[email protected]

Как за 2 уикенда на месец да си пълноценен родител?

– Адвокат Бекирска, какво е родителско отчуждение и форма на домашно насилие ли е то?

– Родителското отчуждение има две форми с един и същ резултат – детето не общува с единия от двамата си родители. При едната форма резултатът е настъпил чрез манипулативни действия и очернящи техники, използвани от първия и насочени срещу авторитета на другия родител. Втората форма е отчуждение, което е настъпило поради поведението на родителя, с когото детето отказва да общува – например при извършено върху детето насилие, поради неглижиране и други причини. По-разпространена е първата форма. Отчуждители могат да са и майките, и бащите – отчуждени също. Родителското отчуждение е много сериозно и тежко психо-емоционално насилие, но не е самостоятелна форма на домашно насилие, разписана в българския закон.

– Отчуждението от другия родител често срещан проблем ли е сред българите? Какво показва вашата практика ?

– Печалната истина е, че отчуждението в първата му форма е доста често срещан сценарий, по който принудително се развиват отношенията родител – дете. Тези пагубни взаимодействия се наблюдават най-вече при разделящи се или вече разделили се партньори, които прехвърлят разочарованията, фрустрациите, обидите и гнева си от интимната двойка към родителската двойка. И оттам върху самото дете. Обикновено здравите и психически устойчиви индивиди успяват да проявят зрялост и да не излагат децата си на подобни негативни и свръхтравматични влияния. Тези родители остават диалогични и кооперативни, а децата им преодоляват раздялата без дълбоки травматични увреждания в психо-емоционалния им свят.

В масовия случай при раздяла единият родител се отделя от другия заедно с детето. И настоящият Семеен кодекс регулира отделянето на партньорите, като съдът автоматично и без задълбочена преценка на индивидуалния казус въвежда правилото при единия родител да бъде концентрирано упражняването на родителските права (тоест взимането на решения относно детето), а на другия да бъде определен режим за лични контакти със същото дете. Законът не поставя ограничения за обема на личните контакти, нито пък определя минимален брой дни, когато това да се случва. Разпространена е архаичната съдебна практика съотношението да е 26:4 дни в полза на родителя, който упражнява родителските права и преимуществено отглежда детето. Другият родител се превръща в родител аниматор, тъй като участва в живота на детето си само през уикендите, т.е. за забавленията. Този родител не е въвлечен в учебния и социален живот на детето и е поставен в условия на уведомителен режим, наред с това зависи изцяло от благоволението на първия родител. Неминуемо авторитетът на родителя, който може да изпълнява правата и задълженията си само през оскъдните 4 дни в месеца, е изцяло дискредитиран.

Предвид ширещата се дискриминация по отношение на родителските роли в полза на майките, то неминуемо бащите са по-неблагоприятно третираните и ощетени. В голяма част от случаите родителят, който не живее с детето, е в невъзможност да бъде пълноценен, адекватен и ефективен родител. Въпреки че юридически няма ограничаване на родителските права при тази хипотеза. Реално де юре имат права, но де факто нямат способ за реализирането на тези права.

Именно възможността за пълното обсебване на родителските права от единия родител се стремим да предотвратим чрез законодателните промени, които се обсъждаха тази седмица в Народното събрание, да се намалят родителските конфликти и да се предотврати родителското отчуждение поради невъзможност на бащите да виждат децата си.

– Какъв е приблизителният брой на децата, които са възпрепятствани да виждат бащите си заради конфликт между родителите?

– Бащите най-често стават жертва на описаната дискриминация при родителските роли бащи и майки. Те са ограничени до определените дни за лични контакти, и то само когато се изпълнява режимът. Съответно и децата са ощетени. Няма свободно общуване родител с дете, тъй като родителите не го стимулират и не насърчават децата си да поддържат дори и базисен контакт другия родител. Предшественикът на родителското отчуждение е т.нар. конфликт на лоялност у детето.

Не се води статистика за броя на засегнатите от авторитаризирането на родителските права деца, но от институциите ясно се дефинира, че това са деца в риск от отчуждение. Държавата признава, че проблемът е сериозен. Отговорността е обща и не бива да подминаваме този дълбокоувреждащ психиката и емоциите на децата феномен.

– Наблюдава ли се този вид емоционално насилие над деца, дори и в семейства, които не са разделени?

– Печалната истина е, че се наблюдава. Тези случаи отново се проявяват преимуществено, когато се разпадат отношенията в партньорската двойка и когато партньорите не намират правилния път да решат проблемите си, спасявайки семейната система. Голяма грешка, която често родителите правят, е че единият родител привлича на своя страна детето, и го настройва срещу другия – например разказва му как другият родител се е отнесъл, как го е обидил, нагрубил, засегнал, ударил или унизил и детето емпатично заема страната на пострадалия родител и се противопоставя на другия. Това автоматично предизвиква вътрешен конфликт у самото дете, което е емоционално насилие. Детето бива натоварено с емоции, които не може да обработи и преживее по друг начин освен да се отдалечи и капсулира.

– Манипулацията на децата чрез материални облаги от страната на единия родител може ли да се тълкува като форма на домашно насилие?

– Манипулацията включва в семантиката си идеята за злоупотреба и користна цел. Всяка злоупотреба с психиката и емоциите на детето може да бъде защитена форма на домашно насилие. Но е много трудно доказуема.

– Кой от двамата родители най-често влиза в ролята на т.нар. агресор след фактическата раздяла? Замесват ли се и трети лица?

– Дали при двойката ще има достатъчен емоционален интелект партньорите да се разделят с респект, или ще се разделят с агресия, е неясно обстоятелство. Винаги обаче са налице достатъчно предвестници, които дават ясна индикация за опасностите от агресивно поведение. Червените лампи не са за пренебрегване, затова са сигнални. При появата им следва незабавно да се вземат мерки, за да се предотвратят необратими последици.

Много често разширените семейства се намесват във взаимоотношенията на партньорите. Има хиперпротективни майки (тоест тъща или свекърва), които не позволяват порасналите им деца да скъсат пъпната връв с тях. В подобни симбиотични връзки няма място за партньор – той/тя винаги изглежда неподходящ. И по примера на богомолката е най-добре да бъде унищожен. В една голяма част от разделите първопричината се крие в недоволството или намесата на тъщата/свекървата. Много често младите хора не умеят и не успяват да поставят ясни граници между семействата, които те създават, и семействата, от които те произхождат. Подобна намеса не е само подкрепа, а често може да бъде и пагубна.

– Ако физическото насилие се вижда и установява лесно, то има ли начин да се докаже пред съда психо-емоционалното насилие над дете?

– Психо-емоционалното насилие се доказва чрез професионална експертиза на назначени от съда вещи лица, които изследват чрез различни методологии наличието/липсата на родителско отчуждение, вида и степента, кой е програмиращият възрастен, както и препоръчват мерки за преодоляване на травматичния разкъсващ конфликт у детето. Ако родителят отчуждител не съдейства за преодоляването му и не участва във възстановителните процеси, това е признак за недобър родителски капацитет и неговото участие в живота на детето може да бъде компрометирано.

– Каква част от делата, които водите, завършват със споразумение за родителски права?

– Аз самата съм семеен медиатор от 2009 г. и се стремя да започна диалога с другата страна с предложение за провеждане на преговори. Не е особено популярна практиката да се постигне споразумение в началото. И тук зависи от нивото на психо-емоционалната зрялост на родителите. Има родители, които са готови да посветят няколко години от своя живот и от детството на детето си на ожесточени съдебни битки помежду си, изпълнени с нестихващи проверки и обследвания от институциите, събиране на доказателства, разпити в съда на близки и познати. Но българинът трудно проявява диалогичност с „врага“, той е воден от мисълта за вендета и желание да покаже пред авторитета на съда „своето разбиране за справедливост“.

– Необходими ли са промени в Семейния кодекс?

– Човешките отношения са толкова динамични, че законодателят винаги е закъснял с уреждането им по начин, който да кореспондира актуално на тези процеси. Изменението на разпоредбите на действащия Семеен кодекс в посока гарантиране на равнопоставеност и равнозначно участие на родителите в живота на детето, в случай на раздяла между тях, не търпи отлагане. Във времето, в което живеем, стремейки се към равнопоставеност между половете, ние необратимо стигнахме до задължителното уравняване на ролите на майката и бащата. И бащите, и майките са активни родители и желаят да участват в живота на децата си пълноправно, равностойно и равновременно. Онзи дискриминиращ, архаичен модел, в който майката преимуществено се приема за по-пригодния родител, само защото е майка, не е актуален към днешна дата.

Поради това следва да се променят адекватно разпоредбите в Семейния кодекс. На първо място да се преодолее изискването, с което се поставят родителите в задължителен конфликт поради изискването на закона да установят кой от двамата е по-пригоден да отглежда детето и да полага преките и непосредствени грижи за него през по-голямата част от времето. Избраният от съда родител получава правото да упражнява родителските права. Това включва правото да взима всички решения, които касаят детето, без да иска съгласието на другия родител, като само го уведомява – например къде да живее детето, къде да учи, кой да му е личният лекар и т.н. Въпреки че на другия родител, съгласно закона, не са отнети никакви права, то същият може да ги упражнява в определения от съда график. Но реално не разполага пълноценно с възможността да ги упражни адекватно в същия обем.

Времето за лични контакти на родителите с детето е друг спорен момент, който създава напрежение между родителите. Често постановяван от съдилищата режим за лични контакти, който единият родител (най-често бащата) получава, включва два уикенда от месеца (2 х 36 часа), както и 30 дни през лятото, както и редуване на официалните празници Коледа, Нова година и Великден през година. Необяснимо е как се очаква, че за тези дни родителят може да бъде адекватен, пълноценен и ефективен родител за детето си?

Има и още много промени, които е добре да се направят – например производствата да не отнемат години, защото това единствено усложнява отношенията, а детството на децата е необратимо е отминало в съдебни дела.

– В България рядко се говори за съвместно упражняване на родителски права. Какво всъщност е то и с какво допринася за благополучието на децата?

– Именно чрез въвеждането на модела за равнопоставеност между родителите ще успеем да преодолеем дискриминативния и стереотипизиран подход, при който бащите са по-неблагоприятно третирани само защото са бащи, а правото им на семеен живот сериозно засегнато.

Споделеното родителство има два компонента: юридически – двамата родители да взимат единодушно решения за детето си, физически – да отглеждат детето в условията на равнопоставеност, т.е. графикът на лични контакти може да е равновременен (50/50) или да е (40/60), но да е съобразен с индивидуалния казус. Възможностите са 7 на 7 дни, 5 на 5, 15 на 15 и всички други комбинации.

Споделеното родителство е зряло родителство! То няма алтернатива. То спомага да се запазят авторитетите и на двамата родители пред детето, тъй като родителската власт не е концентрирана при единия. Споделеното родителство позволява да се поддържа здрава и стабилна емоционално-доверителна връзка родител-дете, както и е ефективен способ за родителите да имат пълноценно време и за полагане на преки и непосредствени грижи за децата си, така и през времето, когато грижите са поверени на другия родител те да имат времеви капитал за кариерно развитие, социално общуване, грижа за себе си и пътувания.

В моя личен живот ние с бившия ми съпруг избрахме т.нар. nesting – децата ни живеят в един дом, а ние се редуваме през седмица. Това е щадящ механизъм, който реално постави децата в защитена среда и те не усетиха трусовете на раздялата и турбулентните взаимоотношения, които неминуемо съпътстват всеки развод.

– Как се определя издръжката при съвместно упражняване на родителски права?

Има много варианти за организиране на изплащането на издръжката на детето. Отговорността е на двамата родители и те участват заедно. Най-разпространеният е издръжката да се заплаща поравно от всеки от родителите, като всеки поема разходите, които възникват в неговото време, а по-сериозните се делят.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar