А кой е разпъвал чадър над Ветко Арабаджиев и Миню Стайков?
Ако обвиненията на прокуратурата са сериозни, арестите трябва да стигнат до най-високо държавно ниво
Ако дори само половината от това, което изговори прокуратурата през последните седмици по разследванията на бизнесмените Ветко Арабаджиев и Миню Стайков и техните фамилии е вярно, то арестите трябва да започнат от най-високите държавни нива. Примерно – че е намерена екселска таблица, от която ставало ясно, че са укрити огромни данъци от захарен завод, свързан с Арабаджиеви. Споменава се сумата 100 млн. лв., като престъплението вероятно се е извършвало от 2008 г. насам. Или иначе казано, години наред премиери, министри, шефове на агенции, прокурори, служители на ДАНС, икономическа полиция и ГДБОП
не са предприели нищо, за да спрат и накажат тези деяния
Или може би не са знаели?
Или пък да вземем друго твърдение – че в една от алкохолните фабрики на Стайкови имало нелегален кран, от който вероятно се е източвал спирт и са произвеждани спиртни напитки, за които не е плащан акциз. Също години наред. Нямало брояч, нямало пломба, нямало нищо. А всяка година минават проверки на данъчните и митниците оттам. Как става това? Как да си обясним и обстоятелството, че още през 2010 г. за същите нарушения са образувани две досъдебни производства, които обаче след това са прекратени. Специализираната прокуратура даже се похвали, че след като „открила“ разследванията, веднага помолила главния прокурор Сотир Цацаров да ги възобнови, за да бъдат извършени оперативно-следствените действия по новата история със Стайкови. Но не обели нито дума защо са били прекратени въпросните досъдебни производства? От кого? Данъчните засилили ли са контрола впоследствие? Ако да – защо продължават да се извършват нарушения под носа им? Ако не – защо са си затваряли очите? За какво говорим –
за бездействие, безхаберие, некадърност или корупция?
Докато няма отговор на тези въпроси, цялата епична битка срещу олигарсите, които някога са били обикновени шофьори или апаши, а сега не си знаят парите нито в банките, нито в кутиите за обувки, е ялова. Още по-притеснителното в случая е, че очевидно т.нар. компетентни органи си дават сметка за това и предпочитат, вместо да отговорят на логичните въпроси, да залеят публиката с бомбастични съобщения и обяснения по картинка, които в техните очи може да са ефектни, но не са ефективни.
Какво се лансира пред публиката по двата случая?
Първа бе ударена фамилията на Ветко Арабаджиев. Един прекрасен ден прокурори и полиция нахлуха в хотелите „Маринела“ в София и „Марица“ в Пловдив и при претърсването намериха 10 млн. лв. кеш, които са изтеглени през дните преди операцията. Прокурорите обясняваха наляво и надясно, че милионите били в кутии за обувки, сейфове, куфари, кутии, касетки в банки, както и в офиси и домове на семейство Арабаджиеви. „Такова нещо не помня в кариерата си на прокурор. Пари в брой изскачаха отвсякъде“, разказваше с нескрито удоволствие зам. главният прокурор Иван Гешев. „Колегите са работили почти 24 часа. Наложи се спешно съдействие от БНБ през нощта за осигуряване на броячни машини. Сумите са потресаващи. Трябва да отбележим, че според нас това не е цялата налична сума“, обясняваше той. Малко по-късно бяха намерени още 500 000 лв. в някаква кола край Бургас. Оказа се, че парите били изтеглени от банката с основанието, че са заплати. По-късно работещите в хотела се оплакаха, че не са получили възнагражденията си, а от фирмата помолиха прокуратурата да им върне парите, за да се разплатят.
Бомбастичните разкрития на Гешев не спряха с това
– той се зачуди и на иззетия луксозен автопарк. „Ще се провежда разследване в посока как са придобити тези коли. Оценката им грубо върви около 5-10 млн. лева. Не можеш да забраниш на никого да е богат, но като си купуваш коли, самолети и хотели, си плащай данъците“, заяви зам. главният прокурор, който очевидно е любител на филмите за Ал Капоне.
Ден по-късно специализираната прокуратура обяви, че към наказателна отговорност са привлечени 6 лица, 5 от тях – за участие в организирана престъпна група, а шестото – за пране на пари. Главните действащи лица – Ветко и Маринела Арабаджиеви, обаче не са арестувани, защото малко преди това са напуснали страната. Прокуратурата пренебрегна въпросите защо е допуснала това и тържествено обяви, че ще ги издири с европейска заповед за арест. И до момента обаче имената на двамата не фигурират сред издирваните българи от световната полицейска организация Интерпол. По едно време адвокатът на фамилията обяви, че Маринела и Ветко Арабаджиеви щели да се върнат в страната доброволно. Но това все още не се е случило.
В ареста по обвинение в пране на пари се озова техният син Вълчо Арабаджиев, който от определено време стопанисва дискотеката в столичния хотел. Първоначално съдът го пусна срещу 20 000 лв. парична гаранция, защото според магистратите е възможно
той да не е знаел какво са правили родителите му
Апелативният специализиран съд не се съгласи, защото прие, че няма как Вълчо Арабаджиев да не е знаел, че дадените му от родителите 2.5 млн. евро са от незаконна дейност, отмени паричната гаранция и го върна обратно зад решетките. В ареста останаха и двете счетоводителки, също обвинени в пране на пари.
Прокуратурата посочи, че държавата била ощетена с 9 млн. лв. през 38 кухи фирми. Защитата на Арабаджиеви контрира, че делото години наред е било държано на „трупчета“ и по него няма никакви доказателства. „В никакъв случай делото не е стояло „на трупчета“, напротив – разследвало се е ритмично“, отвърна прокурорът. Да се чуди човек каква е тази ритмичност в продължение на толкова много години?
Специализираният наказателен съд запорира и имущество на Ветко и Маринела Арабаджиеви – 12 банкови сметки в различни трезори, дялове на Маринела Арабаджиева в 5 търговски дружества за общо 165 000 лева, както и дялове на Ветко Арабаджиев в 2 търговски дружества за 114 000 лева. Възбрана е наложена и над 4 имота, собственост на Маринела Арабаджиева, намиращи се в Пловдив, София и с. Свежен. На името на Ветко Арабаджиев не се води нито един имот или автомобил.
Долу-горе по същия сценарий се разигра и акцията срещу фамилията Стайкови. Прокуратурата влезе във фирмите и заводите на известния с производството на всякакви алкохолни напитки бизнесмен Миню Стайков. След дни на хаотични послания и публични разсъждения се разбра, че той е атакуван заради открита в Карнобат фабрика за нелегални цигари, която според държавното обвинение е работила поне две години и е бълвала продукция за милиони всеки месец при най-строга конспиративност. В ареста по обвинение в данъчни престъпления и пране на пари от продажба на акцизни стоки без бандерол бяха оставени Миню Стайков, съпруга на сестра му – Белун Хазърбасанов, и Иван Димитров, син на кмета на Карнобат. Синът на Миню Стайков – Стайко Стайков, се издирва.
На мярката за неотклонение на Стайков се разигра истински цирк. Една от причините прокуратурата да иска бизнесменът да остане в ареста е, че той има 4 предишни присъди. Адвокатите му обаче
го обявиха за жертва на комунистическия режим
– ставало дума за наказания отпреди над 30 г. Присъдите му били по време на социализма, той бил реабилитиран, а досието му – чисто. Прокуратурата контрира, че престъпленията, за които Стайков осъден, са против собствеността. В крайна сметка спецсъдът го остави в ареста. Адвокатите и на тримата задържани са категорични, че те не са извършили престъпленията, за които ги обвинява прокуратурата.
Второинстационният съд потвърди решението на първата инстанция. Забавното в случая е, че съдът прие, че има достатъчно доказателства за организирана престъпна група, но не и за конкретните престъпления, за които Стайков, Хазърбасанов и Димитров са обвинени от прокуратура. На мнозина това може да звучи абсурдно, но преди време в Наказателния кодекс бе записан текст, който превърна самото участие в организирана престъпна група в престъпление. Но явно
и на прокуратурата й стана ясно, че нещата издишат,
защото тя обяви, че се готви да повдигне ново обвинение срещу Миню Стайков – за злоупотреба с евросредства по линия на програмата „Млад фермер“. Според държавното обвинение информацията е предоставена от девет души, чиито родители работели във фирмите на Миню Стайков и кандидатствали за пари по европейската програма „Млад фермер“. „Той е използвал лица, които са до 28 години, каквото е изискването за участие, за да се регистрират като еднолични търговци и да се включат в програмата. Към момента сме установили, че усвоените средства са към 7 млн. лв., както и така наречените обратни писма, с които те обявяват, че придобитите от тях суми ще бъдат предадени на господин Стайков“, поясни прокурор Димитър Петров. За случая е информирана и Службата за разследване на измамите с евросредства – ОЛАФ. Така и не стана ясно защо се прави това, при положение че българската прокуратура има всички правомощия да разследва такива случаи, осъществени само на българска територия.
Според защитата на Стайков обратните писма не са забранени от закона и нямат никаква правна стойност. Адвокатът му Лъчезар Таков отбеляза, че членовете на тази група са изключително разнородни като социален статус – имало шофьор, общ работник. „Защо му е на Стайков да се обгражда с хора от различен статус“, попита Таков. Самият Стайков обяви пред съда, че иска дебело да подчертае, че се занимава само със земеделие и преработка на земеделски продукти и
не е участвал в обществени поръчки, защото знаел, че е опасно
Каквото и да значи това последното.
Междувременно стана ясно, че преди два месеца – на 27 юли, акциите на „СИС индустрийс“ са били прехвърлени на дългогодишна управителка на дружеството и на бизнесмен от Банкя, който бил сред основателите на фирмата и за когото се предполага, че е син на секретарка на Тодор Живков.
Сега остава да видим доколко доказателствата, събрани от прокуратурата, ще издържат в съда. Дали все пак някой ще се заинтересува кой е разпъвал чадър над тези фамилии години наред, ако престъпленията се докажат? Или всичко ще завърши по добре познатия сценарий – с оправдателни присъди и дела за обезщетения от държавата, по които ще платим всички ние, данъкоплатците. Всъщност, ако има нещо, което е абсолютно безспорно до този момент, то е, че точно данъкоплатците са прецакани във всички случаи.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте