България е държава на абсурдите и прилагането на Закона за движението по пътищата (ЗДП) е поредното доказателство за това. В него изрично е записано, че ревящите коли, мотори, камиони, които превишават нормите за шум, трябва незабавно да бъдат спирани от движение, а водачите им – глобявани. Но строгите санкции всъщност си остават само на хартия. Прозаичната причина е, че липсват устройства, които да „ловят“ наднормените децибели. И проблемът ще бъде решен едва след 2023 г.

Проверките за шумните автомобили са работа на КАТ и на пунктовете за технически прегледи. Оказва се обаче, че масово пунктовете за прегледи в страната не разполагат с шумомери, а за всички пътни полицаи в страната са закупени 5-6 мобилни устройства. Което означава, че почти никой не следи за т.нар. шумово замърсяване по булеварди и централни улици. Парадоксалното е, че властите в България изобщо не бързат да решат проблема. Публикуваните за обществено обсъждане промени в наредбата за периодичните технически прегледи предвиждат пунктовете за технически прегледи задължително да бъдат оборудвани с шумомери, но след 2023 г.

В Закона за движение по пътищата пише, че прегледът на превозното средство задължително обхваща и нивото на шума и изправността на шумозаглушителните устройства. Когато МПС-то е неизправно – включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, то се спира от движение до отстраняване на неизправността. Пак според действащия закон специалистите, които извършват техническите прегледи, могат да правят „субективна преценка“ за нивото на шум, т.е. мерят „на ухо“ децибелите, и да прегледат дали гърнето и ауспухът са налични и добре закрепени. И тъй като шумомерите ще станат задължителни чак след 2023 г., излиза, че още дълго борбата с високите децибели ще се изчерпва с епизодични акции на катаджиите, които от време на време с няколкото мобилни шумомера ловят участници в нощни гонки.

Според Световната здравна организация грохотът от автотрафика е опасност № 2 за здравето на градския човек след отровения от мръсни газове и прах въздух. Проблемът е особено тежък за нашата страна, която е известна като автомобилната гробница на Европа.

Според доклад на здравното ни министерство особено високи са шумовите нива в градовете Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Габрово, Сливен, Кюстендил, Дупница, Хасково, където „утежнената акустична обстановка“ създава здравен риск“. Във връзка с голямата плътност на застрояване и гъстота на обитаване София остава лидер по рискова шумова експозиция на населението, сочи анализът.

Шумът е доста подценяван у нас проблем, а той причинява стрес, нервна преумора, вдигане на кръвното, сърдечно-съдови болести и т.н. По данни на Евростат всеки десети българин, живеещ в градска среда, се оплаква от високи децибели, като освен бученето на трафика и рева на моторите проблеми създават и шумните съседи и околните заведения.

Преди дни вицепремиерът Валери Симеонов обяви, че скоро ще предложи закон за борба с шума, в който ще има жестоки санкции за нарушителите – от порядъка на стотици хиляди левове. Симеонов обясни, че законът ще е за всички видове шум, не само за гърмящата музика от нощните заведения, срещу които той лично поведе война. А контролът щял да бъде съсредоточен само в МВР, защото сега с това се занимавали различни органи и битката с високите децибели не била много ефективна.

КРЪПКА ДО КРЪПКА

Законът за движение по пътищата е сред най-преправяните и допълвани закони. Приет през 1999 г., оттогава той е променян повече от 70 пъти, като последният ремонт е от януари 2018 г. Това означава, че в 20-годишното си съществуване ЗДП се поправя по 3-4 пъти средногодишно.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar