 22 януари наблюдаващите прокурори констатират, че вероятно президентът говори с лицето Цанко Стойков. И аз бих направил това, което те направиха, което е единствено възможното – да спрат наказателното производство.“

От обяснението на главния прокурор се разбира, че СРС-та са били приложени от ДАНС според предвидената в закона възможност това да става „по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност“. По закон обаче разрешението идва от съд, а засега от институциите не уточняват кой е той. Ключов въпрос, който „Дневник“ зададе на прокуратурата, но още няма отговор, е, ако ДАНС е приложила СРС по силата на своите оперативни правомощия за опазване на националната сигурност, на какво основание придобитата по този начин информация е приложена в делото и се превръща във веществени доказателствени средства.

„Дневник“ се обърна към юристи за пояснение на изнесените факти по подслушването на началника на ВВС.

Пълна мистерия е как конкретните СРС
са станали веществени доказателствени средства,

коментира Красимир Манов, главен асистент по наказателен процес в СУ „Св. Климент Охридски“. Той припомни, че по закон само две са възможностите, при които ДАНС може да подслушва: за целите на наказателно производство и за целите на националната сигурност. Втората обаче означава придобиване на оперативна информация, която не може да бъде използвана в досъдебното производство, камо ли разпространявана, подчерта юристът. Според него от цитата на главния прокурор не става известно дали ДАНС е получила разрешение на съд, а ако не е, възниква въпросът дали въобще са законно приложени СРС, независимо по коя от двете опции.

„Нескопосан опит да се излезе от скандала с оповестяването на подслушаните разговори“ – така Манов обобщи казуса с изказванията на конституционалисти в медиите и на главния прокурор, че не ставало дума за СРС, както беше казано в съобщението на прокуратурата на 28 януари, а за ВДС, които можели да се огласяват с разрешението на наблюдаващия прокурор.

„Опитът да се замени понятието СРС с ВДС би свършил работа само пред неспециалист. СРС са средствата, чрез които се изготвят ВДС. Самият запис е вид доказателство, но той е придобит чрез СРС. Това се потвърждава от самото твърдение, че записите са придобити от разследване на ДАНС. И няма значение по кое дело се използват, това не променя факта, че са СРС. А СРС не могат да се ползват извън целите на наказателното производство и на националната сигурност“, коментира Красимир Манов.

Ако разузнавателна информация се ползва
в наказателния процес, това е моделът на ДС,

независимо как е придобита. Това обобщение направи адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния отдел на „Програма Достъп до информация“.

Според него интервюто на главния прокурор дава най-сетне ясен отговор на догадката, която Кашъмов вече споделил пред медиите: че въпросното СРС трябва да е било използвано по втората опция – за целите на националната сигурност. И в тези случаи обаче се изисквало разрешение на съд. Законът за СРС е валиден за всички, включително и за ДАНС, подчерта Кашъмов. Той предположи, че „това, което виждаме“, вероятно ще стане предмет на ново дело в Страсбург.

„Вярно е, че НПК разрешава събраната по едно дело информация със СРС да се ползва и по друго дело. Но никой закон не разрешава получената за разузнавателни цели информация да се ползва в наказателно производство, противното е моделът на Държавна сигурност. Ако на разузнавателна служба като ДАНС се възложат и разследващи функции, каквито предложения се чуваха, ще се стигне до негарантирана намеса в основни човешки права“, обобщи Кашъмов.

Според други юристи обаче много повече са проблемите и нарушенията в случая „Цанко Стойков“, на първо място какво е наложило да бъде подслушван командирът на ВВС, колко време е продължило подслушването, защо са запазени записите, които не касаят разследването на обществената поръчка за техниката на ВВС, и за какви цели се употребени. Отговорите би трябвало да се съдържат в заключението от проверката на Бюрото за контрол на СРС.

Въпросите на „Дневник“ до ПРБ: – Кога е образувано досъдебното производство по член 321, ал.6 от Наказателния кодекс, по което са били приложени специални разузнавателни средства (СРС) спрямо ген. Цанко Стойков, което прокуратурата съобщи на 28.01.2020 с постановлението на прокурора за спирането му.

– Срещу кого е образувано досъдебното производство – срещу конкретно лице/лица или срещу неизвестен извършител.

– От коя прокуратура е образувано – от Специализираната или от Военната, която междувременно го е предала на Специализираната.

– За какви действия на уличените/заподозрените лица е образувано производството.

– ДАНС ли е поискала използването на СРС и с какви мотиви.

– Кой съд е дал разрешението за прилагане на СРС.

– В огласените телефонни разговори ли, включени в постановлението за спиране, се съдържат данните за неправомерни действия на президента, които са наложили искането до КС за тълкуване на имунитета на държавния глава.

– Коя е правната пречка да бъде продължено производството срещу лицата, за които е образувано (или срещу неизвестния извършител), вместо да се спира.

– Ако ДАНС е приложила СРС по силата на своите оперативни правомощия за опазване на националната сигурност, тоест евентуално и без разрешение на съд, на какво основание придобитата по този начин информация е приложена в делото и превърната във ВДС (веществени доказателствени средства).

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar