Лесно е да хвърляш прах в очите на Брюксел. Данъкоплатците обаче вече не се връзват

След огромното харчене на държавна пара за шумни спецоперации и арести, както и за експертизи и какво ли още не, ефектът е нулев. И докато на управляващите им е лесно да се хвалят пред Брюксел с голямата шумотевица, която са вдигнали през последната година, данъкоплатците са скептични. Защото знаят, че след като всичко свърши, следват оправдателните присъди за арестуваните, които завеждат дела срещу държавата и печелят солидни обезщетения. Конспиративно мислещите наблюдатели биха си помислили, че всичко е нарочно нагласено, че е театрална постановка.

Защото на българските „зрители“ им омръзна операциите и пушилката да се повтарят. Дори президентът Румен Радев наскоро обобщи: „Акции много, но присъди малко в България.“ Под „малко“ всъщност трябва да се разбира „никакви“. Ама президентът не го казва. Не казва и че вече години наред се наблюдават само пушилки, прокурорски операции с политически и икономически привкус и разчистване на сметки чрез Наказателно-процесуалния кодекс.

Да вземем историята с корупцията при даване на българско гражданство.

На къса памет ли разчитат службите и прокуратурата

с операцията си в Агенцията за българите в чужбина? Че дори се хвалят, че ударили най-голямата корупция в новата история с подкупи от 500 до 5000 евро за паспорт. Е, да де, но същата сценка бе разиграна и през 2010 г. Тогава пак имаше арести в агенцията. Задържан беше дори един от големите шефове и в МВР. Пак ставаше дума за канали за украински и молдовски граждани. Нещо повече – твърдеше се, че подкупите са били петцифрени суми, а не мижави като сега. Нещо повече, тогавашен вицепрезидент, който по конституция дава гражданството, твърдеше, че министър бил сложил чадър над тези хора. И накрая обвиненията срещу всички бяха свалени. И нищо чудно тогавашните обвиняеми сега да съдят България в родни или международни съдилища.

Същата сценка се разиграва и сега. Има някакви арести в агенцията, обвинения, да видим колко от тях изобщо ще стигнат до съда и колко ще издържат. Още повече че и досега виси въпросът защо след като за въпросната агенция отговарят още куп институции – министерство на правосъдието, ДАНС и др., изведнъж всички те се оказват целите в бяло. Но обществото въпреки късата си памет рано или късно се сеща за тези неща. И задават неудобни въпроси.

Помните ли например историята „Агромах“? Едва ли. Имаше шумни арести, милион евро в куфарче, обвинения за тежки данъчни престъпления и пране на пари. Минаха близо три години. Някой да е чувал да има осъден поне на първа инстанция? Нищо подобно. А иначе имаше циркове – например влизането и на шестимата обвиняеми едновременно в столична болница, закани на прокуратурата, че ще проверят и медицинското заведение и че ще има още обвинения. Някой да е чувал за някакви резултати?

Или да вземем не по-малко шумния случай, станал известен като „Суджукгейт“. Прокуратурата твърди, че бившият депутат от ГЕРБ Живко Мартинов е обвиняем, защото изнудвал собственик на месокомбинат в Добрич за 4 т суджук от името на премиера Бойко Борисов. (То и случаят „Агромах“ някак беше косвено свързано с Борисов, след като шефът на фирмата бе заснет да прави някакви неприятни внушения по негов адрес на селски събор.)

И по „Суджукгейт“ хвърчаха прокурорски закани,

дори хора с автомати и пушки ходиха до Добрич, за да подканят свидетели да се защитят при тях. И се оказа, че има обвинения срещу бившия депутат дори за неща от 2011 и 2012 г. Като се остави настрана, че се е чакало години, за да се намеси държавата, и по този случай трябва да се каже, че нещата изобщо не са напреднали – делото дори не е влязло в съда. Като се има предвид колко години траят съдебните процеси, със сигурност ще мине поне петилетка, докато се стигне до някакво крайно решение – било то осъдително, или оправдателно. А уж всичко беше ясно, доказано.

Или да вземем историята с КТБ, където преди близо 5 години изчезнаха близо 4 млрд. лв. По този случай все пак има съдебно дело, по което подсъдими са 17 души, а задочно е съден бившият собственик на банката Цветан Василев. Всички те са обвинени за източването на 2.7 млрд. лв. от фалиралата кредитна институция. Случаят обаче стана водевил, след като вече месеци наред се чете обвинителният акт в съдебната зала. Това ще продължи още дълго – за 2019 г. са предвидени още общо 54 заседания само за това четене, тоест очакванията са прочитането на обвинителния акт да приключи в началото на лятото следващата година. След това ще започне и същинският процес, който сигурно ще приключи след две-три години. И то само на първа инстанция. При още две инстанции след това може да се очаква някакъв финал след 7-8 години, тоест 15-20 години след фалита. И ако това е справедливост, здраве му кажи. Изобщо да не говорим за съмненията дали всички, които трябва да отговарят за източването на банката, са в кориците на делото.

Същата ще е съдбата на шумните разследвания срещу фамилиите Арабаджиеви, Стайкови, Баневи. Като оставим настрана, че преди години срещу всички тях е имало разследвания, но са се водели все срещу неизвестни извършители. Сега отново ще минат години. Защото нали си спомняте колко сигурни бяха от МВР и прокуратурата, че ей сега ще доведат Ветко и Маринела Арабаджиеви. Или пък сина на Стайков – Стайко Стайков. Само че

явно не могат да ги намерят, а кой знае кога изобщо ще вкарат обвинителните актове

срещу тях в съда.

А Димитър Желязков-Очите и общинският съветник Бенчо Бенчев, около които прокуратурата и службите постоянно шумят? А какво ли стана с източването на средства от здравната каса в Пловдив? Бяха шумно задържани четирима души – директор на дирекция в регионалната каса и негов подчинен, както и фармацевт и социално слаб. Според прокуратурата те са създали схема, по която са източили над 1 млн. лв. от програмата за ново скъпоструващо безинтерфероново лечение на хепатит С. Имаше снимки, автомобили, белезници. Накрая започнаха да ги пускат от ареста срещу парични гаранции, а какво става с разследването – само прокуратурата си знае.

Изобщо да не говорим за постоянните шумни операции за цигарени фабрики или пък отскоро по-модерните разкрития и разбивания на печатници за фалшиви евро и долари. И каква е изненадата, когато човек разбере, че става дума за хора, които са били задържани за същото преди 10 години. А показните операции срещу митничари, катаджии или служители на ДАИ? Те се провеждат през точно определен брой години. И все никакъв резултат не се вижда.

Същата е сагата с постоянно припламващите разследвания на енергийни теми, включително и покрай АЕЦ „Белене“. Мине, не мине и хоп – появява се някое прокурорско съобщение, че имало обвинения, прецизиране на обвинения и какво ли не още. Същото е с шумните операции през годините, например във ВМА и още куп болници, в Държавния резерв, Министерството на отбраната, на здравеопазването, на външните работи, МВР… Резултат – на практика никакъв.

Най-лошото е, че когато няма справедливост, хората тотално губят доверие в съдебната власт. А правителството може да залъгва Брюксел колкото желае.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar