България не е сред 13-те европейски държави, които във вторник подписаха декларация срещу приетия в Унгария закон, забраняващ разпространението на информация в училищата, която се отнася до ЛГБТ и обсъждането на теми, свързани с хомосексуалността и смяната на пола сред непълнолетни.

Само балтийските държави от Централна и Източна Европа подкрепиха документа, скрепен с подписите на министрите на външните работи и по европейските въпроси на Германия, Франция, Белгия, Люксембург, Нидерландия, Ирландия, Дания, Финландия, Испания и Швеция.

В декларацията, инициирана от държавите от Бенелюкс, се заявява, че унгарският закон е „флагрантна дискриминация“, основана на сексуална ориентация и полова идентичност и представлява ограничаване на свободите, които трябва да бъдат осъдени.

„Стигматизирането на ЛГБТ хората представлява ясно нарушение на тяхното основно право на достойнство, гарантирано от Хартата на основните права на ЕС“, пише в декларацията, обявена по време на заседанието на Съвета по общи въпроси в Люксембург.

В нея се призовава Европейската комисия да използва правомощията си да осигури прилагането на европейското право, включително като подаде иск срещу Унгария в Съда на ЕС.

По-рано председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи в „Туитър“, че е „много разтревожена“ от закона и че Еврокомисията вече го анализира преди да предприеме действия.

„Вярвам в Европа, която подкрепя разнообразието, не в тази, която го крие от нашите деца“, написа тя в социалната мрежа.

Новият анти-ЛГБТ закон, приет за рекордно време от унгарския парламент, е само едно от новите нарушения на европейското право, посочени от еврокомисаря за прозрачността и ценностите Вера Йоурова пред европейските министри.

Влошаване на състоянието на демокрацията в Унгари и Полша

Еврокомисията алармира и за назначаване на нов председател на Върховния съд на Унгария, извън редовната процедура за назначения, както и отнемането на лиценза на независимото „Клуб радио“.

„Не виждаме значителни усилия за търсене на решения в съответствие с европейските ценности“, заяви Йоурова след срещата.

На нея четири часа министрите са обсъждали състоянието на демокрацията и върховенството на правото в Унгария и Полша, са обект на наказателни процедури по чл.7 от Лисабонския договор. Те ги заплашват с отнемане на правото на глас при приемане на европейски решения, но са от години блокирани в Съвета заради липса на единодушие.

Процедурите целят да изяснят дали действията представляват системни отклонения от европейските стандарти.

„Европейската комисия е решена да отстоява и защитава независимостта на съдебната власт и медиите, системата на разделение на властите и борбата с корупцията“, заяви Йоурова след дискусията между Комисията, страните членки и двете държави в Съвета по общи въпроси, проведен във вторник в Люксембург.

Това е първо слушане на ситуацията с Полша от 2,5 г. насам и в Унгария от 18 месеца. Йоурова съобщи, че е запознала страните членки с най-новото развитие, „което потвърждава нашата тревога“.

В Полша проблемът с легитимността и независимостта на Конституционния трибунал (конституционен съд) остава нерешен, дисциплинарната камара на Върховния съд продължава да гледа дисциплинарни дела срещу съдии въпреки, че Съдът на ЕС ѝ нареди незабавно да ги спре, а премиерът Матеуш Моравецки и депутати от управляващата партия „Право и справедливост“ обявиха, че принципът за върховенство на европейското право над националното не важи по отношение на съдебата власт, посочи Йоурова. По всички нови нарушения Еврокомисията е започнала наказателни процедури, а на 15 юли очаква Съдът на ЕС да се произнесе по допустимостта на делото за дисциплинарните дела срещу съдии.

Йоурова заяви, че полските власти увеличават конфронтацията с Брюксел, вместо да търсят решения, подлагат под съмнение ролята на висшия съд на ЕС и увеличават намесата на изпълнителната власт върху съдебната.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar