Държавата е осъдена пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради укриване на информация по дело срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Решението на ЕСПЧ е по жалба на журналистката Галина Гиргинова, адвокат по делото е Александър Кашъмов. Съдът постановява, че е нарушено правото на свободно изразяване, защитено от Европейската конвенция за правата на човека.

Става въпрос за делото за незаконно подслушване от МВР по времето на Цветанов. По него бяха обвинени някогашният министър, както и бивши началници на отдавна закритата специализирана дирекция „Оперативно-технически операции“, която осъществяваше подслушването и следенето. След първия мандат на ГЕРБ тази структура бе закрита, а на нейно място бе създадена сегашната ДАТО.

Делото беше внесено в съда, но междувременно бяха приети поправки в Наказателния кодекс, с които процесът бе миниран. Цветанов и останалите бяха обвинени, че не са оказали достатъчно контрол прилагането на СРС-та, но този текст бе в глава „Военни престъпления“. В промените, приети когато делото влезе в съда, бе записано, че служителите на МВР носят отговорност, само ако престъпленията са извършени във военно време или бойна обстановка.

Така прокуратурата се отказа да поддържа обвинението, а съдът ги оправда. След това обаче не бяха публикувани дори мотивите за оправдателната присъда. Именно тях е поискала със заявление за достъп до обществена информация журналистката. Отказано с аргумента, че по делото имало секретна информация. Тя обжалва на две инстанции, които потвърждават отказа.

ЕСПЧ обаче е на различно мнение. В решението се говори за големия обществен интерес към делото – става дума за процес срешу министър и освен това по чувствителна тема като прилагане на СРС-та. Основният аргумент на ЕСПЧ е, че Софийският градски съд, който оправда Цветанов е можел да не крие мотивите, а да ги публикува в редактиран вариант, така че не да се разкриват държавни тайни. Мотивите към една присъда допринасят за прозрачността и отчетността на съдебната система, посочва се в решението.

„Дори когато дадено дело засяга въпроси, свързани с националната сигурност и включва класифицирана информация, пълното укриване на решението от обществеността не може да бъде оправдано. Съществуват техники, чрезз които може да се отговори на опасения за сигурността, без да се премахват основни гаранции като публичността на съдебните решения – например класифициране на съдебно решение само частично или публикуването му в редактиран вид“, посочва се в решението на ЕСПЧ.

Пред „Сега“ адвокат Кашъмов коментира, че решението е голяма победа.

„То показва сериозни системни проблеми, свързани с неконтролираната секретност в България и отказа на съдилищата да разглеждат по същество случаи за достъп до информация, в които под знака на класифицираната информация се отказва общественозначима информация“, заявява той.

Решението може да бъде обжалвано от държавата пред голямата камара на ЕСПЧ.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar