– Адвокат Марковски, може ли да се търси наказателна отговорност от хората, които са под карантина заради COVID-19, но не я спазват?

– Епидемията, която може да се нарече чумата на 21 век, е предизвикателство не само към медицинските власти. Защитата срещу нея трябва да е не само с лекарски грижи и намирането на ефикасни лекарства, а и с подходящ закон, който да ограничи разпространението.

Ако на един изолиран остров няма заразени и там не ходи никой, няма да има и болни. Но държавата няма как да бъде такъв остров.

Дали лице, поставено под карантина, следва да носи наказателна отговорност, е уредено в чл.355 от Наказателния кодекс (НК). В него се казва – който наруши наредба, издадена против разпространяването на заразителна болест по хората, се наказва с пробация или глоба до 300 лв. Тази санкция не отговаря на нуждите на времето, в което живеем. Лека е за безотговорно поведение, което води до смъртоносно заразяване. Законът трябва да бъде променен и да се въведе налагане на лишаване от свобода – поне до 5 или до 8 г.

Почти 100-процентова е сигурността болен от коронавирус, който се движи сред другите или се храни в заведения, да разпространи вируса. А има всякакви хора – някой

като нищо може

да реши, че не е

толкова страшно

положението

и да си намери хиляди причини да наруши карантината. Чух вече за случай на избягал от болница, но не съм запознат в детайли (в Пловдив жена с температура и съмнения за коронавирус напусна инфекциозната клиника, но бе върната, б.а.).

Трябва да се даде възможност и на прокуратурата, и на МВР да имат правното основание да контролират дали хората под карантина я спазват. На практика този, който е под карантина, трябва да бъде предупреден от лекарите. А полицай от време навреме да проверява дали се изпълнява карантината.

– Тя обаче е препоръчителна, не се налага с писмена заповед или друг документ. Как тогава ще се преценява наказателната отговорност?

– Всеки трябва да бъде предупреден за наказателната отговорност, а полицаите да контролират спазването на карантината.

– Не е ли опасно за тях?

– Не е необходимо полицаят да влиза и да има пряк контакт – може човекът под карантина да се покаже от прозореца или проверката да стане по телефона. Трябва да се знае, че има контрол.

Всеки човек има правото на свободно придвижване, но това ограничение е кратко и в обществен интерес.

– Но когато полицаят няма физически контакт, как ще удостовери, че човекът на прозореца или този, който се обажда по телефона, е точно поставеният под карантина?

– Съвременната полиция разполага с методи за проверки от разстояние. На джиесемите например има локация къде се намира този, който говори. Има различни начини, включително и по-простички – полицаят да поиска човекът от прозореца да прати личната си карта по вайбър.

– В България все още много хора нямат интернет, не ползват мобилни приложения, особено по-възрастните в селата?

– Може да нямат вайбър, но имат техни близки, които могат да го предоставят. Кой в републиката вече няма джиесем? Дори овчарите, дето седят в планината, имат.

– В Румъния смятат да използват електронни гривни за наблюдение, за да следят хората под карантина. Това удачно ли е?

– В България те са толкова малко, че не могат да стигнат дори за тези, които са под домашен арест. Иначе електронната гривна може да свърши работа, ще облекчи полицаите.

– Има ли МВР капацитет да извърши такива проверки? Може полицай да откаже да участва с аргумента, че се страхува да не се зарази.

– Когато има гаранции, че при проверката той ще бъде защитен, не вярвам да има проблем. Полицаите ще получат указания как да се справят.

Другите държави не са готови за подобна бърза реакция. В Италия, доколкото знам, вече има намеса на армията. Ограничават се градовете с карабинери, за да се гарантира карантината. Италия е закъсняла, а ние имаме възможност да намерим начин да се ограничи разпространението.

– Дали полицаите да не ходят на проверки със защитни костюми?

– Костюмите гарантират безопасност, но те не стигат даже за медицинския персонал. Ако се осигурят достатъчно, ще бъде хубаво.

– При разрастване на заразата не всички може да бъдат затворени по болниците. Хората, които боледуват по-леко, вероятно ще са под карантина вкъщи или в хотели, както вече се прави в други държави. В този случай как трябва да се действа от правна гледна точка?

– Ако човек знае, че е болен от остро респираторно заболяване, опасно за другите и по непредпазливост или умишлено зарази другите, също трябва да се предвиди наказателна отговорност, но различна – между 3 и 10 г. или повече в зависимост от това дали има умисъл.

– Да си представим следната ситуация – ако човек знае, че е болен, но е пушач и не може да издържи без цигара. Не му дават да пуши в болничната стая, в която стои 10-и ден, и той се измъква на друго място или слиза до входа, тогава какво става?

– Тогава разпоредбата трябва да е: ако по непредпазливост, нарушавайки каратинния режим, разпространява заболяването, да се наказва с лишаване от свобода до 8 г.

Ако заразяването

е умишлено,

санкцията може

да е и по-висока

Разбира се, всичко трябва да се прецизира.

– Какво е необходимо, за да се направят подобни промени в закона – да се събере работна група, да се изготви проект?

– Необходимо е спешно да се помисли по тези предложения. Никой в България не поставя този въпрос досега. Второ – правилникът на Народното събрание позволява бързо да се направят усилия и такива текстове да бъдат вкарани за гласуване. Работни групи, предложения, дебат за информиране на обществото – в случая това ще са практики на празнодумци, които не отговарят на нуждите, пред които е поставено обществото.

– Някои съдилища отложиха дела с месец, но други продължиха да заседават. Вашето мнение по този въпрос какво е?

– Блокирано правосъдие означава блокирана държава. Но опасността от заразяване се увеличава и трябва да се намери балансът между това съдът да не бъде блокиран и риска от заразяване. По всяко дело трябва да се преценява конкретно – обвинените задържани ли са, има ли опасност да се струпат много хора – по някои дела и подсъдимите, и свидетелите са много, как да бъдат разпитани и т.н. Част от делата няма пречка да се отложат. Но когато има задържани, трябва да се признае героизмът на съдиите, които са на работа и правят всичко възможно да решат делото.

Налага се да се сведе до минимум присъствието на хората в съдебните зали, особено когато са по-малки. Но не могат да се загърбят и разпоредбите на закона за публичност на процеса.

– Когато е подадена молба за промяна на мярката за неотклонение, може ли съдът възоснова на извънредна ситуация със заболяването, да не насрочва заседание веднага, а да го забави?

– Има един срок, който не може да бъде променян. И това е срокът за произнасяне на съда при вземане на първоначална мярка за неотклонение. Този срок от задържането до влизането в съдебната зала и решаването на делото по никакъв начин не може да бъде променян. Това означава арестуваните да седят затворени, докато се преборим с епидемията, което един Господ знае кога ще стане. Тези дела съдът не ги отлага.

– А при втората хипотеза – за арестуваните, които имат право да подават молби за освобождаване?

– Правото на свобода и презумпцията за невинност не може да бъдат загърбени. Ако заседанието се отклони, ще се наруши законът, конституцията.

Абсурдно е да се мисли, че

задържаните трябва да седят

в ареста, докато се намери ваксина

И още нещо – може да прозвучи необичайно, но мисля, че е добре прокуратурата да не се ориентира към много искания за задържания, а съдиите да не бързат с лека ръка да лишават хората от свобода по висящо дело. Разбира се, читателите и опонентите веднага ще кажат – той е адвокат и иска да помогне на обвиняемите. Аз, когато помагам на хора, които се предполага, че са нарушили закона, помагам и на обществото – защото има презумпция за невинност.

Има и важен практически момент – задължителните грижи по контрол и хигиена в местата за лишаване от свобода. Коронавирус в затворите при пренаселеност означава страховита епидемия.

– Имате ли лични впечатления какви мерки се взимат сега в затворите или арестите, ако сте били при клиент?

– Нямам. Рядко посещавам тези места, потискащо е.

– Ходите ли с маска?

– Не. Когато адвокат е с маска, съдията не може да го разбере. А това не е в интерес на клиента. Не бива да се изпада в неразумни, в патологични действия, които понякога имат хумористичен привкус.

Имаме възможност, без да изпадаме в паника, в потрес и масова депресия да постъпим разумно, като ограничим максимално разпространението чрез карантина. Нещо повече – добре е да се помисли дали наредбата за карантината да не се измени и достъпът на близките да бъде сведен до минимум. Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar