Официално няма такова състезание, но България редовно го печели. Тя е най-безсрамният нарушител на човешки права на глава от населението във вечната класация на съда в Страсбург. Статистиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), която излиза винаги в края на януари, потвърди, че и през 2017 г. никоя държава не е имала сили да я избута от позорния връх.

Знаем, че Турция и Русия са абонирани за международни критики заради тоталитарни рефлекси на техните власти. Двете държави се отбраняват, че не са толкова лоши, а зложелатели (според тях) им лепят етикети. За да се абстрахираме от политически страсти и други емоции,

трябва да разчитаме само на числата

Съдът в Страсбург много се пази от обвинения в пристрастие и затова настоява, че таблиците с данните за всичките 47 държави под негова юрисдикция се генерират автоматично от компютри. От тях всеки може да си направи допълнителни изчисления, за да си представи коя страна къде се намира спрямо останалите.

Какво научихме тази година? Както обикновено България се оказа в първата десетка на държавите с най-много осъдителни решения в Страсбург. За разлика от последните две години тя вече не е на 7-о място, а на 6-о. От 2010 г. не беше падала на такава позиция. През 2017 г. срещу нея са били издадени 31 осъдителни решения, оправдана е била по 6 дела, а по 2 се е споразумяла с тъжителите. В сравнениe с нея други държави имат много по-лоша статистика. На първо място се класира Русия с 293 осъдителни решения, след нея е Турция с 99, на трето място е Украйна с 82, на четвърто е Румъния с 55, а на пето място е Гърция с 36. След България на седмо място е Италия с 28 осъдителни решения. Така погледната, България е зле, но не най-зле.

Във вечната статистика,

която отчита делата от създаването на съда през 1959 г., нашата страна все така е в първата десетка, но на 9-о място. Вярно е, че тя участва в сметката от 1992 г. (когато ратифицира Европейската конвенция за правата на човека), но компютърът не обръща внимание на тази подробност. Достатъчно е да се знае, че държавата ни се е движила с догонващи темпове и е изпреварила страни, чиито дела се отброяват от 1959 г. или от друга последваща година (според ратификацията). На българска сметка се водят 588 осъдителни решения. На първо място е Турция с 2988 осъждания, след нея е Русия с 2127, трета е Италия с 1819, четвърта е Румъния с 1202, пета е Украйна с 1188, шеста е Полша с 958, седма е Гърция с 864, осма е Франция със 728, а след България на десето място е Унгария с 448 осъдителни решения.

И двете класации са в абсолютни числа, които дават ориентация, но не и обективна представа коя държава колко уважава правата на своите граждани. Едни държави са големи и многолюдни, други са по-малки и с оредяващо население. Съдът в Страсбург разбира, че и това има значение, но прави статистика спрямо населението не по осъдителни решения, а по допуснати за разглеждане жалби на 10 000 жители. Тук България се загубва в числата, защото миниатюрни държави получават неестествено голяма тежест. Така например Лихтенщайн с неговите 38 жалби през 2017 г., което е средно с 2.37 жалби на 10 000 жители, изглежда много по-зле от България с нейните 7102 жалби (средно 0.82 на 10 000 жители). Но още от пръв поглед се вижда, че няма как гражданите на Лихтенщайн да се чувстват по-тормозени от българите.

Как да се направи обективна класация?

Може би както става в спортните състезания. Държавите трябва да се разделят на категории. По абсолютни числа България се нарежда в двете първи десетки – както за годината, така и във вечната класация. Следователно трябва да се види каква е нейната относителна тежест в тази тежка категория. При 588 осъдителни решения и население от 7.1 млн. души (по данни на съда в Страсбург), се вижда, че на всеки милион български граждани се падат 82.8 осъждания на държавата. Това е най-голямото число спрямо резултата на останалите в десетката. На второ място е Гърция с 80.7 осъдителни решения на милион жители (10.7 млн. население). На трето е Румъния с 61.3 осъдителни решения на милион жители (при население 19.6 млн.) На четвърто е Унгария с 45.7 осъдителни решения на милион жители (население от 9.8 млн.). На пето е Турция с 37.4 осъдителни решения на милион жители (79.8 млн.). На шесто е Италия с 30 осъдителни решения на милион жители (60.6 млн.). На седмо е Украйна с 26.3 (45.2 млн.), на осмо – Полша с 25.2 (37.9 млн.), на девето – Русия с 14.8 (143.6 млн.) и на десето – Франция с 10.5 (67 млн.). Във вечната класация

най-много осъдителни решения

срещу България (270) са издадени за нарушения на чл. 5 (свобода и сигурност). На второ и трето място с еднакви резултати – по 179 – са нарушенията по чл. 6 (право на съд в разумно време) и чл. 13 (право на ефективни поправителни средства). На четвърто място със 103 нарушения е правото на собственост.

Тъй като съдът подрежда жалбите по спешност и важност, има седем категории, в които ги сортира. На първо място са спешните, когато е заплашена безопасността на тъжителите. На второ място са пилотните (делата, които служат като образец за едновременно решаване на сходни жалби). На трето място са жалбите срещу нарушения на „основни права“ – от чл. 2 до чл. 5. Четвърти са потенциално добре обоснованите жалби по други членове от конвенцията. Пети са повтарящите се жалби. Шести са жалби, които предизвикват съмнения за допустимост, и на седмо място са очевидно недопустимите жалби.

В този смисъл е интересно да се види колко пъти е била осъждана България за погазване на основните права на българите. Тя е осъждана 15 пъти за нарушаване на чл. 2 (право на живот); 29 пъти за неефективно разследване по чл. 2; 4 пъти за нарушаване на забраната на изтезания по чл. 3; 78 пъти за нечовешко отношение (също по чл. 3); 39 пъти заради липса на ефективно разследване по чл. 3. За 25 години под юрисдикцията на ЕСПЧ

България не е нарушавала само три члена

от конвенцията и нейните приложения. Това са чл. 4 (забрана на робството), чл. 7 (неналагане на наказание без закон) и чл. 12 (право на брак). Свободата на словото, която е защитена в чл.10, е погазена 16 пъти според осъдителните решения на ЕСПЧ.

Страсбург прави много прецизно пресяване на жалбите. Така например миналата година 622 жалби от България са обявени за недопустими, а само 62 са приети за произнасяне на съдебен състав. Председателят на съда Гуидо Раймонди (Италия) каза, че броят на жалбите нараства, но все повече от тях биват обявявани за недопустими, защото не са изчерпали възможностите на националните съдебни системи.

Той съобщи обнадеждаваща за България новина: с 275% са се увеличили жалбите срещу Турция след опита за преврат през 2016 г. Ако темпът се запази, може да й отстъпим челната позиция, като се има предвид, че жалбите отлежават в Страсбург средно по 30 месеца. Нали сме се заели да й помагаме по комшийски да се позиционира по-добре в Европа – защо да не й направим и тази услуга?

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar