Тя е адвокат от януари 1993 г. и е сред водещите в областта на наказателното право. Професионалната й кариера започва в системата на Главно следствено управление. Работила е като следовател в отдел „Тежки престъпления срещу личността“, напуска през 1992 г. като шеф на отдел 2 в националното следствие.

– Адвокат Траянова, защо е тази упоритост в искането да се закрие специализираното правосъдие?

– Създаването на специализираното правосъдие поначало не беше свързано с нуждите на правосъдието. Правосъдието е скъпа дейност. Защо беше нужно да се плащат по-високи заплати на магистратите, които работят там без всякаква специализация, когато със същия успех делата може да се водят от редовните прокуратури и съдилища?

Специализираното правосъдие има и огромен, чисто професионален проблем. Кадрово то се обезпечи с магистрати, които дойдоха от по-ниско ниво. Съдии станаха хора от районните прокуратури. Те не бяха разследвали престъпления, подсъдни на окръжен съд, така че трудно се ориентираха дори относно фактите, които трябва да установяват.

В специализираната прокуратура бяха назначени хора от районната прокуратура в София, на които беше обещано да работят с по-висок професионален ранг и срещу по-високо заплащане.

Сега в отчета на специализирания съд се твърди, че делата съдържат стотици томове. Тази констатация не е съвсем коректна – попадала съм на

дело с 50 тома,

от които 3 са

напълно еднакви

Това говори и за качеството на делата, които специализираната прокуратура внася в съда.

– За подсъдимия и обвиняемия не е ли все едно кой съд ще го съди?

– Ако съдът е безпристрастен и независим, е все едно. Защото престъпленията са посочени в Наказателния кодекс, а процедурата е регламентирана в Наказателнопроцесуалния. Законът е еднакъв за всички, така че никаква „специализация“ няма в специализирания съд.

– Говорите, че съдиите нямат нужната подготовка да разследват организирани престъпни групи, но някои от тях са там вече 10 г. и би следвало да са натрупали опит и знания?

– Акълът и вятърът са природни явления.

– Защо беше създадено спецправосъдието?

– Идеята е на Цветан Цветанов (бившия вътрешен министър – б. р.) – той я е изказал пред тогавашната американска посланичка Нанси Макълдауни при едно от посещенията му в посолството на САЩ. Това е станало два дни след като ГЕРБ печели изборите през 2009 г. Има грама на Макълдауни, която изтече в „Уикилийкс“. От нея става ясно, че той ѝ казва, че две неща са важни за ГЕРБ – да се създаде специализиран съд за най-големите престъпници и да се отстранят Алексей Петров и Петко Сертов от ДАНС, защото били много вредни.

Тогава американците му дават разработка от 200 страници за съд. Тази разработка е изготвена от техни експерти, но Сенатът не я е одобрил.

– Защо толкова е критикувано спецправосъдието за сключването на споразумения?

– Със споразуменията прокуратурата реализира успеваемост. Когато обвинението не е доказано или доказателствата са колебливи, задържаните обвиняеми, след като са били осем месеца в ареста, са склонни да се споразумяват и да правят признания, дори без да са виновни, защото специализираният съд държи хората в ареста често до постановяване на присъдата. А това е репресия.

По нашия закон, а и по света задържането под стража е извънредна мярка. Ние имаме изключително жестока наказателноправна политика. Имам клиент, който е бил заловен на границата между Франция и Испания с 20 кг марихуана. За това е получил максималното наказание – 18 месеца. У нас щеше да лежи в затвора 6 години. Само че тежките наказания не водят до намаляване на престъпността.

В някои случаи хората се признават за виновни по чисто битови причини. Имаше преди години една акция, наречена „Шейховете“, и някои от задържаните по нея се признаха за виновни. Един от тях сключи споразумение, защото жена му беше болна, той нямаше право да пътува, а трябваше да я води на лечение в Турция. Това дело впрочем бе отчетено в доклада на съдия Ушев (първо шеф на спецсъда, а сега на апелативния спецсъд – б.р.) като успешно завършено. Но двама от подсъдимите отказаха да сключат споразумение и бяха оправдани.

Има и нещо подло във всичко това

– споразумението се сключва съобразно повдигнатото обвинение. Например трима души са обвинени за извършени кражби. Всъщност кражбите са ги извършили двама от тях, но те не могат да искат изменение на обвинението – затова признават, че в кражбата са участвали и тримата. Излиза, че е разкрита организирана престъпна група. Защото споразумението се сключва според структурата на обвинението – независимо от действителните факти.

В специализирания съд има и доста оправдателни присъди, което показва, че или делата са образувани без всякакво основание, или прокуратурата не работи качествено.

– Но показва, че съдът е обективен.

– Често се случва да оправдаят едно лице за участието в престъпна група и да го осъдят за вторичното престъпление. Това значи, че групата е измислена, за да отиде делото в специализирания съд, а всъщност обвиняемият е извършил престъпление, което е подсъдно на районния или на друг окръжен съд. Така прокурорът си избира съда.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar