„Политиците не следва да се месим в решенията на съда. Съдът е независим орган“. Това каза за БНР председателят на правната комисия в НС Анна Александрова, която е и депутат от ГЕРБ. Във вторник предстоят разговори с ВМРО и „Атака“ по казуса „Полфрийман“, допълни тя. През 2016 г. е имало дебат за предсрочното условно освобождаване заради многото осъдителни решения от Европа, каза тя и се обяви за нов голям обществен дебат:

„Смятам, че може би отново предстои да го предложим на дебат. Основното е да успеем да включим още няколко елемента, например дали не би могло да се обжалва на още една инстанция решението на Апелативен съд, да има още един контрол отгоре, дали не следва преди да се вземе решение за предсрочно освобождаване да е изпълнена и хипотеза за изплащане на гражданския иск“.

Тя припомни, че при предложенията за промени в НПК и НК е била гарантирана независимостта на съда:

„Бяхме много критикувани от опозицията, точно заради това, че даваме възможност и твърде много привилегии на съда. Напротив! Ние смятаме, че съдът е този, който следва да реши правилно казуса“

Александрова, която е юрист, коментира в предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“, че в казуса „Полфрийман“ администрацията на затвора е имала отрицателно становище за освобождаването му:

„Това е елемент, който следва да се вземе предвид от съда при постановяване условно предсрочно освобождаване“.

На извънредно заседание на парламентарната правна комисия във вторник (1-ви октомври – бел.ред.) ще бъдат обединени трите доклада с предложения за промени в НПК, в които се обсъжда отпадане на съкратеното съдебно следствие. Необходим е голям обществен дебат по темата, изтъкна тя:

„Колегите предлагат да отпадне съкратеното съдебно следствие за тежките убийства и тежките престъпления, но този механизъм се въвежда през 2006-а година и тогава, по доклад на прокуратурата, 278 000 производства са прекратени поради изтекла погасителна давност. Ние не можем да си позволим да се върнем толкова години назад. Мисля, че можем да обсъдим, ако приемем тази възможност – за отпадане на съкратеното съдебно следствие, да остане само за убийствата“.

От ГЕРБ искат съкратеното следствие да остане и за случаите на тежки телесни повреди и други тежки престъпления, въпреки че са подкрепили в зала предложенията на колегите си за промени за отпадане на механизма, за да започне дебат, тъй като никоя от позициите не може да събере нужното мнозинство в НС. „Следва да намерим някъде по средата баланса“, коментира Александрова.

Категоричната позиция на главния прокурор, който също се обяви за отпадане на съкратеното съдебно следствие при тежки престъпления, е било изненада за Александрова и колегите ѝ:

„И двата доклада на прокуратурата – през 2007-а година и през 2009-а година, са със становище да не отпада. Но в крайна сметка, смятам, че това е становището на Прокуратурата на Република България. Ние се съобразяваме с всяко становище на институции и на експерти в съответната материя“.

Александрова се надява предложенията за промени в НПК и Наказателния кодекс да бъдат разгледани в зала, преди НС да излезе в предизборна ваканция. Законопроектът на ГЕРБ няма да бъде гласуван, защото предстои да бъде подложен на голям обществен дебат. Вероятно това ще стане заедно с новата наказателна концепция на Министерство на правосъдието, която се очаква ведомството да представи през декември.

Не са водени разговори с ДПС относно подкрепа на идеята за съкратеното съдебно следствие да остане. Юристите им в Правната комисия обаче са се изказали негативно за възможността то да отпадне.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar