Български престъпници инвестират в пътните превози заради трафика на кокаин
Български и румънски престъпни групи все по-често инвестират в бизнеса на пътните превози, за да улеснят преноса на кокаин и други наркотици в ЕС. Това пише в представения днес нов доклад за европейския пазар на забранени вещества, изготвен от Европейския център за наблюдение на наркотиците и полицейската служба Европол.
В текста (където за България е изтъкната ролята в трафика на хероин) се обяснява, че организираните престъпни групи, замесени в трафика на вече достигналия ЕС кокаин, използват различни методи за управление на риска да бъдат разкрити. Те варират от фалшиви документи, прикриващи произхода на товара, до „предлагане на услуги, свързани с определени етапи на веригата за снабдяване с кокаин“, а това е „продължително (наблюдавана) тенденция, отбелязана и в предишния доклад“.
Кокаинът е вторият най-употребяван наркотик в ЕС (с продажби за 9 млрд. евро през 2017 г.). Първа е марихуаната. Европейците са похарчили поне 11.6 млрд. евро за нелегални покупки на канабис и пазарът на марихуаната е най-големият пазар на наркотици в ЕС.
В документа се посочва, че пазарът на наркотици в ЕС има годишен оборот от поне 30 млрд. евро (при 24 млрд. през 2013 г.). Установени са поне 5000 организирани престъпни групи, пряко замесени в разпространението на наркотични вещества. Оценката за пазара на ЕС обаче е консервативна, смятат авторите на доклада и цитират данните за глобалния пазар – между 426 и 652 млрд. долара.
В доклада се отбелязва, че въпреки мерките за борба с наркотиците търсенето не се променя, а предлагането се подобрява. Допълва се, че производството на кокаин в Южна Америка и на хероин в Афганистан бележи исторически върхове, както и че част от постъпленията от продажби отиват при групировки като „Боко Харам“ в Нигерия, „Аш Шабаб“ в Сомалия и „Ислямска държава“. Авторите на доклада препоръчват усилията да се насочат срещу ръководителите на съответните престъпни групи, както и да се подобри охраната на външните граници на ЕС. Това е третият подобен доклад и в него се отчита, че досегашните препоръки от 2013 и 2016 г. остават в сила.
България е важна за трафика на хероин
„Балканският маршрут“ е посочен като един от четирите за превозване на хероин (с общи продажби 7 млрд. евро за 2017), макар въпроси като състоянието на инфраструктурата и „геополитическата стабилност“ да влияят на избора им. Балканският е „основният към Европа от Иран до Турция и след това – през България и Гърция или Средиземно море“. България (която е част от „централното“ разклонение на маршрута), Гърция, Белгия и Холандия са маркирани като „възли“ в трафика. България същевременно е възможна точка в „южнокавказкия маршрут“ – от Грузия през Черно море до България, Румъния и Украйна.
Хероинът „влиза в ЕС основно през сухопътните гранични пропускателни пунктове в България и Гърция“. Понякога временно се държи в складове на Балканите. Двете държави са „все по-важни“ междинни звена за доставката на този наркотик, продължава докладът. Макар и в по-малка степен от Холандия България е посочена заедно с Белгия, Франция, Гърция и Испания като важна за пренасянето на наркотици в рамките на самия съюз. Причината е, че „за тези държави най-често се съобщава като за точки на произход или транзит за доставки на хероин, заловен в други страни – членки на ЕС“.
„Въпреки че балканският маршрут се смята за най-активния маршрут за хероин, случаите на предотвратена дейност са сравнително малко по частта от балканския маршрут, засечен в Европа, в сравнение с големите количества хероин, заловени в Иран и Турция. Това означава, че трафикът на хероин през Балканите е добре организира, но може и да получава полза от слабо прилагане на закона и дори корупция сред правоприлагащите органи“, смята още агенцията.
Турски организирани групи продължават да са основните вносители и подпомагащи разпространението на хероина в основни региони на Европа. Установили са законен бизнес „на ключови места по маршрутите в България, Германия, Унгария, Холандия, Румъния, Великобритания и Западните Балкани“, за да улесняват дейността си.
Метамфетамин и каптагон
България е втора след Чехия по брой разкрити нелегални лаборатории за производство на метамфетамин по данни на Европол от 2006-2018 г. При Чехия данните са за 1252 такива лаборатории, за България – 64, в Германия, Словакия и Полша – съответно 38, 36 и 21.
Чехия несъмнено е страната с повечето производствени лаборатории в Европа, макар да се смята, че голяма част от продукцията (в страна с годишна консумация 6.5 тона) не е свързана с организирани престъпни групи. Има обаче разузнавателни данни, според които виетнамски групи увеличават производството в тази страна (където живеят десетки хиляди виетнамци) и Полша.
Страната вече не е голям производител на каптагон, какъвто се изнасяше от България и Турция за пазари на Арабския полуостров. „От средата на (миналото десетилетие) производството на каптагон се премести по-близо до пазарите на потребление“ Ливан, Йордания и други, отбелязват от Европейския център за наблюдение на наркотиците и Европол.
Същевременно европейски организирани групи според някои доказателства участват в производството на синтетични наркотици в Близкия изток, особено специалисти по амфетамин. За пример са посочени и задържането на българин и белгиец през 2014 и 2015 г. в Ливан.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте