„И аз станах нещо, което се купува, както когато отивате в месарницата.“ Момичето, което произнася тези думи, е с гръб и e със скрито лице. Гласът му обаче е монотонен и тъжен като приспивна песен и кара сълзите на седящите в салона на Куиринале (президентския дворец – б. а.) да се спускат по лицата им. Така в. „Ил Фато куотидиано“ описва разказа на една българска проститутка пред президента на Италия Серджо Матарела, който я слуша развълнуван. Това е Стефания, млада жена с нагласени за срещата къдрици, които са в контраст с ужасите, за които разказва.

„На 24 г. съм и съм от България. Бях 17-годишна, когато пристигнах в Италия. Доведоха ме хора, които мислех за приятели на семейството ми. Бяха ми обещали работа и аз приех, знаейки колко зле беше семейството ми.

Изкараха ме на

улицата със

сила, ритници

и юмруци

Заплашваха ме и ме измъчваха – още нося следите по тялото си и най-вече по отрязаните ми от сводниците уши.“ При тези думи присъстващите в залата клатят глави, бършат сълзите си, слушат потресено разказа. Като президента Матарела, допълва журналистът от вестника, присъствал на церемонията в президентския дворец на 8 март.

„Една нощ бях психически и физически разбита, влачех се, за да вляза в колите на клиентите, чувствах се мръсна и страшно грозна, защото ми бяха оскубали косите и се виждаше темето ми. Ръцете и коленете ми бяха подути, имах дупки в корема, които ми бяха причинили, скачайки отгоре с тънки токчета“, разказва още българката. „Тези мъже, които вие наричате клиенти, са хора, които отиват да пазаруват и да си купуват неща, от които имат нужда, чувстват нуждата да присвояват неща. Така и аз се превърнах в нещо за купуване, както когато отиваш в месарницата. Никога няма да разбера как на един човек, който се определя за мъж, може да не му е жал за момиче, което кърви, плаче и страда, и да се преструва, че няма нищо. Да я купуват, за да я карат да прави секс, докато тя плаче и се чувства зле“, казва още Стефания.

„Това, което ме натъжава, е,

че се говори за

проституцията

като за работа

За мен е мъчение, както е и за многото млади жени, които днес ходя да срещам по улиците заедно с комуната „Папа Йоан XXIII“ с дон Алдо, за да ги убедя да напуснат този ад. Всичо това не е лесно, но би било възможно, ако държавата, която командва, има волята да направи закони, за да спре тези антихуманни хора.“

След Стефания пред присъстващите в Куиринале разказва историята си и Хоуп, която пристигнала в Италия от Нигерия на 19 г., за да учи. Вместо това била заключена в къщата на една сводница, без да яде дни наред, и била подложена на заплахи и изтезания. След като полицията нахлува в къщата, кошмарът ѝ свършва. Днес тя живее в Сицилия и работи като готвачка.

Тези два покъртителни разказа бяха част от честванията на Международния ден на жената. Темата, на която бяха посветени, е „Никога повече робини“. Церемонията беше предавана директно по телевизия РАИ 1. Журналистката и писaтелка Ана Поци интервюира двете момичета – жертви на трафика на хора. На церемонията присъстваха и председателката на Сената Мария Елизабета Алберти Казелати, шефът на Камарата на депутатите Роберто Вико, премиерът Джузепе Конте.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar