Не се страхувам за живота си, делото „Килърите“ беше изпитание за мен, казва още зам. главният прокурор

– Прокурор Петрова, как научихте, че осъден по делото „Килърите“ е търсил от затвора 70 000 евро, за да отмъсти на хора, свързани с разследването?

– Беше преди около месец. Човек, чиито имена ще запазя в интерес на неговата сигурност, ми довери, че един от осъдените на доживотен затвор без право на замяна по делото „Килърите“ е търсил от близък негов познат 70 000 евро. Сподели неговите опасения, че сумата се търси с цел да се отмъсти на онези, които са съдействали да се разкрие истината и да се стигне до осъдителни присъди. И на всички, които според преценката на осъдените, имат най-голям принос за отнемане на безнаказаността им, с която са се ползвали с години.

– Т.е, парите могат да са за саморазправа и със свидетели, а не само с полицаи и прокурори?

– Да, според информатора. А защо не и за бягство от затвора…

– Как са поискани – чрез посетител в затвора или по телефона?

– Не мога да кажа, по това би следвало да работят службите.

– Чувствате ли се в опасност?

– Не се страхувам, това ми е работата. Дала съм си сметка, че дейността ми като прокурор носи подобни рискове. Приела съм го.

– Ще искате ли охрана?

– Ще се въздържа да отговоря. През 2010 г. бях известно време с охрана, след като служител в Шуменската окръжна прокуратура – шофьор, бе намерен мъртъв с над 17 порезни наранявания в областта на шията. Откриха го в гориста местност до Шумен. Работеше се по версия за самоубийство, но аз имам съмнения.

– По време на разследването имало ли е заплахи срещу вас или екипа ви?

– В хода на разследването – не, но имаше сигнали, докато делото се гледаше пред Шуменския окръжен съд, за заплахи срещу свидетели, които разобличиха с показания ръководената от Петър Стоянов (по прякор Сумиста – бел.ред.) престъпна група.

Имаше опит за покушение

срещу Боян Джамалов

и заплахи срещу други, включително и в съдебната зала. Известно ми е, че е имало и няколко сигнала за Валентин Цоновски, който към онзи момент беше ръководител на отдел „Терор“ при ГДБОП, и екипа, ангажиран с оперативната дейност по случая.

– Сигналите, че се готви отмъщение на Цоновски, откога са?

– С точност не мога да кажа, но става дума за 2 сигнала за поръчано убийство. Помня, че единият постъпи от затвора във Враца. Но не бих искала да навлизам в конкретика сега.

– Как се работи със свидетели на толкова тежки престъпления – поръчкови убийства, побоища и палежи?

– Разковничето е доверието, което трябва да се спечели. Работата със свидетелите е трудна, тя е като ходене по ръба. Показателно е, че основните свидетели, които дадоха показания от съществено значение по делото, се явиха открито в съда с имената, лицата си, говориха в присъствието на подсъдимите и защитниците им. Те дори нямат статут на защитени свидетели.

– Вярно ли е, че повечето са бивши служители на Сумиста и Георги Вълев?

– Да, по-скоро са от близкото им обкръжение.

– Пред апелативния съд във Варна през февруари 2014 г. Сумиста заявява, че „много скоро свидетелите в процеса „Килърите“ ще се обърнат в негова полза“. Има ли свидетели, отметнали се от показанията си?

– Няма. През 2014-а или 2015 г., когато делото беше във въззивния съд, ми се обади един от тях. Каза, че подсъдим му предлага чрез посредник сума от порядъка на хиляди евро, за да си промени показанията. Идеята е била защитата да поиска неговия разпит отново и той да ги оттегли. Не се е съгласил. Дори каза, че е готов да застане отново пред съда и да каже това, което споделя с мен.

– Кое беше най-голямото предизвикателство за вас?

– Това дело за мен бе изпитание и в професионален, и в личен план. В професионален – заради тежестта на обвиненията и широкия спектър от престъпления. То е безпрецедентно по броя и продължителността на заседанията и тежестта на наложените наказания – 3 от тях са най-тежките в НК – доживотен затвор без право на замяна. Успехът за прокуратурата и МВР е безспорен – 6 съдебни състава от различни инстанции са признали вината на осъдените. Колосалният труд, положен от съдиите, вдъхва доверие в съдебната система.

Заради това дело обаче служители на МВР, свидетели, съдии, прокурори бяха подложени на процесуален терор чрез над 40 граждански дела, заведени от осъдения Петър Стоянов.

Исковете по тях са от

50 000 до 100 000 лв.

Доколкото ми е известно, Стоянов е декларирал, че не разполага със средства, освободен е от държавна такса и упражнява на гърба на държавата подобен терор. Магистратите имат имунитет, но свидетелите и полицаите нямат. Като получат граждански иск, те трябва да ангажират адвокат и да имат финансов ресурс, за да се защитят, да пишат писмени отговори и т.н., при положение че съдиите от всички инстанции приемат показанията им за достоверни. Какво послание се дава така към „бъдещите“ свидетели, към хората, които искаме да ни сътрудничат за разкриване на други престъпления?

– Колко дела води Сумиста срещу вас лично?

– Три, но са прекратени.

– Имало ли е момент, в който сте искали да се откажете и да прехвърлите делото на друг?

– Имаше период, в който екипът от прокурори и служители на МВР, които работехме по делото, бяхме обект на злостна клеветническа кампания. Бяхме залети с клевети, лъжи и всякакви обвинения. За мен делото беше изпитание на търпимостта, куража и решимостта ми. Благодарна съм на съдбата и на ръководството на МВР в онези години, че имах изключителния професионален шанс да работя с екип от компетентни и мотивирани антимафиоти.

– Коя беше нишката, която доведе до разплитане на престъпленията на бандата?

– Разплитането започна с убийството на бизнесмена Румен Рачев и с работата на полицаите от Шумен по горещи следи още в деня на покушението срещу него. Рачев бе застрелян посред бял ден пред болницата в Шумен в присъствието на много очевидци. Бях дежурен прокурор и на място разговарях със свидетелите. Още същия ден 10-ина от тях бяха разпитани пред съдия за убийството и бягството на извършителя. Те дадоха подробно описание на стрелеца Филев и на автомобила, с който е избягал. Посочиха и регистрационния номер на колата.

Така 2-3 часа след

убийството ние знаехме

кои са извършителят и

помагачът му

Важна се оказа и съпротивата, която са оказали някои от свидетелите, опитали да хванат извършителя. Те са го проследили и са запомнили номера на автомобила. Лелята на убития Рачев пък е съумяла да откъсне парче от тениската на нападателя в момента, в който стреля по Рачев. По това парче експертиза установи ДНК от Филев.

– Владимир Филев и Георги Георгиев, сочен за шофьор на колата, с която стрелецът е избягал, по-късно са намерени убити. Какво става с делото за смъртта им?

– Актуална информация към днешна дата нямам. Останките на двамата бяха открити от случаен минувач в района на Железница през 2011 г. Тогава делото вече се гледаше в съда. Преди това двамата бяха обявени за издирване. Назначените по делото за убийството им експертизи установяват самоличността им и приблизително времето на настъпилата смърт – в края на декември 2009 г. Преписи от тези доказателства представихме в Шуменския окръжен съд.

– Свидетели твърдят, че подсъдимите са имали връзки с политици, прокурори, полицаи. Потвърди ли се това в съда?

– Има такива доказателства, но няма да цитирам конкретни имена, за да не се стигне до политизиране на осъдителните присъди. Има опити на подсъдимите да се представят за политически жертви, каквито не са. Дори в обясненията на Петър Стоянов се съдържат твърдения за тесните му контакти с представители на политическия елит. Той неведнъж е афиширал тези си контакти в съдебната зала и това го има в протоколите. Има и доказателства за това, че Стоянов е бил експерт в комисията за младежта и спорта към 41-ото НС. В първите дни след задържането му през 2010 г. той е отправял закани към служители и началника на следствения арест в Шумен, като отново е парадирал с близките си контакти с политици.

Разследването е за изцяло криминални престъпления.

Да се търси политика в

него, е често срещан

подход на защитата

В деня, в който адвокат Петър Лупов е застрелян, Великотърновската адвокатска колегия в нарочна декларация определи убийството му като предизвестено. За жалост, е така. Още през 2008 г., месеци преди убийството, след жесток побой над адвоката в кантората му и палеж на колата му в полицията във Велико Търново са постъпили няколко сигнала, документирани с докладни записки до ръководството. В тях се твърди, че Вълев е поръчал убийството на адвокат Лупов заради работата му по казуса „Тракия банк“. Но тогава не е предприето необходимото, за да се предотврати това убийство.

– Осъденият Георги Вълев твърди, че няма мотив да поръчва убийствата на Петър Лупов и Румен Рачев. Вашият коментар?

– Ще се позова на съдебните актове на 6-те съдебни състава, два от тях на ВКС, които единодушно и без особено мнение възприемат обвинителната теза и по отношение на мотива, свързан, най-общо казано, с казуса „Тракия банк“ и амбициите на Георги Вълев.

– Искал е да вземе 54% от акциите, така ли?

– Да. Претенциите са били по-скоро за прогласяване на нищожност на прехвърлителни сделки в полза на свързани с Емил Кюлев фирми и лица. Това прехвърляне е станало през 1997 г.

– По други версии за поръчителство работено ли е?

– По отношение на Румен Рачев, където бях наблюдаващ прокурор от самото начало, сме работили по най-различни версии. Но още в деня на убийството имахме данни за участието на Васил Костов-Кеца. Вечерта на 3 юли 2009 г. той бе задържан за 24 ч. Тогава бе намерен правият телефон, по който е комуникирал единствено с извършителите и с Петър Стоянов. Това е една от „горещите следи“, които успяхме да хванем тогава.

– След арестите през 2010 г. излязоха информации, че бандата е заподозряна и за други убийства – на самоковския бос Юри Галев и банкера Емил Кюлев. Доколко е работено по тези версии?

– Не съм била ангажирана по делото за убийството на Кюлев, така че няма как да коментирам версии. По делото „Килърите“ има данни за връзка с убийството на Юри Галев. То обаче никога не е било присъединявано към „Килърите“, наблюдавано е от прокурор в окръжната прокуратура в София. Нямам информация към момента на какъв етап е разследването за смъртта на Галев.

– Имаше подозрения, че бандата е готвела убийството на премиера Борисов?

– Няма такива доказателства.

– След убийството на търновския бизнесмен Петър Христов, който бе застрелян на 8 януари в София, се появиха информации, че Вълев е сред заподозрените, защото двамата навремето са били конкуренти в бизнеса. Така ли е?

– Не е редно да коментирам, тъй като се води разследване от други колеги. В момента съм ръководител на Върховната административна прокуратура (ВАП).

– Имаше ли натиск през тези години разследването да бъде стопирано или насочено в друга посока?

– Имаше опити, но неуспешни. В деня на задържането на Вълев като наблюдаващ прокурор бях преценила, че има достатъчно доказателства той да бъде задържан за 72 ч и привлечен като обвиняем за подбудителство към убийството на Рачев. Бях информирана, че изтича информация за предстоящите арести и разследването. Затова реших за бъдещите си действия спрямо Вълев да информирам лично и единствено главния прокурор Борис Велчев. В деня на задържането на Вълев ми бе оказан недопустим натиск от заместник главен прокурор, чието име ще спестя, тъй като днес е покойник.

Това бе грубо

вмешателство, за

което уведомих Велчев

Благодарение на подкрепата на главния прокурор съумяхме да се справим с критичната ситуация, а и с други подобни атаки, на които бяхме подложени.

– Адвокатите по делото са над 30. Сред тях има известни бивши прокурори и съдии.

– Да, и бивш върховен съдия.

– Как се води битка срещу толкова опитни юристи, работили от всички страни в наказателния процес?

– Трудно. Беше доста тежка битка, имаше яростно противопоставяне. Но обвинителната теза бе скрепена с много солидни доказателства и аз съм удовлетворена, че тя бе възприета от всички съдебни състави. Имаше доста опити за шиканиране на процеса, за отлагане. Всички възможности, които НПК допуска, бяха използвани.

– Какви качества се изискват за обвинител по такова дело – смелост или нещо друго?

– Не бях сама, а с още 2-ма прокурори в съдебната зала – Стефка Якимова и Маргарита Георгиева. Иска се много труд и постоянство. Имала съм хиляди безсънни нощи върху хилядите страници съдебни протоколи.

– А обидите в съдебната зала как ги понасяхте? Сумиста например веднъж е нарекъл прокурорите „гювендии“.

– Не си спомням обидите, дори не съм ги чула. После разбрах от колегите за такава реплика.

– Сега като зам. главен прокурор ръководите ВАП, атакувате цените на тока, на парното. Не ви ли липсват наказателните дела и работата на терена на местопрестъпленията?

– Чувствам се удовлетворена от тази позиция, защото някак си по-бързо виждам резултата от нашата дейност. А иначе понякога ми липсва атмосферата на наказателния процес в съдебната зала. Цял живот съм искала да се занимавам с наказателни дела. Прокурорът е воин на закона.

 

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar