През април миналата година в един апартамент в центъра на София избухва пожар. Това наглед не толкова необичайно събитие отприщва серия от други, които ясно показват как може да се организира перфектната измамническа схема. Стига да имаш всичко нужно за целта. Но да караме по ред.

Собственик на изгорелия апартамент е възрастна жена. Пожарът в жилището ѝ е само финалният епизод. Оплакванията на съседите ѝ са започнали десетина години по-рано и са от всякакъв характер – мръсно е, мирише ужасно, не се плащат сметки, отказва да пуска в жилището си майстори за общи ремонти – например на парното и т.н. Важно е да се каже, че в тази история няма категорични доказателства за схема. Нито за деменция. Но има последователност от събития, които могат да направят човек подозрителен.

Владение

След пожара съседите от кооперацията за пореден път се обръщат с жалба към местната администрация – в случая район „Средец“. Всъщност кметството може да направи малко по такива въпроси. Все пак жилището е частна собственост, а тя е неприкосновена.

В случая обаче се налага да действат, тъй като може да се стигне до сериозни последствия за цялата сграда. По време на пожара в апартамента няма никого, така че няма и пострадали.

Собственичката обаче е изчезнала. Жилището остава необитаемо, но това изобщо не означава, че няма проблеми с него. Апартаментът е в кошмарно състояние, разказват очевидци. Вътре се внасят боклуци, пълно е с хлебарки, носи се смрад. Няма ток. Някои твърдят, че преди са виждали собственичката да пали свещи, за да имa светлина през нощта.

При пожара са нанесени щети на целия вход. Апартаментът е останал отворен и всеки има достъп. За да може поне общината да затвори жилището, кметът на района Трайчо Трайков издава заповед за установяване на владение върху имота. Това правомощие е описано в наредбата за общинската собственост и се прилага, когато става дума за безстопанствени имоти. Този формално има собственик – възрастната жена, която обаче не може да бъде открита. Затова общината поема инициативата, сменя вратата на апартамента и установява поне някаква форма на надзор.

Пълномощник

Малко по-късно обаче се оказва, че изчезналата възрастна жена по време на пожара е била на лечение в болницата за рехабилитация в Бухово. Оттам е взета от млад мъж, представящ се близък. Същият се оказва неин пълномощник. Възрастната жена си е намерила и адвокат. С тяхна помощ завежда дело, с което иска отмяна на заповедта на Трайков за владение върху имота. В показанията си пред съда заявява буквално следното:

„Не помни точно датата, когато станал пожарът… С бакалина се познава, с другите – не. На първия етаж на първите кооперации са К. и те са свидетели на пожара, с тях жалбоподателката се познава добре и са свидетели. Смята, че свидетелите са важни да кажат истината, това, че е имало пожар. Преди това може и да са искали съседите да правят ремонт в жилището ѝ, но няма пресни спомени за това. Искала да прави ремонт преди това. Тя искала да разбият балкона и от балкона да влезе в кухнята да живее. До кухнята е най-близо и тоалетната и щяло да ѝ бъде таман. Обаче в стаята имала много документи, като албуми със снимки от миналото ѝ – два албума. Искала да си ги вземе и други документи също можела да има, но те не били съгласни там да се влиза.

Жалбоподателката мислела да влезе с шперц да си отключи вратата, но това не станало. Делото, което се води, е за това, кой е собственик на апартамента.

Жалбоподателката посочва, че има документи и доказателства, че е собственик на апартамента. Бакалинът отвънка ѝ е добър съсед и той може да каже също много важни работи, и К. също са свидетели… Смята, че те ще кажат също истината. Искала да изнесе в двора всичко изгоряло и да изчисти нещата, но това не се получило. Няма спомен за това как, успяла ли нещо да направи, за да види, да не е имало и други документи в стаята. С Д. И. се познава (сочи пълномощника си Д. И., който присъства на изслушването) от пожара. Сдружили се с него там. Жалбоподателката заявява, че кметът се е самонанесъл там, без да вземе нейното съгласие и без да прояви интерес към нея въобще“.

По това дело се случва нещо интересно. Принципно заседанията се гледат в съда. В случая обаче става дума за лежащо болен човек. Затова съдия Красимира Милачкова насрочва заседание в апартамента, където сега живее жената. Жилището се намира в кв. „Дружба“. Там жената дава показания, видно от протокола, присъства и пълномощникът ѝ. Присъствали на това заседание разказват, че жилището изобщо не изглеждало като в него да живее възрастен и болен човек.

Правото на собственост

Заповедта за завземане на жилището е отменена. В решението си съдията посочва, че имотът не е безстопанствен. Самата заповед не са допуснати нарушения, но основание за издаването ѝ няма. Затова се отменя, а Столична община е осъдена да плати хонорара на адвоката на възрастната жена.

В съдебното решение се посочва още, че кметът има право да задължи собственик да ремонтира жилището си. При липса на средства може да му съдейства за получаване на някаква социална помощ. Но всичко това не му дава основание да завладее имот.

Деменция ли? Прокуратура ли?

Във всеки епизод от тази история се прокрадва съмнението, че собственичката на изгорелия апартамент не може да се грижи сама за себе си, нито пък да взема адекватни решения. Неспособността ѝ е подчертана у в съдебното решение, отменило кметската заповед.

„Безпротиворечиво се установява както от тези обяснения, така и от събраните по делото доказателства, че жалбоподателката не разполага с необходимия капацитет – личен и материален, да управлява сама имота си по начин, който да не създава неблагополучия в етажната собственост“, пише в него.

Но това е меко казано. Показанията на съседи в кооперацията са по-смущаващи. Пред съда свидетелка разказва за многобройните разправии, които са имали с възрастната жена през годините покрай разни ремонти в кооперацията:

„Когато има нужда нещо – да се подменят тръби, тъй като минават през нея общите части, жалбоподателката не разрешавала. Пишела едни плакати, че ще пише до Европейската комисия, до папата, лепяла ги на вратата. Никаква адекватна комуникация с нея не можело да се осъществи. Даже дълги години на вертикалата, на която е апартаментът на г-жа Я., кухните били лишени от парно, тъй като преди много години се пукнала тръба и тя не разрешила да се мине през нейното жилище и да се подменят. Хората така направили инсталацията, че кухните на вертикалата нямали парно“.

Данни за заболяване обаче няма. По въпросното административно дело не се изследва психическата пригодност на собственика. Решава се само за действията на кмета. Общината подава сигнал до районната прокуратура в София в опит да инициира производство за настаняване за лечение на жената. Прокуратурата отказва. Според запознати с това производство отказът се мотивира на частна експертиза, в която се твърди, че жената няма заболяване. Подаден е и сигнал за странното ѝ прибиране от болницата в Бухово. Има съмнение за фалшифициран подпис и за евентуално извършено престъпление. Какво се случва с него? Нищо.

И така – няма доказателства за заболяване. Няма доказателства за схема.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar