Ако споровете със застрахователи се гледат задължително по постоянен или настоящ адрес, ще приключват по-бързо, казва още председателят на Софийския районен съд Александър Ангелов

– Г-н председател, неотдавна адвокати се оплакаха от опашките на входа на новата сграда на Софийския районен съд (СРС), от организацията на деловодството, липсата на ксерокси, гардеробна, пейки и кафене. Как ще решите проблемите?

– Отскоро т.нар. военно НДК функционира като съдебна сграда. Там са настанени Наказателното отделение на СРС и Софийската районна прокуратура. Нормално е в началото да има затруднения. Част от тях вече са решени, по другите се работи. Организацията на работа на деловодството на съда в тази сграда е различна. Това поставя предизвикателства пред служителите, но ги обучаваме.

По отношение на достъпа до сградата проведохме консултации с представители на Главна дирекция „Охрана“. Много по-важно е обаче подобряването на правораздаването и усилията ни са насочени натам.

– Увеличават ли се делата в съда и как гледате на идеята част от делата на жителите на близките до София села да се прехвърлят в районни съдилища около столицата? Например хората от Нови Искър, Волуяк и Мрамор да търсят правата си в районния съд в Костинброд, а от Пасарел, Кокаляне и Плана – в Самоков.

– За съжаление, броят на постъпващите в съда дела през последните години расте. За 2017 г. е налице съществено увеличение на гражданските дела, което е над 17% в сравнение с постъпилите през 2016 г. Многократно съдии от СРС са изготвяли предложения за законодателни изменения, но досега предложенията им не са приемани. Напротив, през последните години бяха приети норми, които утежняват дейността им и увеличават натоварването на съда. Смятам, че има много разумни варианти за промяна на подсъдността и разтоварване на съда. Например делата, по които се претендира застрахователно обезщетение, да бъдат разглеждани задължително по постоянния или настоящия адрес на пострадалия. Сега значителна част от тях се гледат в София, където пострадалият не живее. Концентрирането на делата в столицата, както е в момента, неизменно води до забавянето им и

нарушава

правата на

гражданите

Промяната, която предлагаме, няма да възпрепятства достъпа до правосъдие.

– Колко са делата на монополните дружества, например „Топлофикация“ и „Софийска вода“, срещу граждани за неплатени сметки през 2017 г.?

– Най-големият дял от този тип дела са инициирани от посочените 2 дружества. За м. г. те са общо към 18 000, което представлява 20% от постъпленията на граждански дела в СРС.

– Какви суми се търсят от длъжниците?

– Различни са – от няколко десетки до няколко хиляди лева.

– Вие гледате искове до 25 000 лв. за обезщетения на пострадали при катастрофи и на жертви на бавно правосъдие. Каква е практиката – колко се присъждат?

– Определянето на обезщетение за причинени неимуществени вреди съгласно закона се извършва от съда по справедливост.

По всеки отделен

случай се

събират

доказателства,

установява се фактическата обстановка и на тази основа индивидуално се определя дали се дължи обезщетение и какъв да е неговият размер. Т.е. сумата за претърпените вреди във всеки случай са различни. Да соча конкретни цифри, не е коректно.

– Колко дела средно получава един граждански и един наказателен съдия през 2017 г.?

– Един граждански съдия е получил около 900 нови дела, а един наказателен – 400. Извън тях има и значителен брой дела, по които производството е продължило от предходен период.

– Как Висшият съдебен съвет (ВСС) може да облекчи тази свръхнатовареност?

– Проблемът не може да бъде решен единствено с вътрешноорганизационни мерки, тъй като тези големи постъпления увеличават индивидуалната натовареност на съдиите. Внесъл съм предложения в съвета за увеличаване на броя на съдиите и съдебните служители, за да се постигне по-поносимо натоварване. Предложението за актуализиране на щата на съдебната администрация е съобразено с извършен през 2017 г. функционален анализ на СРС.

По отношение на съдиите искането ми е да се увеличат с 30. В момента щатовете са 194, но не всички са запълнени. За съдебните служители искането е 77 щатни бройки, разпределени в различни звена на администрацията. Вярвам, че в членовете на ВСС е налице необходимото разбиране за важността на въпроса за подпомагане на СРС, и се надявам на адекватни и бързи действия от тяхна страна.

– Един от факторите за бърз процес е призоваването. Колко призовки са връчени на ръка през м.г. и какви са препятствията пред призовкарите?

– През 2017 г.

служители на

СРС са връчили

над 600 000

призовки

на ръка

По принцип призоваването в София е затруднено от особеностите на големия град – разстоянията са големи и достъпът до сгради е усложнен. Обичайно живеещите в една сграда не се познават. Освен това хората нямат навика да регистрират актуалните си адреси. Това създава огромни пречки пред призоваването и необходимостта от многократни посещения на един и същ адрес.

– Вече 6 месеца минаха, откакто оглавявате СРС. Кои са проблемите, които разрешихте, след като встъпихте в длъжност?

– Аз и моят екип свършихме много работа. В началото на мандата ми успешно бе организирано и осъществено преместването на Наказателното отделение в новата сграда на бул. „Ген. Скобелев“ 23. Също така бяха направени подобрения по отношение на сградата – например бяха поставени отваряеми прозорци на помещения, които не разполагаха с такива. Поддържането на такъв тип сграда, в която има изключително сложни системи, си е предизвикателство.

Благодарение на волята на съдиите от СРС и по предложение на моя екип бяха установени правила, по които да се предприемат действия за по-равномерно и справедливо натоварване с дела, така че всеки съдия да има сравнително равен старт и възможност да се справя с разглеждането на възложените му производства. Въз основа на тези правила се решиха проблемите в два от най-тежките граждански състави на СРС, в които имаше сериозни забавяния.

– От време на време четем във фейсбук, че отнасяте критики от бившия председател на съда Методи Лалов. Например за мизерия на паркинга в новата сграда, за грешки в сайта… Вашият коментар?

– Нямам фейсбук профил, така че не мога да коментирам конкретни публикации. Имам разбирането, че всеки, който заема ръководен пост, следва да бъде способен да носи на критика. Особено когато се касае за позитивна критика, да умее да се възползва от нея по положителен начин. Друг е въпросът, че понякога под критика се вадят отделни факти от контекста на дадена ситуация, а всички останали се премълчават.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar