Набързо – с две четения в рамките на едно пленарно заседание – долната камара на руския парламент одобри допълнение към нов закон, с което за критикуване на руския посланик Елеонора Митрофанова и призиви да бъде изгонена от страната, например, български гражданин може да бъде осъден на затвор до 10 години.

Става дума за т.нар. закон за „фалшивата“ информация за руската армия, само че разширен вече до дейността на руските държавни органи в чужбина.

Той е насочен основно към руските граждани, но действа и за чужденците на руска територия.

На 4 март с указ на президента Владимир Путин в Наказателния кодекс бе добавен нов член 207.3 „за публично разпространяване на преднамерено лъжлива информация за използването на Въоръжените сили на Руската федерация за защита интересите на Русия и нейните граждани“. Максималното наказание е 15 години затвор и определението за „лъжлива информация“ е толкова широко, че чуждестранни медии бързо изтеглиха кореспондентите си от Русия.

Платформи като TikTok спряха публикуването на ново видео съдържание в Русия, за да защитят потребителите си от преследване, а на медиите бе забранено да наричат действията на руската армия в Украйна с нещо различно от официалната фраза „специална военна операция“. Стигна се до парадокси малкото оставащи свободни медии да изписват лозунга „Нет войне“ като „*** *****“.

С гласовете на 340 депутати (3 „против“ и 59 „въздържал се“) от Държавната Дума отговорност по Наказателния кодекс ще се носи за „недостоверна информация“ за държавни органи като посолства, прокуратура, Росгвардия, Министерството за извънредните ситуации, търговските представителства, обектите на Россотрудничество (т.е. и Руският културно-информационен център в София) и др. Не е ясно какво точно е „недостоверна информация“, но е определено, че не бива да засяга изпълнението на пълномощията на въпросните държавни органи, които работят и „за поддържане на международния мир и сигурност“.

  • Ако руският Следствен комитет, прокуратура и съд решат, че някой разпространява „фейкове“ за тези институции и служителите им, глобата е 700 хил – 1.5 млн. рубли (една рубла е 0.017 лева) или затвор до 3 години.
  • При същото деяние с използване на служебно положение, от група лица или „с изкуствено създадени обвиняващи доказателства“, „от користни подбуди“ или „мотивирано от политическа, идеологическа, расова, национална или религиозна ненавист или вражда“ глобата е 3-5 млн. рубли или затвор от 5 до 10 години.
  • Наказателна отговорност ще се търси не само за създаване или разпространяване на „недостоверна информация“, а и за „публични действия, насочени към дискредитиране изпълнението от държавните органи на Руската федерация на пълномощията им извън територията на страната“ (30 хил. – 500 хил. рубли според това дали става дума за конкретен гражданин или юридическо лице). Ако от такива действия има последици (не се казва какви), максималното наказание става затвор до 5 години.
  • За територията на Русия има и допълненително наказание, ако действията се съпровождат „с призиви за провеждане на несанкционирани публични мероприятия или създаване на заплаха от причиняване вреда на живота и (или) здравето на гражданите (…)“.

Иначе казано, ако от България някой разпространява информация за тези руски държавни органи, която в Русия смятат за недостоверна, или е призовал в социална мрежа руснаците да излязат и да протестират в Москва срещу позицията на тяхното външно министерство, да кажем, може да бъде осъден задочно. Когато се появи на руската граница, ще трябва да плати глоба или може да бъде изпратен в затвора. При такава позиция на политическа партия, фондация, медия, наказанието е още по-голямо.

„Смисълът от предложеното законово допълнение е крайно прост: да се забранят напълно или да се сведат до минимум каквито и да е независими или критични разсъждения за изброените руски държавни органи, работещи зад граница“, коментира Борис Вишневски, опозиционен депутат в градския парламент на Санкт Петербург.

Достоверна ще се смята само официалната информация за дейността им. На теория, достоверността или „дискредитирането“ трябва да се установяват от съд. Но предвид бързо установената практика по делата за „фейкове“ по повод армията или оценките за „спецоперацията“, не си струва да се надяваме, че ще е по-различно по адрес на „държавните органи“, допълва той пред „Новая газета“.

Според него често самите държавни служители зад граница най-силно дискредитират дейността си със собствените си действия и думи.

Защо не вземат направо да въведат „догмат за непогрешимостта на държавата“ и да определят „да не смеете да имате лично мнение“, а достоверно ще се смята това, което тези органи са написали сами за себе си или което са казали за тях държавните или „околодържавните“ медии, пита още авторът.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar