Един от осъдените за бруталното нападение и грабеж над семейство Анчови от софийското село Чепинци вече е на свобода, показа проверка на „24 часа“.

Това е бившият полицай Димчо Димов, който към момента на бруталното престъпление е бил служител на МВР и затова делото се гледа от Военния съд.

Димчо Димов и останалите 5-престъпници бяха осъдени на по 10 г. лишаване от свобода. Бившият полицай е излежал само 5 г. и 3 месеца. От работа зад решетките е спестил 1 г. и 11 месеца. В средата на август Апелативният съд в София го пуска предсрочно от затвора за останалите 2 г. и 10 месеца от присъдата му, а навън ще се среща с пробационен служител.

Димчо Димов не е единственият от шестимата грабители, който е поискал да бъде пуснат на свобода предсрочно. (Виж карето долу). По закон всеки затворник, който лежи за пръв път, има право да поиска от съда да го пуснат предсрочно, когато е излежал половината от наказанието си.

Делото „Анчови“ е един от примерите за бавно правосъдие – продължи 18 години, но пък наказанието е бързо.

На 31 януари 1998 г. седем брутални бандити нахлуват в дома на Веско и Марина Анчови в Чепинци, за да ги ограбят. Семейството е подложено на нечовешки гаври. Анчов е заключен в мазето си, прободен е 6 пъти с нож, ритан е в главата, в черепа му е разбит буркан с компот. През това време останалите се гаврили с жена му, а двете им дъщери – на 11 и 16 г., са изнасилвани с часове. Търсили парите на семейството. По време на разследването Марина Анчова

разпознава

Димчо Димов

като човека,

който я удрял с

твърд предмет

по главата

в тъмната стая и я разпитвал къде са наркотиците, оръжието и парите. Тя му отговаряла, че наркотици и оръжие нямат, а парите вече са намерили. Молила го да не я удрят, но Димов заявил, че и на него не му е приятно това, което се случва, но били на служба. Така и не става ясно кой от шестимата е изнасилвал дъщерите на семейството в друга тъмна стая. По делото има данни и за седми човек, който не е сред подсъдимите и вероятно е само свидетел.

Злосторниците са арестувани през 2002 г. Това са полицаят Димчо Димов, приближеният на автокрадеца Йордан Гиздов Цветко Ненов, шофьорът на Ицо Папата Борис Маринов, Петър Стоянов-Президента, Димитър Николов-Бомбата, Божидар Методиев-Лудия и Ивайло Рангелов-Джинката. Последният не дочака правосъдие по делото „Анчови“, защото беше убит при гангстерска престрелка пред блока си в София през 2005 г. Съдебната сага за останалите продължи 18 г. През април 2016 г. ВКС се произнася окончателно – в затвора влизат Димчо Димов и Борис Маринов, останалите са обявени за издирване и ги хващат по-късно.

Димчо Димов подава молба за предсрочно освобождаване в първите дни, когато има възможност за това по закон – през юли т.г., пред Софийския градски съд. Съдия Христинка Колева отказва да го пусне на свобода. Становището на началника на затвора в Кремиковци е отрицателно, защото Димов още не се е поправил.

„Мисля, че съм напълно нормален човек. Съзнавам грешката, която съм направил и дълбоко съжалявам за това. Мисля, че през годините съм показал, че съм постигнал резултати с хората, които са работили с мен, и че мога да бъда

нормален член

на обществото.

Имам образование

и специалност

На свобода ще бъда по-полезен, както за обществото, така и за близките си, които ме поддържаха през цялото време“, казва бившият полицай пред магистратите през юли. След като му отказват, обжалва пред Апелативния съд и там успява да постигне целта си.

Втората инстанция му опрощава още 2 г. и 10 м. зад решетките с няколко мотива.

Първо, не бил наказван, спазвал реда и изискванията на затворническия режим, не бил конфликтен, странял от лишените от свобода, които създават проблеми за останалите и за администрацията. Имал няколко награди, както и положително отношение към труда. До последно бил общ работник в обект на Министерството на правосъдието с осемчасов работен ден от понеделник до събота. Това била първата му присъда, семейството го подкрепяло, не пиел алкохол и не употребявал наркотици. За разлика от Софийския градски съд втората инстанция приема, че Димчо Димов се е поправил и може да бъде свободен член на обществото. И преди да бъде пуснат предсрочно, Димчо Димов е излизал от затвора в отпуск. През това време спазвал закона и винаги се връщал в общежитието.

Митко Бомбата иска да го местят на лек режим в Казичене, където лежи синът му

Димитър Николов-Митко Бомбата, който лежи в общежитието в Кремиковци, е последният от бандата грабители, който е заловен след близо 2 г. издирване. Арестуван е през 2018 г. в Сърбия, където се е крил 2 г. след решението на Върховния касационен съд.

Още преди година Митко Бомбата е поискал от началника на затвора да бъде преместен в общежитието в Казичене на лек режим. Получава отказ и го е обжалвал в Административния съд. Там става ясен един от мотивите му да поиска преместване.

„Имам син, който изтърпява наказание в Казичене, а аз съм в Кремиковци, където съм излежал повече от половината присъда, с много награди и нямам наказания. По-хубаво от това поведение няма“, казва Димитър Николов пред магистратите. Като негов защитник се явява и съпругата му, която го подкрепя за желанието му да бъде преместен на лек режим. Така щяла да ходи на свиждане веднъж и за мъжа си, и за сина си, а не за всеки поотделно.

„В затвора е показал многократно, че се занимава с обществена дейност – с футболния отбор, работи, учи, постоянно получава награди. Всички предпоставки са налице да му бъде сменен режимът и да бъде изпратен в открит тип общежитие“, пледира съпругата на Митко Бомбата при обжалването на отказа на началника да го настани при сина му. Според двамата той също е изтърпял повече от половината от присъдата си, която също като на останалите е 10 г. Съдът обаче не е съгласен.

Димитър Николов е разпознат от семейство Анчови по белег на лицето му. Той е един от тримта, които завличат Веско Анчов в мазето, където е изтезаван.

Димитър Николов-Митко Бомбата стана известен през 2012 г., когато полицаи го намериха в тайник на жилище в столичния кв. „Банишора“. Тогава го издирваха за пореден път по случая „Анчови“.

Докато делото се гледа в съда, Бомбата е задържан десетина пъти за различни престъпления – кражби, унищожаване на чуждо имущество, невярна декларация, побой, обсебване.

Цветко Ненов завършил 12-и клас зад решетките

Цветко Ненов е вторият от мъчителите на семейство Анчови, който е поискал да бъде предсрочно освободен. Засега делото е минало само на първа инстанция, където е получил отказ. И той е излежал половината от присъдата си. През 2016 г., когато наказанието влиза в сила, Ненов не е намерен и е обявен за издирване. Заловен е година по-късно.

„Престъплението, за което съм осъден, е извършено през 1998 г. По времето, когато съм бил в затвора, съм учил и съм работил. Имам здравословни проблеми. Моля да бъда освободен, защото имам деца, за които трябва да се грижа“, казва Ненов пред съда. Зад решетките той завършил 12-и клас, което е единственото положително нещо в досието му, но според инспекторите не се е поправил. Цветко Ненов е съдил затвора за 230 хил. лв. заради лошите условия в килията и отказвана му медицинска помощ, но е загубил делото. Още от първите дни зад решетките той се оплаквал от проблеми с простатата, болки в бъбреците и душевни страдания.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar