В България има разумно разбиране какво представляват рисковете от пране на пари и ограничено разбиране на рисковете, произтичащи от финансирането на тероризъм, но няма достъпни и всеобхватни статистически данни (те варират от сектор на сектор), което е значителна пречка да се направи оценка на риска в страната.

Като няма такава статистика, властите остават с ограничено разбиране и намалени способности да реагират на рисковете. Особено силни са проблемите при данните за оценка на това как се използват финансовото разузнаване, разследването и съдебното преследване на прането на пари и финансирането на тероризъм и свързаните с тях нарушения, конфискации и международно сътрудничество.

Броят на разследванията за пране на пари, делата и присъдите, както и тежестта на наказанията за това престъпление са ниски в сравнение с броя на регистрираните нарушения и не съответстват на нивото на риска от пране на пари в България. За прокуратурата тази тема не е приоритетна и няма механизми такива случаи да бъдат приоритизирани.

Тези – и още по-откровени и неприятни констатации – се съдържат в авторитетен международен доклад, последиците от който държавните институции се опитват да смекчат със спешни действия от по-малко от месец насам.

През октомври България може да бъде поставена под засилен мониторинг от Групата зафинансови действия срещу изпирането на пари (FATF) – категория, включвща 26 държави, от които само два са европейски (Албания и Хърватия) и само едната от тях е от Европейския съюз и е в списъка от юни 2023 г. FATF е на практика глобалният лидер в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма, като препоръките на тази група с 39 държави членки и нейните регионални партньори се следват от над 200 страни и територии.

За да не попадне България в този „сив списък“, няколко институции ускориха работата си през август с решение на първото заседание на т.нар. Съвет за координация и сътрудничество за осъществяване на Националния механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, чийто председател е премиерът Николай Денков. На това заседание от 21 август е обсъждано докъде е стигнало изпълнението на мерките в одобрения от служебния кабинет на Гълъб Донев през декември 2022 г. план. Неговата цел е да се изпълнят препоръките на Комитета на експертите за оценката на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (Комитетът MONEYVAL е регионалната структура за дейността на FATF – бел.ред.) от май миналата година.

  • „Съветът за координация е приел План за допълнителни действия по отношение постигането на напредък в частта за оценката на ефективност по Непосредствени резултати (…) във връзка с приетия Доклад за България от Пети оценителен кръг Комитета MONEYVAL)“, отговориха от Правителствена информационна служба на няколко въпроса на „Дневник“ какво се прави по въпроса.
  • „На 30.08.2023 г. беше проведена среща лице в лице между Съвместната група към FATF и представители на българските компетентни органи и институции. На срещата не е представен резултатът от анализа на Съвместната група.“
  • Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България в периода 2023 – 2027 година е одобрена с Решение № 586 от 31.08.2023 г. на Министерския съвет.
  • Днес Народното събрание ще обсъди на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари , с които се въвежда изрично задължение за извършване и актуализиране не само на национална оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, но и на оценка на риска при юридически лица, при въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и от използването на нови технологии.

„Дневник“ прегледа кога и какво по-точно е установил MONEYVAL за България, можели достатъчно бързо да е премахнат недостатъците и какво може да последва от започването на засилен мониторинг.

Отговорът на второто е по-лесен. Държавите с такъв статут фактически признават, че имат стратегически недостатъци на националния си режим за борба с прането на пари и финансирането на тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожаване. Очаква се те активно да работят с FATF в ясно определена времева рамка за бързи действия. Формално погледнато, няма препоръка към бизнеса и другите държави по света да засилят предварителните си проверки, да очакват изключване на цели категории клиенти или да вземат мерки за намаляване на риска, но посланието е ясно – това е страна, към която трябва да се подхожда със засилено внимание.

Комитетът MONEYVAL има 47 държави членки и докладва директно на Комитета на министрите на Съвета на Европа за техническите мерки и ефективността на предприетото във финансовата сфера, регулациите и наказателното правораздаване във връзка с прането на пари и финансирането на тероризъм. Последната оценка на неговите експерти в Петия доклад за България бе одобрена на пленарното му заседание през май 2022 г. Докладът с подробностите, описани върху близо 350 страници, бе публикуван на 11 юли 2022 г. и, както е отбелязано в него, отразява реалностите към периода 6-17 септември 2021 г. – моментът визитата и срещите на мисията на MONEYVAL в България.

Много от препоръките в доклада ще миналото лято звучат като проблеми и недостатъци, които не могат да се премахнат за няколко месеца и с приемане на няколко стратегически и оперативни документа което и да е българското правителство на власт.

Ето още то констатациите в доклада:

  • Рискът от финансиране на тероризъм в България се разбира в ограничена степен от всички власти.
  • Липсата на статистика за пране на пари представлява непреодолима пречка за оценка на изпълнението и ефективността на режима на наказателна (основана на присъда) конфискация и действителното възстановяване на конфискувани активи.
  • Идентифициране, разследване и наказателно преследване на изпиране на пари и генериране на големи приходи от престъпления е възпрепятствано от сложната и излишна институционална рамка, липсата на персонал с необходимата експертиза, липса на подходящи технически ресурси.
  • България демонстрира ниско ниво на ефективност в области, свързани с използването на финансово разузнаване, разследвания и наказателни преследвания за изпиране на пари, конфискация на облаги от престъпления или имущество на еквивалентна стойност и предотвратяване на злоупотреби от юридически лица.
  • Наказателните санкции за физически лица действат възпиращо, но системата от допълнителни глоби не е достатъчно пропорционална. Няма корпоративна наказателна и е ограничена административната отговорност на юридическите лица за криминални престъпления.
  • Няма правно или друго задължително изискване конфискацията да се следва като цел на определена политика (напр. чрез рутинно започване на паралелни финансови разследвания или анализи). Редица технически проблеми възпрепятстват конфискацията и няма механизъм за активно управление на конфискувани активи извън съхраняването и отговорното съхранение.
  • Няма изрични законови изисквания, свързани със защитните мерки на информатори, по-специално относно поверителността на обменяни данни.
  • Не се основава на оценка на риска и не е ефективен надзорът на определени нефинансови предприятия и професии като агенти за недвижими имоти, търговци на благородни метали или скъпоценни камъни..

Буди безпокойство, особено предвид високото ниво на организирана престъпност и корупция в България, липсата на мерки за предотвратяване навлизането на пазара на престъпници в сектори като недвижими имоти, счетоводство, нотариуси, доставчици на услуги за виртуални активи (VASP) и доставчици на доверителни и фирмени услуги (TCSP), обменни бюра (по отношение на това дали са известни действителните собственици, а секторът на хазарта (по отношение на по-високия праг от изисквания за това в чия полза работи казиното), се казва ще в доклада.

Акцентите в текста са на „Дневник“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar