Спорно е дали искането на главния прокурор до Конституционния съд за тълкуване на чл. 103 от конституцията е допустимо.

Това мнение изрази, потърсен от „Дневник“, бившият член на Конституционния съд Благовест Пунев.

В понеделник главният прокурор обяви, че е поискал от КС тълкуване на член 103 от конституцията, в който е записано, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията. Гешев задава шест въпроса, сред тях пита за разликата между „държавна измяна“ и „нарушения на конституцията“ и какви са изискванията относно вида и мащаба на престъплението.

Предпоставка за тълкуване на конституцията е да има противоречива практика в прилагането на конкретните разпоредби, коментира Пунев и добавя, че такава предпоставка няма.

От друга страна, ако искането на тълкуване е мотивирано с неяснота на разпоредбите, явява се риск КС да допише или дори пренапише текстовете в опита да ги изясни, обясни още юристът. Според мнения и на други конституцоналисти изясняването би следвало да се направи от законодателя, не от съда.

По съдържанието на питането Пунев коментира, че каквато и да е разликата между държавна измяна и нарушения на конституцията, и двете са основание за импийчмънт на президента, но в тази процедура прокуратурата няма участие.
Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание и се внася в КС, който го разглежда в едномесечен срок. Ако бъде установено, че президентът е извършил държавна измяна или е нарушил конституцията, пълномощията му се прекратяват.

Парламентът може по политическа целесъобразност да не гласува за повдигане на обвинение и внасяне в КС. Тази е голямата разлика с КС – влезе ли веднъж в КС, въпросът се решава само по конституционосъобразност, обясни Пунев.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar