Антикорупционната комисия демонстрира хиперактивност, каквато не сме свикнали да виждаме в другите държавни органи, чиято задача е да противодействат на престъпността. Понеже обедини няколко неефективни преди това структури, логично беше да се очаква, че полза от това няма да има. Но за да опровергае скептиците, още като неин временен шеф Пламен Георгиев (вече титуляр) реши да покаже, че може да действа с размах. Дали защото го спрягат за бъдещия главен прокурор, или по други причини – факт е, че показността много се харесва на новата комисия. За спазването на граждански права не може да се твърди същото.

Всъщност комисията се разработи активно още преди да е напълно комплектована нормативно. Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество влезе в сила в началото на януари. Той отмени законите за конфискацията, за конфликт на интереси и за публичност на имуществото на лицата на висши държавни постове. Временно комисията за конфискация (КОНПИ) беше преименувана на КПКОНПИ, но не беше овластена с всичките й функции. Единствено конфискацията можеше да продължи безпроблемно. Останалите дейности – като производствата за конфликт на интереси, можеха да продължат само по заварените производства, защото новият орган още не беше легитимен. Новите функции на комисията пък трябваше да се задействат едва когато членовете й бъдат избрани и гласувани в парламента (това се случи едва в края на април), а те след това да изготвят устройствен правилник (няма информация дали вече е факт). Едва на 2 май правителството прие постановление за сливането на КОНПИ, Комисията за конфликт на интереси (КПУКИ), БОРКОР, звеното от Сметната палата, отговарящо за имуществото на служителите по високите етажи, и антикорупционната дирекция на ДАНС. Сега трябва да се назначат директори и инспектори в териториалните дирекции.

Въпреки това още на 1 февруари комисията се похвали на сайта си с „първа акция по реда му“ и гордо пусна снимки на маскирани служители, които блокирали община Септември и извели оттам кмета с белезници. На 28 февруари същото се повтори и в Перник, където бяха заловени двама бивши кметове, заподозрени в корупция. Последва черешката на тортата – зрелищният арест на кмета на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева заедно със заместничката й Биляна Петрова в центъра на София на 17 април.

Ефектните зрелища очевидно ще са запазена марка на комисията. Маскирани бивши дансаджии, облечени в черни униформи с надпис „Комисия за противодействие на корупцията“ и с маски на лицата театрално красят пейзажа, докато реално полицията арестува, но общото впечатление е, че именно новите комисари са главните действащи лица. Шефът на правната комисия в парламента (от ГЕРБ) дори провъзгласи тази театралност за „румънски модел“, удобно пропускайки, че в България все още няма нито един осъден, за да се правят каквито и да е сравнения.

Не един юрист вече смята, че цялата показност и демонстративност

могат да минират

процесуално-следствените действия на прокуратурата и да ги направят негодни в съда. Други са сигурни, че антикорупционната комисия изобщо няма право да ходи по акции и арести. Дали това е така, ще разберем, когато потърпевшите започнат да водят дела срещу цирковете, които са се разигравали на техен гръб.

Кметският сериал на новата мегакомисия беше ефектно отразен не само на сайта на комисията, а и във всички национални телевизии и радиа. Председателят Пламен Георгиев обикаляше студиата дни наред например, за да убеждава колко брилянтна е акцията му срещу Иванчева. В опит да устои на цунамито от критики, което заля него и спецпрокуратурата, Георгиев напусна пределите на правото и потърси „житейски“ оправдания за всички нарушения, извършени при ненужно показното задържане. И той като колегата си, ръководещ спецпрокуратурата, не се стърпя да коментира личния живот на обвиняемата, а за капак намеси и собственото си семейство, което било притеснено от важната длъжност, която той заемал в държавата.

Вместо да мислят за съда в Страсбург, откъдето редовно идват „честитки“ за данъкоплатците, новите антикорупционни борци

съжалиха, че им е дадена малко власт,

и пожелаха да се превърнат в оперативен орган, който има право да арестува. „Ние организирахме всичко, експлоатирахме СРС-ата, участвахме в цялото разследване по събиране на доказателства и в един момент вече дори не можахме да задържим г-жа Иванчева. Това не го направихме ние“ – с тези жалби шефът на комисията се опита да се аргументира защо му трябва още власт. И веднага се намериха хора от управляващите, които да му обещаят, че ще си помислят дали да не го облекат с още оперативни правомощия. Сякаш не стига, че комисията може да иска специални разузнавателни средства (СРС). Ако й бъде разрешено и да арестува, това съвсем ще заприлича на сюжет на Оруел, а заедно с безконтролната и безотчетна прокуратура ще станат забележителен тандем. Това ще е изключително скъпо удоволствие, за което плащат данъкоплатците, предупредиха експерти. Според тях ще е голяма грешка антикорупционната комисия да получи полицейски права, защото няма никакви гаранции, че ще спазва законите и ще зачита презумпцията за невиновност на арестантите.

Ако съдим по първите три ареста, и особено по третия, антикорупционната комисия изобщо не се притеснява да нарушава граждански права. Емблема на безобразията в ареста на Иванчева стана снимка, на която се вижда как маскирана представителка, очевидно на същата комисия, запушва устата на арестантката, която вика, че не й разрешават адвокат вече часове наред. Самият Пламен Георгиев не спря да недоумява защо има критики срещу панаира, с който беше задържана Иванчева и държането й часове наред с белезници насред централно софийско кръстовище, докато оперативни работници брояха пари на асфалта. „Уверявам ви, че ако бяхме в една държава на Запад от нас, никой нямаше и да си помисли да каже и дума в защита на този човек“, коментира антикорупционното острие. Толкова за отношението му към презумпцията за невиновност и правата на задържаните. И нито дума защо обвиненият като неин помагач Петко Дюлгеров е арестуван с пари в централна градинка, но е отведен в хотел, за да се преброят.

По всичко личи, че мегакомисията смята да яхне популистката вълна, задавана от правителството, и да демонстрира, че кипи голямо противодействие на престъпността. Случилото се обаче показва точно обратното и се засилват съмненията за разправа с неудобни на властта. „И това е само началото“, закани се заместник на Георгиев. При този размах данъкоплатците да се готвят да плащат в съответния обем.

––––––––

Успехите се пропагандират, а неуспехите са тайна

За разлика от гръмките успехи неуспехите на Георгиев са най-дълбоката тайна в държавата. Той например крие колко дела за обезщетение е изгубила комисията за конфискация. Аргументът му – това било тайна. Всъщност причината е друга – ще станат известни и други едри суми, които имат да се плащат на бивши арестанти. Например наскоро арестуван в акцията „Октопод“ – гордостта на Цветан Цветанов в първия мандат на ГЕРБ, осъди комисията и прокуратурата за 116 хил. лв.

Тайна е и всичко, свързано със собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев – друг архивраг на комисията. Срещу него и семейството му има производство по конфискация за 2.2 млрд. лв., което обаче беше спряно, защото се намери съдия, който се усъмни, че гражданската конфискация, въведена от ГЕРБ през 2012 г., която позволява отнемане на имущество от обвинени, но неосъдени хора, може би противоречи на правото на Европейския съюз. Георгиев сякаш се почувства лично засегнат от това запитване до съда в Люксембург. Той заподозря съда, че действа в услуга на Василев, който създава достатъчно ядове на прокуратурата и правителството с иска си по закона „Магнитски“. Ръководството на комисията има още причини за недоволство – от отговора на европейския съд ще зависи не само делото на Цветан Василев, ами и това на издателя на „Капитал“ Иво Прокопиев, който е със запори за 200 млн. лв. заради приватизацията на „Каолин“, за която съд вече е постановил, че няма нарушения.

Георгиев обаче и дума не обели по въпроса, че четвърти месец в комисията отлежава сигнал №1 до новата комисия – по отношение на депутата от ДПС Делян Пеевски – дали е в конфликт на интереси, когато предлага промени в медийния закон, които ще въздействат съществено на конкуренцията му.

Интересен подход беше приложен и спрямо народния представител и коалиционен партньор на ГЕРБ Волен Сидеров, проверяван за конфликт на интереси. Той хем беше хванат, че не спазил срока, хем не беше глобен, защото отмененият закон за конфликта на интереси не бил идентичен с новия. Удобно оправдание, защото наказанията например са напълно идентични, а и всички във властта се кълняха, че преходът между двата закона ще е гладък и няма да има никакви трусове и противоречия. Оказа се, че когато трябва, има.

––––––––––-

„Мишо Бирата“ е болна тема

Шефът на антикорупционната комисия явно е забравил факта, че е започнал като стажант във вестник или никога не е знаел каква всъщност е работата на журналистите, защото има доста странен маниер за общуване с медиите. Той не само иска писмено да му се предоставят всички въпроси, но и да се пренапишат неудобните под предлог, че са много неясни.

Неясни, много общи и неконкретни например се оказаха всички въпроси на „Сега“ за първите действия на комисията – какъв е екипът, какви са проверките и казусите, какви са тези „хора с пари“, които веднага след избора си Георгиев обеща да бъдат хванати… Какви и колко други проверки са прекратени? Защо беше отказан достъп до информация за цената на производството за КТБ? Какви дела за обезщетения има срещу КОНПИ?

Отказани бяха разяснения и за участието на Пламен Георгиев в разследването за разговора между тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов и собственика на пивоварната „Леденика“ Михаил Михов. Според пресцентъра на комисията било несериозно да се коментират приключили случаи и попитаха „кой аспект от казуса има нужда от допълнително изясняване, включително и за читателите на в. „Сега“ предвид многобройните публикации по темата“.

Това провалено разследване за търговия с влияние срещу висш политик обаче се нуждае от доста разяснения, тъй като непрекъснато се сменят версиите защо казусът е погребан. Георгиев бе наблюдаващ прокурор по дело за корупция в митница „Свиленград“, по което са подслушвани 10 души, в това число и шефът на митниците Ваньо Танов. В разговора между Танов и Борисов, записан по това разследване, се чуваше как премиерът нарежда да се прекрати проверката в пивоварна „Леденика“ на Михаил Михов, защото е „поел ангажимент да не го закача“. Въпреки всичко разследването бе прекратено.

„Нямаше запис на този разговор с Борисов. След като приключихме делото, такъв разговор се появи в медиите. Тогава аз събрах екипа и (…) разровихме всички документи. (…) На един лист хартия бяхме извадили един разговор и там видяхме всъщност какво е пристигнало при нас. Цитирам по памет, „проведен разговор между Ваньо Танов с непознато лице, мъж, на служебна тема във връзка с лице, наречено Мишо Бирата. Нямахме съдържанието на разговора. Няма възможност да се изписва всеки разговор, това е огромен обем хартия“, разказа Георгиев по БиТи Ви.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar