Александър Манолев пред „24 часа“: Решението на САЩ е като ефективна присъда без съдебно производство
След като САЩ имат данни, че политически лидер е бил корумпиран, не трябва ли да има санкции и за него, казва бившият зам.-министър на икономиката, включен в списъка на САЩ заедно със санкционираните по закона „Магнитски“
Водените дела срещу мен са за период, в който не съм заемал публична длъжност
Александър Манолев е бивш зам.-министър на икономиката и едно от лицата включено в списъка на САЩ, обявен на 2 юни. Избран за народен представител на изборите през 2017 г., за кратко е заемал и поста зам.-министър на туризма.
Преди да бъде замесен в т.нар. скандал с къщи за гости е смятан за едно от новите лица на ГЕРБ със сериозна подготовка – завършил един от водещите икономически университети в света – английския University College of London, работил в няколко чужди компании.
Подава оставка след журналистическо разследване срещу него и от тогава отказва медийни участия.
– Г-н Манолев, мълчахте известно време, защо сега го нарушавате?
– След стартиране на всички обвинения срещу мен смятах, че логичният път е да се опитам да изчистя името си в съда и тогава да коментирам нещата публично. Защото иначе щях да вляза в една непрестанна спирала на обвинения в публичното пространство.
Сегашната ситуация обаче променя нещата – за да се защитя в съда, явно е нужно и публично да го направя. Защото се притеснявам, че шумно обявеното ми включване в този списък на САЩ може да повлияе на честния процес срещу мен.
Заедно с това вече не става дума само за мен, но и за моето семейство. Защото санкцията на САЩ се простира и върху тях. В тази ситуация не мога да продължа да мълча – това създава усещането за приемане на вина, което категорично не е така.
– Как си обяснявате включването ви в този списък?
– По никакъв начин не мога да си го обясня. Единственото обяснение за мен е, че това е направено на база медийни публикации. Няма и не може да има други обвинения срещу мен.
Първо и може би най-важното: водените срещу мен дела са в лично качество. Знаете, че бях замесен в т.нар. скандал с къщи за гости. Важният детайл е обаче, че проектът, за който са заведени делата е реализиран около 2 г. преди да бъда назначен за зам.-министър на икономиката.
Не само не съм участвал в нищо укоримо като зам.-министър, истината е, че аз не съм имал правомощия да взимам каквито и да е решения, свързани с материален интерес. Всичко се е случвало на база санкция на министър.
И кафе, и вода за кабинета си не съм можел да поръчам, ако няма подпис на министър или главен секретар. Гледах много коментари по темата и виждам, че дори най-големите поддръжници на САЩ признават, че моето присъствие в този списък е крайно нелогично.
Един зам.-министър ли е символът на корупцията у нас? Това звучи нелепо на фона на 30 години приватизация и съмнения за нерегламентирани връзки между бизнес и политици. На този фон аз имам около 3 г. в политиката, като съм влязъл в нея, като вече реализиран човек. Не съм като някой от онези, които се събудиха министри с един панелен апартамент и сега притежават къща с прислуга.
Искам обаче дебело да подчертая – тук не говоря кой е по-малко виновен от друг. Казвам категорично – по никакъв начин не съм злоупотребил със служебното си положение и не съм участвал в корупционни схеми. Затова и съм непримирим към включването ми в този списък. Има образувани дела към мен, приемам го. Те са към гражданина Александър Манолев, а не към зам.-министъра Александър Манолев.
Нека се видят всички факти и да има съдийско решение – такъв е редът в цивилизованите държави. А не с едностранното поставяне на петно за цяло живот.
– Какви са последствията за вас след включването ви в този списък?
– Само и единствено имиджови. Много важно е да направим разграничението, защото най-вероятно, умишлено, бяхме пакетирани заедно с хората, санкционирани по закона „Магнитски“, а всъщност за мен е приложен член 7031(с) от Закона за Държавния департамент, чуждестранните дейности и свързаните с тях бюджетни средства.
Можете да го проверите – списъкът за санкционираните по „Магнитски“ е публичен и аз не фигурирам в него.
Реално за мен единственото ограничение е, че не мога да влизам в САЩ и да развивам икономическа дейност на нейна територия. Аз нямам намерение нито да пътувам за там, нито имам интереси в тази страна.
Големият проблем обаче е, че името ми бе шумно обявено като част от общите действия срещу корупцията. Което е нелогично, за да не използвам по-силна дума. Знаете ли, че в България има хиляди хора с наложена същата мярка? Нито са били така шумно обявявани, нито някой знае за тях. Явно обаче е било важно да има и имена на бивши участници в държавното управление. В тази ситуация аз съм бил удобна жертва.
Искам да се замислите и по друг въпрос – в изявлението на САЩ казват, че имат доказателства за корумпирането на един определен политически лидер. Нито посочват името му, нито за него има санкции. Какво излиза – корумпираният политик утре може да заведе децата си в Дисниленд; може (най-вероятно) да участва в изборите; може спокойно да прави бизнес.
На този фон на мен ми се лепва това петно. Кажете ми, ако САЩ бяха загрижени за нашия демократичен процес, ако имат данни, че има такъв корумпиран политик не е ли в интерес на всички нас веднага да научим името му? Защото утре аз или вие може да гласуваме за него и той да определя бъдещето ни.
– Вече имате ли нещо официално предоставено от САЩ, в което е обяснено повече за обвинението?
– До този момент нямам предоставено нищо повече от официалното съобщение на САЩ, в което се казва, че като зам.-министър на икономиката съм участвал в корупционни практики. Няма доказателства, няма нищо. Преди да се случи това с мен не съм и допускал, че е възможно лидерът на свободния свят да действа по подобен начин.
Реално решението на САЩ се явява изпълнение на ефективна присъда, без провеждане на съдебно производство. Къде отива хипотезата за невинен до доказване на противното?
Убийците и наркодилърите имат право на защита в съда, при журналистическо разследване се търси и другото мнение.
САЩ едностранно се произнасят. Крачката от това до решението, че еднолично можеш да решаваш кой да живее и кой не, е много малка. Постоянно четем за обвиненията на САЩ към един или друг диктатор – кажете ми с какво те са по-различни след като могат по този начин да се произнасят!
Няма нито едно доказателство към мен. Няма дори обвинение – те не казват в какво ме подозират, но са категорични, че съм корумпиран. Зная, че сега много хора ме гледат и са по-скоро удовлетворени, защото смятат, че за да стигна до този пост, има нещо, за което да си заслужавам съдбата.
За мнозинството български граждани отдавна няма невинни в политиката, което е проблем за цялата ни политическа система. Но това е голяма тема, за която няма да ни стигне времето да говорим. Въпросът е, че ако оставяме това да се случва с мен, значи утре ще се случи с някой друг. Нещо повече – случва се с цялата ни държава.
Забелязвате ли, че почти никой политик не си позволи да се осъмни в правото на Щатите еднолично да определят кой е добър и кой лош.
– Как очаквате да се развият нещата оттук нататък?
– От първия денмълча по една причина – за да не фокусирам нечие внимание върху мен и да не се упражни влияние над съда в една или друга посока. Аз съм уверен в доказателствата, които имам и какъв ще е изходът от делото, ако то се гледа безпристрастно. Е кажете ми – как да реагирам сега, когато най-развитата технологично държава, лидера на свободното слово излиза, посочва ме с пръст и казва: този човек е виновен.
Вярвам, че има смели български съдии, но съгласете се, че в тази ситуация с основание човек започва да се притеснява дали би могъл да получи обективно правосъдие. Ще ви кажа нещо повече – от страна на САЩ никога не е имало и намек за съмнение в моята работа.
Провел съм сигурно десетки срещи с тяхната Търговска камара у нас, посрещнал съм редица делегации от тяхна страна, в това число на правителствено ниво.
Нещо повече – аз бях представител на Министерството на икономиката в комисията, която избра и в последствие водеше преговорите с представителите на „Локхийд Мартин“ за закупуването на Ф-16. Имах всички нива на достъп до информация, в това число на тази по линия на НАТО.
Ако САЩ са имали каквито и да е съмнения в мен, биха ли оставили това така? В кой момент станах корумпиран – преди или след като подписах протокола за избор на Ф-16?
– Да се върнем все пак и на темата за обвинението срещу вас, защото има и такова за конфликт на интереси, което може да е в основата за наложените санкции?
– Има заведено дело срещу мен от КОНПИ, но по своята същност то е нелогично. Те стъпват на факта, че аз съм бил член на Управителния съвет на Държавен фонд земеделие. Забележете, проектът, за който се твърди, че имам съпричастност е реализиран 2015 г., а аз влизам в ДФЗ през 2017 г.
Тоест около 2 години по-късно. УС на фонда няма правомощия и не участва в решения за извършване на контрол по проекти, а само за разпределяне на средства по различни програми. През периода, в който съм бил в ДФЗ, няма решение, което изобщо да касае тази мярка – това е лесно проверима и публично достъпна информация.
До колкото знам в този период не е направена нито една проверка на място на проектите за къщи за гости. Ако бяха проверили да кажем 90% от тях, а само проекта, за който съм обвинен да е останал извън тях, бих приел, че изглежда съмнително.
Но това не е така! Нещо повече – проектът за който се твърди, че имам участие, е един от много малкото които е преминал през пълна проверка на място, когато е бил реализиран.
Мисля, че едва 10% са минавали през тази доста тежка процедура, защото в нея се гледат всички детайли. Кажете ми тогава – ако съм можел да влияя по някакъв начин и съм бил съпричастен към този проект, нямаше ли да опитам да спестя това?
Две години след като започна обвинението срещу мен, така и не прозвуча ясно в публичното пространство, че за този проект има платени всички данъци по години върху реализирания оборот. Това не е нещо, което може да се манипулира със задна дата – на лице са отчети, фактури, документи за платени такси. Всичко. Пак ще повторя – доказателствата са безспорни.
– Преди да избухне този скандал, смятахте ли че имате път назад към политиката?
– Най-голямата грешка в живота ми е влизането в политиката. Така че – не, от 2 г. съм извън нея и нямам намерения някога да се занимавам с нея. Впрочем това е и още едно нелогично обстоятелство – с какво аз представлявам заплаха за сигурността на САЩ или как изобщо съм интересен при положение, че нямам участие в политическия живот?
Уважавам правото им да решават кой да влиза в страната им и кой – не. Не приемам обаче публичната им присъда, нито правото им да се намесват толкова безкомпромисно във вътрешните ни работи. За пореден път САЩ се намесват грубо в някой район, затова и ние, българите, сме толкова мнителни към тях.
Защото те действат като последна инстанция в целия свят: само техните войни са справедливи; само техните политици са честни; само техните продукти – здравословни. Тази фасада обаче все по-малко издържа именно заради подобни действия.
– Какво ще направите оттук нататък?
– Ще се опитам да търся правата си. Не знам обаче дали ще мога да го направя – съдебният процес в САЩ е изключително скъп. Най-вероятно и затова те действат по този начин. Защото знаят, че възможностите за защита са силно ограничени, да не кажем невъзможни.
Въпреки това аз ще направя всичко по силите си. Ще търся правозащитни организации в САЩ и се надявам, че по този начин може да се упражни натиск, за да се даде повече информация и да се извадят фактите.
Всички присъди в цивилизования свят се дават на едно лице, явно само тези на САЩ се разпростират и към наследниците. Не мислите ли че така е редно?
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте