Българска компания е собственик на кораба „Росус“, чийто товар от тонове амониева селитра избухна в пристанището на Бейрут. Това твърди, без да дава доказателства, председателят на Далекоизточната регионална организация на Руския профсъюз на моряците (РПСМ) Николай Суханов, цитиран от РИА Новости.

На фона на смазаните под сградите тела, отломки и пепел ливанците гневно изригнаха към онези, които позволиха това да се случи, и поискаха някой да поеме отговорност.

Според Суханов регистриран собственик на кораба е българската Briar Wood Corporation. Справка на в. „24 часа“ показва, че в българския регистър няма такава фирма. Плавателният съд обаче е зарязан във водите на Бейрут от години, затова е възможно фирмата да не съществува днес.

Суханов обяснява, че корабът

плавал под

„удобен“ флаг, в

случая молдовски

В такива ситуации често е много трудно да се намери истинският собственик, който пък върти подобни схеми, за да не може да носи отговорност. „Според официалните документи корабособственик, считано от август 2014 г., е българската компания Briar Wood Corporation“, казва Суханов. Руският моряк разказва, че обикновено корабособственик купува съд евтино, който планират да отпишат за скрап. Новият собственик поправя малко, купува документи и започва да го експлоатира под „удобен“ флаг.

Снимки, които се въртят в мрежата, показват

„Росус“ край

бреговете на

Варна през 2010 г.

Появи се и друга възможна българска връзка. Справка на „24 часа“ показа, че вписана в международните регистри като собственик на кораба остава базираната в Бургас компания „Интерфлийт шипмениджмънт“. Тя отговаря за плавателния съд до май 2012 г. (позиция на собственика – в карето долу). Корабът „Росус“ е посетил пристанище Варна през август 2012 г., но вече не е под български мениджмънт, стана ясно от отговор на транспортното министерство до „24 часа“.

Съгласно проверката във Варна мениджър на плавателния съд е фирма на име „Тето шипинг“ с регистрация на Маршаловите острови. Година по-късно проверка при пристигането на кораба в Ливан показва, че мениджър продължава да е същата компания. В отговора си министерството на транспорта не споменава Briar Wood Corporation.

Последният собственик на „Росус“ – „Тето шипинг“, не е обновил информацията в системата, поради тази причина последен адрес излиза в Бургас, добавя ведомството.

Това потвърждава по-ранната версия, че корабът е

собственост на

руснака Игор

Гречушкин,

живеещ в Кипър

Негова е и въпросната фирма „Тето шипинг“, която е във фалит.

Историята на плавателния съд започва от японския град Наруто, където е построен през 1986 г. Следват редица продажби, като почти след всяка една името му се променя. През юни 2007 г. съдът е продаден на регистрирана в Панама компания и е преименуван на „Ню Ледженд Глори“.

Името „Росус“ се появява с един от последните официални собственици – Briar Wood Corp. Според различни източници фирмата е регистрирана в Панама, и то през 2008 г., а не в България през 2014 г., както твърди Суханов.

Към 2013 г. корабът вече е собственост на руския бизнесмен Игор Гречушкин. През септември същата година корабът тръгва да превозва тоновете селитра от грузинския град Батуми до Мозамбик, но прави непланирана спирка в Ливан поради технически проблеми.

Селитрата била

купена от фирма

за експлозиви

в Мозамбик

Гречушкин обаче нямал достатъчно пари, за да плати за преминаване през Суецкия канал, затова пратил кораба в Бейрут, за да спечели малко пари, като поеме допълнителен товар от тежка техника.

След проверка през октомври пристанищните власти му забраняват да се връща в морето и го задържат. Гречушкин обявява фалит и изоставя екипажа – 8 моряци от Украйна и 2-ма от Русия. Ливанските власти тогава се съгласяват да пуснат шестима от моряците, но другите 4-ма остават блокирани в Бейрут около година.

Местните власти местят товара на пристанището и така той престоява 6 години на метри от силозите, съдържащи 85% от зърното на страната, докато мощният взрив във вторник вечерта срина половината столица Бейрут.

Руснакът Гречушкин, родом от Хабаровск, днес живее в Лимасол, Кипър, с жена си. В сряда Игор се свързал с руското консулство в Кипър, съобщи дипломатически източник пред РИА Новости, но не разкри съдържанието на разговора. По непотвърдена информация кипърските власти издирват Гречушкин, затова той се обърнал за помощ към руската мисия.

Който и да е собственик на кораба обаче,

надали ще носи

отговорност за

случилото се,

казва Николай Суханов.

„Корабът е бил задържан от пристанищните власти, т.е. той е станал собственост на пристанището и цялата отговорност за неговото поддържане вече пада върху порта. В този случай ливанските служители трябваше да вземат мерки и като знаят, че товарът е опасен, да организират правилно съхранение“, добавя шефът на руския профсъюз на моряците.

Анализ на публични документи показва, че ливанските съдилища, с чиято заповед корабът е задържан, са получавали многократни сигнали за опасността, която крие амониевата селитра на пристанището. Митнически служители са изпратили най-малко 6 писма през годините. Те дори предложили три варианта – да изнесат амониевата селитра в чужбина, да я предадат на ливанската армия или да я продадат на частна ливанска компания за експлозиви. Отговор на писмата обаче нямало.

Фалшива е май бургаската следа

Българска и по-точно бургаска следа изплува в трагедията с взривения опасен товар на пристанището в Бейрут, след като стана ясно, че мениджър на кораба, пренасял тонове амониев нитрат, е фирма, регистрирана в морския град.

Според справка в базата данни на Глобалната интегрирана информационна система за корабоплаването на Международната морска организация като мениджър на кораба е вписано дружеството „Интерфлийт Шипмениджмънт“ ЕООД. Справка в Търговския регистър пък показва, че то е регистрирано в Бургас през 2010 г., като собственик е бургазлията Николай Петров Христов. Той е известен в морските среди, тъй като от години е в корабния бранш и притежава една от най-старите фирми – корабни агенти, „Христранс“. На същия адрес е и фирмената регистрация на „Интерфлийт Шипмениджмънт“.

„Това действително беше моя фирма, направих я навремето, но не съм оперирал изобщо с нея. През 2017 г. я закрих. Подозирам, че някой е ползвал името ѝ без мое знание, фалшифицирайки документи. До момента дори не съм подозирал, че има нещо такова. Сега от медиите разбирам, че собственик на кораба бил някакъв руснак, който живеел в Кипър“, каза пред „24 часа“ Николай Христов.

Предприемачът бил готов да даде разяснения и пред разследващи органи, но до този момент не бил потърсен от тях. Хора от морския бранш пък загатват, че преди години било почти обичайна практика собственици на по-малки кораби предимно от Русия, а по-късно и от Молдова, да регистрират корабни агенции в България заради рестрикциите с разплащане с валута в родината им и много по-облекченото банково опериране в нашата страна.

Често се ползвали адресите на реално съществуващи корабни агенции в Бургас и Варна, и то не без знанието на собствениците им.

През април 2001 г. агенцията на Христов в центъра на Бургас бе атакувана с бомба. Взривът нанесе огромни материални щети, но пострадали хора нямаше, припомнят запознати. Тогава тръгна слух, че бизнесменът имал сериозни финансови затруднения, както и че имал бизнес отношения с арабин, регистрирал фирма в Кипър.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar