– Г-н Стоянов, вярно ли е, че с проекта за промени на Наказателния кодекс (НК) на правителството, който бе приет вчера на първо четене в Народното събрание, се цели арестът да остане в тайна до 48 ч. Т.е. близък на арестант да бъде уведомен за задържането едва след изтичането на този срок. При какви условия ще се прилага тази мярка?

– Не само че не се цели подобна мярка, но и кръгът на лицата, които задържаният би могъл да уведоми, се разширява. Промяната е предвидена в проекта за промени на НК в преходните и заключителни разпоредби, отнасящи се до изменения и допълнения на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

В основата на този проект стои директива на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета на ЕС. Идеята е при определени обстоятелства прокурорът да може да откаже с до 48 ч уведомяването на конкретен човек, посочен от задържания. Основната цел на директивата е например обвинено лице, което е част от организирана престъпна група, да не се свърже с ръководителя или с друг член на тази група, да ги предупреди и те да се укрият от наказателно преследване или да укрият доказателства.

Стриктно сме ограничили хипотезите, при които може да се отказва уведомяване – например, за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано, или за да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице.

Няма абсолютно

никаква пречка

задържаният да

се свърже

с когото друг поиска – със семейството, с работодателя. Гаранция е и че този отказ ще бъде постановяван от прокурор. Само прокурор ще има право на подобна преценка, той ще може да отказва да бъде уведомено конкретното лице и, естествено, неговото постановление ще подлежи на незабавен съдебен контрол. Съдът трябва да разгледа жалбата незабавно и да прецени основателна ли е тя. Опитваме се да следваме динамиката на престъпната дейност, която става все по-организирана и добре координирана. Това е и опит да се защитят правата на свидетели и пострадали.

– Т.е. прокурор отказва на обвинен да се чуе с най-верния му приятел, защото предполага, че може да скрие следи от престъпление. Но разрешава на задържания да звънне на баба си.

– Ако гледаме промените комплексно, обвиняемият ще има много по-широк спектър от права. Към момента той може да уведоми само член на семейството и работодателя си, а когато е чужд гражданин, и Министерството на външните работи. Предложените за обсъждане промени предлагат той да може да уведоми когото пожелае. В промяната на чл. 63, ал.7 от НПК е записано „…по искане на обвиняемия незабавно се уведомява поне едно посочено от него лице…“.

Ако задържаният получи отказ да бъде уведомено конкретно лице, естествено, той може да поиска уведомяването на друго. Не бива да се забравя и правото на задържания на адвокатска защита, т.е. той незабавно може да се свърже с адвокат и да се среща насаме с него.

– Знаете ли за случаи как с едно телефонно обаждане от арестант може да се опорочи цяло разследване?

– Да, има такива случаи. След уведомяване най-често се укриват доказателства. Например унищожаване на документи или укриването им, ако говорим за икономически престъпления, и т.н. Това съм го виждал в практиката си на прокурор.

– Чуха се опасения, че може да се скрие и арест на дете от родителите му.

– Не трябва да забравяме, че непълнолетни лица могат да бъдат задържани само при изключителни обстоятелства. В тези случаи сме предвидили и незабавно уведомяване на Държавната агенция за закрила на детето. За задържан непълнолетен идеята също е при определени хипотези за срок до 24 ч да бъде отказано уведомяването на конкретно лице.

Убеден съм, че при никакви положения няма да има скриване на арест по отношение на непълнолетен от родителите му.

– В проекта за изменения в НК пише, че вече ще се конфискува пряка или косвена облага, придобита чрез престъпление. Какво означава това?

– Това е свързано отново с ангажиментите, които имаме по отношение на директиви на ЕП и Съвета на ЕС. В НК и в момента има предвидена разпоредба, по силата на която може да се иска отнемането на всичко, придобито от престъпление. Директивата поставя изисквания обаче за конкретизиране. Основната идея е, когато съдът постанови осъдителна присъда, той да има инструментариума

да отнеме и

всичко, което в

хода на процеса

е установено,

че е придобито от престъплението. Например при корупционни престъпления пряката облага е самата сума, но е възможно тази сума да е вкарана в търговския оборот и да генерира още облаги. Това именно е непряка облага. Нашата идея е всяка една икономическа полза да може да бъде обхваната и да може да бъде отнета от съда.

– Дайте и друг пример.

– При незаконно разпространение на наркотици, както е известно, се генерират огромни печалби, които често се влагат в друга, чисто търговска дейност. Идеята е да се иска отнемане както на пряката облага – парите, получени от продажбата на наркотици, така и непряката – печалбите от търговския оборот, генерирани след трансформирането на капитала от незаконната дейност.

– Тази идея няма ли да утежни допълнително наказателния процес?

– Обсъждали сме това в работната група по изготвяне на законопроекта с представители на Върховния касационен съд. Не мога да кажа, че това ще утежни процеса, по-скоро ще са необходими по-големи усилия и време. На практика резултатът, който се опитваме да постигнем, е справедливост. В края на краищата какво като има осъдителна присъда за някого, при положение че той е присвоил огромна сума и тя не му е отнета или установена.

– До 10 г. затвор, ако задигнеш чужда кола, наказание се предвижда и за приготовление за кражба. Защо сега предлагате подобни изменения в НК?

– В обществото има въпроси каква е разликата между кражбата на кола и отнемане с цел тя да се ползва за няколко часа. Направихме проучване в други държави от ЕС и се оказа, че в немалко от тях има подобен двоен режим – текстове, отнасящи се до кражба, и текстове, отнасящи се до противозаконно ползване на МПС, без намерение да се краде. Решихме, че отнемането на МПС следва да намери израз в НК със създаването на квалифициран състав за кражба на МПС, като в чл. 195, ал. 1 се създава т.12: „ако предмет на кражбата е моторно превозно средство“, се предвижда от 1 до 10 г. лишаване от свобода. Предлагаме приготовлението към кражба на МПС също да се наказва като самостоятелно престъпление.

Израз на държавна политика на нетърпимост към посегателствата върху коли е и заличаването на алтернативното наказание глоба до 3 хил. лв., предвидено за престъплението „противозаконно проникване в чуждо МПС без съгласието на собственика“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar