Друг от обвинените се хвалел, че работи в Интерпол

Арестуваният по подозрения в руски шпионаж българин Орлин Русев е предоставил оборудване за наблюдение на един от най-издирваните престъпници в света – Ян Марсалек, бивш директор на германската платежна система Wirecard, обвинен в измама за 2 млрд. евро. От 2020 г. австрийският бизнесмен се укрива в района на Москва. Успял да стигне дотам именно с помощта на Русев. Това стана ясно от разследване на руския сайт „Досье“, собственост на един от най-големите критици на Владимир Путин – Михаил Ходорковски.

Марсалек отговаряше за пазара на Wirecard в Азия. През 2020 г. компанията изпадна в неплатежоспособност и се срина. Тогава стана ясно, че

активи на стойност 2 млрд.

евро, с които платформата за разплащания е трябвало да разполага, всъщност не съществували. Заради скандала целият борд на директорите е уволнен. Последното място, на което се е знаело, че е Марсалек, било Мюнхен. После изчезва безследно.

Русев, който е тартор на обвинените в шпионаж 3-ма българи, предоставил на Марсалек оборудване, способно да изчислява местоположението и връзките на абонатите на телефонна мрежа. В схемата бил замесен и руски гражданин – Антон Гришаев. Руснакът и българинът имат солидни познания в сферата на телекомуникациите, като и двамата са притежавали фирми с подобна дейност. Използван е шпионски софтуер, подобен на „Пегасус“.

Схемата позволила на Марсалек да изпраща есемеси до абонати, които го интересуват, и да намира данни за тяхното местоположение. При свързване със специална програма той можел да получава информация за обажданията, IP адресите, с които са се свързали други SIM карти, както и да установява пълен контрол върху чуждото мобилно устройство.

Предполага се, че Марсалек е

сътрудничил на руските служби,

преди да достигне до Москва, където се укрива от германските власти. Марсалек и Русев започнали да се срещат още през 2015 г.

Британски медии разкриха, че Бисер Джамбазов – другият българин, обвинен в шпионаж, се хвалел, че работи за Интерпол. Пред „Дейли Телеграф“ един от съседите на българската двойка Джамбазов и Иванова разказва, че имал спомени как сателитната чиния в апартамента им била монтирана на друга страна, за разлика от останалите.

„По едно време се появи негов приятел и те щяха да монтират масивна сателитна чиния. Но това щеше да блокира светлината към апартамента ми. Затова говорихме и те се отказаха“, разказва мъжът. Той си спомня също, че когато двамата с Иванова се нанесли, монтирали камера, която да гледа към паркинга.

В „Линкедин“ профила на Катрин Иванова – единствената жена, намесена в шпионския скандал, пише, че тя е работила като бранд консултант, преди да вземе тригодишна университетска степен по търговски мениджмънт.

Мести се във Великобритания през 2013 г., като първоначално работи като офис мениджър и консултант по продажбите, преди да стане мениджър бизнес развитие. Заедно с Джамбазов създават социална платформа във Великобритания, предлагаща помощ на българи, преместили се в Лондон.

В нея те предлагат и безплатни курсове по английски език и помощ при документация и професионално обучение.

Според БНР двойката е помогнала на около 1500 души. Разбиранията им са, че „хората трябва безкористно да си помагат, защото това ще помогне на българската общност да поддържа добър имидж на Острова“.

На този фон МВнР потвърди в сряда, че двамата са били членове на секционната избирателна комисия (СИК). Вестник „Дейли Телеграф“ посочи, че Иванова и Джамбазов вероятно са обвързани с партия „Възраждане“, позовавайки се на източници от София.

На свой ред председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че нито един от арестуваните българи не е член на партията и не е участвал в организацията на изборния процес като представител на формацията му. Той обаче подчерта, че българите са невинни, докато съдът в Лондон не докаже обратното. „Големият въпрос по отношение на този случай е – защо никой освен „Възраждане“ не постави въпроса за това, че са нарушени гражданските права на българи от друга държава. Защо още МВнР не е привикало английския посланик“, коментира той.,

Съдбата на осветените агенти – от модни ревюта до затвор и алкохолизъм

Ана Чапман е сред най-известните хора на Кремъл, пробили в САЩ

С попадането в центъра на общественото внимание на тримата българи, обвинени в шпионаж в Обединеното кралство, много хора се питат каква съдба очаква агентите, чието прикритие е било разкрито. Обикновено когато това се случи, тези хора попадат в една от следните две често срещани ситуации.

Ако агентът е твърде важен, за да бъде оставен от ръководителите си да гние в чужд затвор, се правят опити за сключване на сделка за обмен на затворници с другото правителство. Това обаче невинаги води до успех. Когато извършената измяна е прекалено голяма за ответната страна, подобна договорка е напълно неприемлива и дългогодишната присъда се смята за заслужена.

Във втората ситуация доносниците са просто толкова нископоставени, че службите им не се интересуват какво ще се случи с тях, когато бъдат разобличени.

Най-известният агент, разкрит наскоро, е Анна Василиевна Кушченко (позната като Ана Чапман). Тя е бивша руска „спяща“ шпионка, чиято огнена коса завладя американската и британската преса. Рускинята стана популярна през 2010 г., когато заедно с още 9 души е арестувана и осъдена в САЩ по подозрения в шпионаж в полза на Москва.

По-късно тя и деветимата ѝ съратници са разменени срещу четирима руски граждани, сред които е и Сергей Скрипал, след постигнато споразумение между Вашингтон и Москва.

След шпионажа животът на Кушченко е доходоносен. Кремъл се стреми да я представи като Путиновото „момиче на Бонд“. Първоначално тя е назначена за съветник в голяма руска банка, а след това става модел, моден дизайнер и водеща на телевизионно предаване.

Трима от легендарната Кеймбриджка петорка от двойни агенти – Ким Филби, Гай Бърджис и Доналд Маклийн, пък успяват да избягат от Великобритания и да започнат нов живот в СССР през 1951 г.

Измяната им още преследва британското разузнаване – тримата са представители на висшата класа, смятани за напълно надеждни и лоялни на короната, но предават хиляди свръхсекретни документи, предупреждават за възможни руски дезертьори и разкриват работещите за британците и американците зад желязната завеса.

За разлика от Чапман никой от тях не е водил бляскав живот в сивия Съветски съюз. Филби е разочарован от факта, че КГБ не му се доверява и не го пуска на работа. През първите няколко години той е държан под домашен арест.

Руската реалност не понася на Бърджис и той се пропива, а животът му става все по-разпуснат и неуреден. Маклийн е по-дисциплиниран и успява да се адаптира до някаква степен. Служи в Кремъл като съветник по икономическата политика на Запада. Но и той се пристрастява към алкохола, след като неговата съпруга Мелинда му изневерява с Филби, а след това го изоставя, за да избяга отново на Запад.

Друг разкрит шпионин е бившият охранител на британското посолство в Берлин Дейвид Смит. Понастоящем той излежава 13-годишна присъда, след като беше признат за виновен в шпионаж в полза на Русия. Той копирал секретни документи, които намирал в отключени шкафове и по бюрата на служителите. Кремъл не е предприел стъпки, за да го освободи.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar