– Защо вътрешният министър Бойко Рашков избра точно вас като адресат на сигнала си срещу главния прокурор? Тест за вашата смелост ли беше този сигнал?

– Честно казано, не зная. Лаская се да считам, че е заради личния ми авторитет в гилдията. Искам обаче да поясня, че Националната следствена служба няма компетентност да образува наказателни производства – ние работим по тези дела, които вече са образувани от прокуратурата и са ни възложени за разследване. Като изпратих сигнала в специализираната прокуратура, аз просто приложих закона такъв, какъвто е. Между впрочем, считам, че нарушаването на закона не би било смелост, а глупост.

– Работили сте с него в следствието, вероятно го познавате добре. Повече като юрист или политик действа той със сигнала си до правосъдния министър?

– Изключително добре е, когато вътрешният министър е юрист, защото в крайна сметка провежда държавната политика в защита на правата на гражданите, поради което е добре законът да се познава.

Спомняте си, че когато министър на вътрешните работи беше физкултурник, имаше едно неразбиране на функциите и отговорностите, които предполага тази длъжност.

В този смисъл приветствам предложението на колегата Петър Илиев за министър на вътрешните работи, като аз лично се радвам на неговата кандидатура и се надявам тя да се реализира. А конкретно на въпроса ви – тук политическите аргументи надделяват над правните.

– Според сигнала на Рашков данни от СРС-та се публикуват избирателно, а не в цялост. Кое е законовото основание и защо не се публикуват в цялост?

– Ще ви припомня Решение № 464/2007 г. на ВКС – данните, получени в резултат на прилагане на СРС, се подчиняват на режима на специалния закон ЗЗКИ (Закон за защита на класифицираната информация – б. р.) до момента, в който органите на досъдебното производство по силата на планираната от тях тактика на разследване по всяко конкретно дело се позоват на получената чрез тях информация и на доказателствените средства, чрез които тя се възпроизвежда.

Щом органите на досъдебното производство решат, че тази информация има значение за правилното решаване на делото и я включат в общата съвкупност на доказателствените материали, то те се подчиняват вече на правилата на НПК.

– Изказаха се различни мнения за предложението на Янаки Стоилов до ВСС за отстраняване на главния прокурор. Какво е вашето?

– Политика. Това изчерпва моя отговор.

– През 2018 г. срещу председателя на ВКС Лозан Панов, един от тримата големи в съдебната власт, започна проверка на Инспектората към ВСС. Тогава беше изтълкувано като първа стъпка към импийчмънт. Какви са приликите и разликите в казуса с Иван Гешев сега, освен че при Лозан Панов сигналът дойде от средите на магистратите?

– Моля ви, не сравнявайте Лозан Панов с Иван Гешев. Самият вие посочихте, че срещу г-н Панов сигналът дойде от магистратите, а този срещу г-н Гешев – от средите на политиците.

– Каква е прогнозата ви за развитието на казуса, ще се стигне ли до нов ВСС и смяна на главния прокурор предвид мнозинството в парламента, което вече се обяви за тези стъпки?

– Политиците са непредсказуеми за мен, така че не бих се наел да прогнозирам какви законодателни инициативи ще предприеме настоящият парламент. Но се надявам народните представители да имат предвид, че съдебната система и изобщо процесът по правораздаване има нужда от предсказуемост и стабилност.

– Чуват се мнения, че закриването на специализираното правосъдие ще доведе до хаос. Дайте пример с конкретно дело или казус?

– Примерът е лесен – всички дела в съдебна фаза ще трябва да започнат отначало, като събраните досега доказателства в хода на съдебното следствие ще бъдат невалидни.

– Бяхте ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. Как се разви институцията оттогава? Кои са слабите и силните страни на СП и АСП днес?

– Специализираните съдилища и прокуратури укрепнаха кадрово, организационно и материално и извоюваха своето място в системата на държавните органи.

Самият факт, че са във фокуса на общественото и медийното внимание, е показателен, че това не са пасивни структури, където работят хора, които просто чакат края на месеца, за да вземат своите заплати.

Познавам много от колегите както в прокуратурата, така и в съда и ги смятам за достойни и почтени хора.

– Защо обвиненията за участие в организирана престъпна група често падат в съдебната фаза по инстанциите (ако няма споразумение)? Едно от осъдените знакови лица по време на прехода например – Йосиф Йосифов-Костинбродския, беше обвинен като лидер на ОПГ, но го осъдиха само за изнудване. Случаят с Камен Балбузанов-Куката е подобен, както и други.

– Тези ваши примери са доказателство именно за независимостта на специализирания съд. Оправдателните присъди буквално рушат тезата, че този съд е придатък на прокуратурата. Оправдателните присъди са белег на демократичното общество и не са нещо срамно и укоримо.

Не трябва да се забравя и обстоятелството, че понякога доказателствата се променят в хода на съдебното следствие и макар обвинителният акт да е бил обоснован към момента на изготвянето му, впоследствие напълно е възможно фактите да претърпят обрат.

– Как се отразява напрежението между изпълнителната и съдебната власт в лицето на МВР и прокуратурата на работата им? Само по високите нива ли е то, или вече слиза и надолу по йерархията?

– Институционалното напрежение никога не се отразява добре на взаимната работа. Между институциите трябва да има доверие и сътрудничество в рамките на тяхната компетентност. Държа да почертая обаче, че макар на преден план медиите да изнасят информация за словесните престрелки между ръководителите на някои ведомства, на всички по-ниски нива работата между прокурори, следователи, полицаи си върви ежедневно в добър синхрон и координация.

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле