А-а, въглищата – не! Премиерът Бойко Борисов се бил запънал на последния Европейски съвет (15-16 октомври), че България няма да се откаже така лесно от въглищата, както се отрече от половината си ядрени мощности на влизане в ЕС. Сигурно ще удържи думата си, колкото ветропоказател удържа вятъра.

Нищо не показва, че е способен да преговаря за каквото и да било, след като всеки международен натиск го опровергава. Само ден преди въпросния Европейски съвет правителството даде заявка, че ще проучи изграждането на VII блок в АЕЦ „Козлодуй“, но с американски реактор. Ядрени специалисти веднага го заподозряха в празнословие, защото предвидената американска технология не е лицензирана в Европа. България има два готови реактора за АЕЦ „Белене“, получили европейско одобрение, и от години не е способна да ги монтира, а щяла на гола поляна да чака трети реактор, за който тепърва ще пита Брюксел какво мисли по въпроса.

Борисов не обясни

откъде му е дошъл този проблясък,

но две седмици по-рано в страната гостува Франсис Фанън, помощник държавен секретар в Бюрото по енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ. Той откровено каза, че Вашингтон гледа неодобрително както на АЕЦ „Белене“, така и на транзитния газопровод „Балкански поток“, смятан от американците за български псевдоним на „Турски поток“. За Съединените щати това са руски енергийни проекти и като държава със стратегически интереси първата им мисъл е как да ги контрират на територията на своите съюзници. „Русия се възползва от 50-годишната зависимост на България“, каза той в смисъл: „Стига й толкова, сега е наш ред“ и добави: „Вече има разработки на малки (американски – б.а.) модулни реактори, които са нови, не са толкова скъпи, супер сигурни са“.

Само десетина дни бяха достатъчни на Борисов да оцени офертата и да отсече: „Вземаме ги“. С което потвърди един от законите на есеиста Сирил Паркинсон, който гласи: „Времето, прекарaно в съвещание относно даден проблем, е обратно пропорционално на стойността му.“ В прочутата си книга „Законът на Паркинсон“ британският писател сравнява колко по-лесно е за служителите да вземат решение за изграждане на ядрен реактор, отколкото за направа на навес за велосипеди.

Освен чиновническата леност за разсъждаване над сложни въпроси при Борисов (който сам се определя като „прост“) има и

допълнителна причина да бъде твърде отстъпчив

Американците от години добавят към всяка тема за преговори също и въпроса за корупцията на високо равнище и правовия ред в България. Не че правят нещо съществено, но са забелязали, че това е път към сговорчивост на българската страна. Откакто преди три месеца и половина започнаха уличните протести срещу мутрите (корупцията на високо равнище), премиерът Борисов направи и други любезни жестове. Увери колко би се радвал от покупката на още 8 американски изтребителя Ф-16, след като е платил авансово за други осем, от които не е видял нито един. А тази седмица показа и силен интерес към американска технология за изграждане в България на 5G мрежа – като гаранция, че няма да залитне по китайска оферта.

За разлика от САЩ корупцията в България не е предизвиквала публични изказвания от страна на Русия и Китай и следователно Борисов не им дължи такса спокойствие. Шумното посочване от Вашингтон като корумпирана персона на иначе незабележим български съдия не бе нищо друго, освен послание към самия Борисов, че американците имат инструмент, който другите нямат или не са склонни да използват.

Българският премиер, когото уличните протести свързват с мутренските среди, би трябвало да познава техните маниери. Те са склонни да се оприличават на застрахователи и таксата спокойствие при тях расте заедно с повишаването на риска. Когато някой е боязлив до степен да мисли за физическото си оцеляване, е склонен да плаща скъпо и прескъпо,

„за да отърве кожата“

Небивалата щедрост на Борисов през последните месеци както във външен, така и във вътрешен план е показател, че той е много уплашен човек. Разбира се, премиерът не вади пари нито от джоба, нито от чекмеджето си, а преразпределя остатъци от европейски фондове, бюджетни резерви и външни заеми. Прословутите „мазнинки“, за които говори от пролетта, са му особено необходими сега, за да се изхлузи като мазен пехливанин от публичното си разобличаване и да се добере до края на тепиха, т.е. до края на мандата си.

„Ти няма да се мериш с финансовите министри, които държаха здраво преди тебе, а ще мислиш за всеки един човек, за малките населени места, до всеки човек трябва да стигне“, обърна се той с трогателна загриженост за населението към финансовия министър Кирил Ананиев. И за да покаже колко е милозлив, пусна една притча: „Аз имам три любими ризи и си ги сменям. Написали, че ходя с една и съща риза или пускам стари снимки.“ С почти библейското си послание от кравеферма се представи едва ли не като светец, който при наличието на две ризи би дал едната другиму.

За да отбие европейския натиск, който напоследък се съчетава с поставяне под условие на еврофондовете в зависимост от борбата с корупцията и измамите,

Борисов няма откъде да черпи дързост,

след като е притиснат отвсякъде. Залогът е прекалено голям, за да бъде оставен без обществен надзор. Става дума за две трети от енергетиката на България, която разчита на 4000 мгвт от топлоелектрически централи – двойно повече от действащата мощност на АЕЦ „Козлодуй“. Според обсъжданата „зелена сделка“ на ЕС те трябва да бъдат изключени от енергийната система на страната до 2030 г. Дотогава има 10 години, но решението може да се вземе още докато Борисов е на власт. На човек, комуто се клатят краката, не може да се разчита, че би застанал твърдо зад националния интерес за плавен, а не шоков преход към зелена енергия.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar