„Булгаргаз“ заведе арбитражно дело срещу „Газпром“ за над 400 млн. евро
„Булгаргаз“ започна във вторник производство срещу „Газпром Експорт“ пред Арбитражния съд при Международната търговска камара в Париж, съобщиха дружеството.
От „Булгаргаз“ припомнят, че в края на май 2024 г. дружеството изпрати покана до „Газпром Експорт“ за доброволно уреждане на претенцията на българското дружество, съгласно договора между двете компании. След като руската страна не предприе действия за извънсъдебно разрешаване на въпроса, „Булгаргаз“ започна необходимите стъпки с цел защита интересите на дружеството.
Реално, тогава служебният енергиен министър Владимир Малинов обяви, че „Булгаргаз“ е предявил тази претенция за над 400 млн. евро към „Газпром експорт“. Още тогава министърът предупреди, че на „Газпром“ ще бъде даден 1 месец срок да плати доброволно сумата и уточни, че ако това не се случи ще бъде заведено арбитражно дело, което реално се случва в момента.
Решението за предявяването на претенцията и нейния размер е взето след извършени финансов и правен анализ, в който се участвали и международни оценители.
България и Полша бяха първите страни в ЕС, на които „Газпром“ затвори кранчето след инвазията на Русия в Украйна. Така се наложи „Булгаргаз“ спешно да търси други доставчици на природен газ в момент, в който цените на свободния европейски пазар бяха полудели именно заради нападението на Москва над съседната ѝ държава.
Подаването на газ към България бе прекратено въпреки договора между двете компании, който изтече в края на същата година.
От „Газпром“ досега няма предявени искове срещу „Булгаргаз“, каза тогава изпълнителният директор на дружеството Веселин Синабов.
Още след спирането на газовите доставки тогавашният финансов министър Асен Василев обяви, че договорът с „Газпром експорт“ е даден за правен анализ за възможностите за завеждането на арбитражно дело срещу руснаците. Привържениците на идеята да се открие сметка в рубли и да се възобновят доставките тогава твърдяха, че по-скоро „Газпром“ ще ни осъди по клаузата „вземай или плащай“. Дори депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев изчисли, че руската компания ще ни осъди за 600 млн. евро заради клаузата в договора „вземай или плащай“. При нея купувачът – „Булгаргаз“, е длъжен да плати договореното количество газ, независимо дали го ползва. Подобна беше мантрата и на политици от БСП и други партии.
Дори след отказа за плащане на руския газ в рубли прокуратурата повдигна обвинения срещу бившия енергиен министър Александър Николов от кабинета на „Продължаваме промяната“, на заместника му Данаил Николов и на ексшефа на „Булгаргаз“ Людмил Йоцов за това, че още преди спирането на кранчето от „Газпром“ не били предприели нищо да осигурят алтернативни на руските доставки. Това дело обаче спихна.
Тактиката на правителството на „Продължаваме промяната“ до края на 2022 г., когато изтече договорът, бе да праща заявки към „Газпром“, които обаче компанията не удовлетворяваше.
Преди година тогавашният служебен енергийни министър Росен Христов на свой ред обяви, че се готви арбитражен иск срещу „Газпром“.
Сегашното ръководство на енергийното ведомство и на „Булгаргаз“ реши първо да покани „Газпром експорт“ доброволно да плати неустойката и след като руското дружество не го направи, сега завежда арбитражното дело.
Арбитражният съд при Международната търговска камара в Париж е една от най-авторитетните институции в света, които администрират разрешаване на международни търговски спорове.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
1
Коментирайте
This essay is excellent and really helpful. I’ve been silently practicing this, and I’m becoming better at it! Enjoy yourself, work harder, and develop your impressiveness candy clicker 2