Коментарът е от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на „Дневник“. Поводът за коментара са почти всекидневните изявления на главния прокурор за бум на престъпността като през 90-те години заради закритото спецправосъдие.

Какво ни казват последните публикувани днес данни на МВР за регистрираната престъпност? Защитима ли е тезата за „бум на престъпността“? Има ли завръщане в 90-те години?

Регистрираните престъпления за месец септември от 2016 г. насам:

2016 – общо 7656 или 107 на 100 хил. души
2017 – общо 7545 или 106 на 100 хил. души
2018 – общо 6659 или 94 на 100 хил. души
2019 – общо 6477 или 92 на 100 хил. души
2020 – общо 6249 или 90 на 100 хил. души
2021 – общо 5545 или 80 на 100 хил. души
2022 – общо 6417 или 98 на 100 хил. души

Както се вижда, минимално увеличение има в сравнение с последните предпандемични години 2018 и 2019, но и понижаване в сравнение с 2016 и 2017. Сходна тенденция се наблюдаваше и през месеците юни, юли и август. Пандемията и периодичното затваряне вероятно са изиграли решаваща роля за най-ниските нива на регистрирана престъпност през 2020 и 2021 г. въобще, поне от 1990 г. насам със сигурност.

Минималното увеличаване на престъпността вероятно ще се запази и в месеците до края на годината и в следващата, с което постоянната тенденция към плавно намаляване ще бъде обърната.

Крайно безотговорно е обаче да се говори дори за сравнение с десетилетието на 90-те години на ХХ век, когато регистрираната престъпност е почти два пъти по-висока в сравнение с цитираните последни години на ХХI век. Два пъти.

Също толкова абсурдно е да се спекулира със „закриването на специализираното правосъдие“ или „институционалните атаки срещу ръководството на прокуратурата“ като причина за някакво увеличаване на престъпността – както виждаме тя сега е дори по-ниска в сравнение с времето на пълно институционално единство между репресивните органи на държавата, съчетаваща и „златните години“ на спецправосъдието, когато беше поето от сегашния главен прокурор и акциите бяха едва ли не всекидневие.

Отново правя уговорката, че регистрираната престъпност не е равна на общата престъпност – т.е. всички извършени престъпления винаги са повече от регистрираните. Тенденциите при развитието на общата престъпност обаче могат да се откроят на база регистрираната. Защото причините за нерегистрирането на престъпления – нежелание на гражданите да заявяват извършени спрямо тях посегателства, полицейски филтри и пр. са налице винаги.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar