Бойко Борисов май осуети обсъждана при Румен Радев президентска република
И държавният глава предлага промени в конституцията, но отказва да ги внесе за дебат в този парламент
Само Велико народно събрание гласува смяна на формата на държавно управление, а готвените на „Дондуков“ 2 промени са главно около съдебната система
След Бойко Борисов и Румен Радев също е готов с промени в конституцията.
Те не изисквали свикване на Велико народно събрание. Президентът обаче няма да ги внесе в този парламент, защото бил вече изчерпан.
„Държавният глава ще внесе своите предложения за промени в конституцията в следващия парламент, защото настоящият е изчерпан откъм доверие и не може да решава важни въпроси, касаещи бъдещето на България. Президентът няма да инвестира още 2 до 5 месеца живот в Народното събрание, необходими за разглеждане на предложенията, при положение че призовава за неговата незабавна оставка“, съобщиха официално за „24 часа“ от прессекретариата му.
Около какво точно са се обединили юристи и неправителствени организации, които периодично повече от година вече са канени на консултации от Румен Радев? Според проф. Емилия Друмева, шеф на правния му екип, те
са съсредоточени
главно върху
съдебната власт
– функциите на Висшия съдебен съвет, отчетността на прокуратурата, контрола над актовете ѝ.
Участници в консултациите споделят, че една от обсъжданите теми е била и възможността България да смени модела на управление – от парламентарна към президентска република.
В петък изненадващо дори вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов се обяви за повече правомощия за президента, независимо от неговото име.
Още през есента на 2018 г. самият Румен Радев споделя пред студенти от Пловдив, че ако сегашната политическа класа не решава проблемите на страната, българите могат да потърсят промяна в управлението чрез ремонт на основния закон на държавата.
Проф. Друмева също потвърждава, че темата за президентската република не е подмината. Тя категорично отхвърля обратната крайност – избиране на държавния глава от парламента, като „непремислена“.
Юристката, която е сред авторите на настоящата конституция, уточнява, че в „значимия проект“ на президентския екип не се предвижда увеличаване на правомощията на държавния глава. Преминаването към президентска република е промяна на формата на управление на държавата и изисква свикването на Велико народно събрание.
И това е поредното различие между Бойко Борисов и Румен Радев.
Изненадващата заявка на премиера в петък за рестарт на държавата чрез свикване на ВНС очевидно изненада и държавния глава, който часове по-късно цитира строго конституцията, според която
не премиерът
има правото
на подобна
инициатива,
а тя принадлежи на 1/4 от народните представите и на президента.
Проф. Друмева в две поредни интервюта този уикенд потвърждава, че проектът на „Дондуков“ е напреднал. В реакциите на хората около президента се чете и явно недоволство, че предложеният от Борисов рестарт чрез конституционна промяна
изпреварва този
проект на Радев
и реално изземва
инициативата
Последно държавният глава е обсъждал необходимостта от конституционни промени с членовете на съвета си на 5 август – седмица преди Борисов да анонсира, че е готов със своите „тежки решения“, които ще успокоят хората и ще изненадат мнозина.
Тогава в разпространеното съобщение от президентството е цитиран Радев, че „липсата на достатъчно гаранции за независима и ефективна съдебна система създава опасности пред развитието на България. Някои проблеми от години се задълбочават и решаването им изисква промени в конституцията“.
Дотук със сигурност е ясно, че фокусът на Радев и хората му бе промяна в конституционната уредба на съдебната власт – функциите на ВСС. Както и индивидуалната конституционна жалба, въвеждането на която има все повече радетели и
тя вече фигурира
в офертата
на Борисов
Премиерът изпревари и с идеята си за намаляване на мандата на ръководителите на съдебната система, новите съвети на съдии и прокурори и всичко в тази посока.
За разлика от Радев обаче Борисов предлага броят на депутатите да бъде намален от 240 на 120, прекратяване на дейността на ВСС, намаляване на мандата от 7 на 5 години на тримата големи в съдебната власт – председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, във ВНС да се избират 200 пропорционални и 200 мажоритарни депутати и т.н.
Обявеният от премиера рестарт, освен че рязко е ускорил разговорите на „Дондуков“ 2 за промяна на основния закон, е поставил въпроса и за промяна на курса – проектът да се предложи в следващо Обикновено народно събрание, като вероятно Радев се отказва от ремонт, който изисква Велико.
Защо? Най-вероятно защото така предлага Бойко Борисов.
Колко да е силен президентът
Позициите на Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев
Президентска или парламентарна република трябва да е България.
Този дебат започва първият демократично избран президент Желю Желев още в края на президентския си мандат през 1996 г. до кончината си през 2015 г. Той доразвива тезата си, че за България е най-добре да е президентска република по модела, изграден от Шарл дьо Гол.
„Винаги съм смятал, че България трябваше да стане президентска република, а не парламентарна. Една посткомунистическа държава трябва да има силна изпълнителна власт, която веднага да взема законите, които гласува парламентът, и да ги реализира. При президентска република е по-централизирана властта, без това да напомня за диктатура“, убеден е Желю Желев. Всеки път той обяснява, че дори демократи като Петър Дертлиев и Милан Дренчев не са разбирали това и са смятали, че съвършеното управление е парламентарна република.
„Парламентарните държави в Европа се провалиха след Втората световна война и тогава генерал Дьо Гол постави ултимативно въпроса пред френския парламент – трябва да се разширят правомощията на президента. Защото за една година се сменят 5-6 правителства. Това не е управление, да не говорим за приемственост, да не говорим за прогрес и прочее. И Дьо Гол създаде т. нар.
полупрезидентски
режим
за разлика от Америка, която е напълно президентска“, казва Желев.
Петър Стоянов (президент от 1997 до 2000 г.) е единственият държавен глава, който старателно избягва да коментира темата за повече правомощия. Вероятно защото бе първият, реално изпълнил институцията с присъствие и енергия. Но тази му активност на фона на тесните конституционни рамки стана една от причините за колизиите между него и премиера Иван Костов.
Стоянов не бе открит за коментар, но позицията, която винаги е защитавал в публичните си изяви, е, че при незряло демократично общество и при липса на отговорен политически елит никакви законови или дори конституционни промени не могат да удовлетворят желанието на определени слоеве на българското общество за по-достоен и справедлив живот. Както и че непрекъснатия порив към промяна на конституцията и „рестарт на системата“ се дължат на нашата неспособност като граждани да изградим живота си на солидни морални и нравствени принципи, а това не може да стане без
активното
участие на
семейството,
училището и
църквата
Избраният след него и единствен, изкарал два мандата на „Дондуков“ 2, Георги Първанов още докато е държавен глава иска разширяване на президентските правомощия. Пред инициативния комитет, който го издига за втори мандат, казва: „Нуждаем се от чувствителни корекции в президентските правомощия“. Първото, за което настоява, е държавният глава
да има право
на законодателна
инициатива
и президентското вето да се преодолява с повече гласове.
След многохилядните протести при управлението на Пламен Орешарски през 2014 г. Първанов в новото си качество на лидер на партия АБВ вече е убеден, че за държавата ще е здравословно да се търси промяна на политическия модел: „Ние сме казали отчетливо – става дума за една промяна в конституцията към посока установяване на президентска република“.
Първанов припомня, че няма личен мотив в случая, тъй като по конституция няма право да се кандидатира за 3-и президентски мандат. Същата година АБВ обявява, че ще инициира допитване за възстановяване на държавата чрез президентска република. Инициативата обаче е неуспешна.
Точно на обратното мнение е наследникът на Първанов на „Дондуков“ Росен Плевнелиев. В първото си интервю като държавен глава на въпрос ще настоява ли да получи повече правомощия той отговаря: „Категорично не! В рамките на президентските правомощия може да се постигне много. Единственото нещо, за което има основание да се постави на дневен ред, е да се даде възможност на президента за законодателна инициатива. Президентската република не е добра за България и за нашата демокрация. Парламентарната демокрация е единственият работещ модел.“ И добавя: – Не беше това волята на Левски и будителите и революционерите. Те говореха за чиста и свята република“.
Президентът Румен Радев не е заявявал ясно досега мнение „за“ и „против“, но често е намеквал за промяна.
През цялото това време въпросът е във фокуса на различни политици и интелектуалци.
„Първата парламентарна република – Атинската, е атрофирала за 30-40 г. В България пълната атрофия е станала в периода 1923-1934 г. и не случайно, когато е направен деветнадесетомайският преврат, е въведена форма на лично, царско управление. Народът е бил доволен, щастлив, а България е отбелязала най-големия ръст във всяко едно отношение“, казва покойният вече шеф на НИМ и бивш министър на културата на Бойко Борисов проф. Божидар Димитров.
Няколко месеца по-късно историкът учреди движение „Кан Кубрат“, чиято цел е да се бори за президентска република. „След едно тригодишно обсъждане, един Боянски клуб, в който се събраха първоначално 20-ина професори, стигнахме до тази идея. Не можем да забраним партиите, но можем да минимализираме тяхната роля“, заявява Димитров. Идеята е един силен президент „да може да назначава – както и сега правят Тръмп, Путин, Ердоган, качествени хора за ръководители на ресорите. А не да ме управлява фризьорка“, убеден е професорът.
Месеци преди инфарктът да го погуби, той работи по идеята за референдум с въпрос: „Съгласни ли сте да се свика Велико народно събрание, което да промени формата на управление на България от парламентарна на президентска република“.
Идеята референдум за президентска република разви през 2017 г. и лидерът на „Воля“ Веселин Марешки. И той настоява за силна управленска ръка, защото „депутатите и министрите си отиват един по един. Но няма един човек, който да носи отговорност“.
Манолова иска референдум по промените в конституцията
Отворено писмо до президента с настояване да внесе в НС искане за референдум по въпросите за промени в конституцията изпрати Мая Манолова. Същото писмо изпрати и до премиера.
„Настояваме въпросите за промени в конституцията да бъдат решени от българския народ, а не от този парламент, който обслужва сенчести интереси“, коментира пред „24 часа“ Манолова. Конституционната жалба и разделението на съда и прокуратурата са предложенията на премиера, които бившата омбудсманка одобрява.
„Въпросът с президентските правомощия не е на дневен ред. Това е опит да се отвлече вниманието. Хората протестират срещу едноличния модел на Борисов, искат неговата оставка и тази на Гешев“, заяви още Манолова.
Конституционни промени превърнаха Путин и Ердоган почти в монарси
Световната практика предлага пъстра картина, в която рядко президентската република съществува в чист вид.
Класическа президентска република са САЩ. Там липсва пост на министър-председател, а президентът сам си избира министрите. Тези широки пълномощия се балансират с влиятелен и силен Конгрес. САЩ обаче са специфичен случай, тъй като става дума за федерация от щати, всеки от които има собствена изпълнителна и законодателна власт.
Американската система се копира повече или по-малко сполучливо от много държави в Латинска Америка – Мексико, Бразилия, Чили, Колумбия, Аржентина, Венецуела и др.
В Европа една от държавите, в която фигурата на президента е изключително силна, е Франция. Независимо от това обаче страната е определяна по-скоро като полупрезидентска република. Причината е, че Франция не само има премиер, но и влиянието му често зависи от неговата личност или партийна принадлежност. Ролята на френския премиер обикновено нараства, когато той не е от партията на президента. Това явление носи названието партийно двувластие. Така или иначе, фигурата на френския президент е тази, с която всички свързват формирането и отстояването на външната политика на страната. Той е и този, който назначава правителството и ръководи заседанията му.
През 2017 г. към списъка на президентските републики след референдума за промяна на конституцията се включи и Турция, където президентът Реджеп Ердоган има огромни правомощия върху изпълнителната власт, а постът премиер бе премахнат от 2018 г. Освен правото да назначава и освобождава висшите чиновници в държавата президентът получи и правото да управлява чрез декрети, които имат силата на закони.
Референдумът в Русия през тази година за конституционните промени пък даде възможност на президента Путин на практика да управлява доживотно като монарх, като нулира досегашните му президентски мандати и му даде възможност да стои на поста до 2036 г.
В последните години президентската форма на управление се разширява и в Азия и Африка. Поради слабостта на демократичните традиции там се стига до т.нар. суперпрезидентски режими, които са евфемизъм за диктатура. Същото се отнася и за част от бившите републики на СССР, включително разтърсваната от протести Беларус.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте