Държавните служители, чиито действия са довели до нарушения на права на граждани, да отговарят с личното си имущество за присъдените обезщетения солидарно с държавата. Това изрично да бъде записано в конституцията като една от гаранциите за правото на защита на гражданите се предлага в становище на фондация „Български адвокати за правата на човека“ за необходимите конституционни промени в областта на основните права.

Становището е изготвено по покана на президентската институция във връзка с дебата, отворен от държавния глава Румен Радев за върховенството на правото, съдебната власт и особено статута на прокуратурата и отчетността и отговорността на главния прокурор.

Освен предложението за нова конституционна уредба на правото на защита становището акцентира и на няколко други основни теми:

  • Основното право на справедлив процес на всеки гражданин трябва изрично да се запише в конституцията;
  • Пълното разделяне на съдийската и прокурорските колегии във Висшия съдебен съвет е крайно необходимо за осигуряването на организационна и институционална независимост на съдилищата и техните председатели от прокуратурата като страна в съдебния процес;
  • Конституцията следва да съдържа разпоредба за обжалваемостта на актовете на прокуратурата пред съд освен в изрично посочени от закона случаи като гаранция срещу потенциален произвол;
  • Най-сполучливата гаранция за ефективно и независимо разследване на главния прокурор, а и на всички прокурори в случай на данни за извършено престъпление, е това да се възложи на независим външен на прокуратурата орган след преодоляване на конституционните пречки за това.

Общо право на защита за всеки

Българската конституция не съдържа обща разпоредба, гарантираща изрично ефективни средства за защита на правата, свободите и интересите на гражданите и правото на справедлив съдебен процес за всеки, така както това се съдържа в чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).

Същевременно до края на 2019 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установил 270 нарушения на различни аспекти на правото на защита в решенията си срещу България. Съществена част от тях са свързани с нарушението на правото на всеки на разумен срок на съдебното производство. И въпреки че след пилотни решения на Съда в Страсбург българският законодател въведе възможност за обезщетение за бавно правораздаване в рамките на национална процедура, това не е достатъчно за въвеждане на основното право на справедлив процес в националното законодателство. Законът за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ) се променя на парче във връзка с някои права, което оставя впечатлението, че останалите права, защитени от конституцията и ЕКПЧ, не се ползват със същата защита. Затова се налага една нова редакция на чл. 7 от конституцията, където в момента отговорността на държавата за вреди на гражданите се урежда само с едно изречение. Там трябва да се предвиди всеобхватен съдебен контрол за всички ограничения на правата и свободите, прокламирани от конституцията, от правото на ЕС, международните договори и законите, както и право на обезщетение за допуснатите нарушения и настъпили вреди, а също така – и отговорност на длъжностните лица, преки извършители на такива действия и бездействия, които да отговарят с личното си имущество за присъдените обезщетения солидарно с държавата.

Гражданите все по-често изразяват неудовлетворение от това, че присъдените обезщетения за нарушения на правата им както от ЕСПЧ, така и от националните съдилища, се заплащат от данъкоплатците, а не от установените преки извършители. „Това безспорно лишава осъдителните решения от възпиращия им потенциал и не способства за солидарност на обществото със засегнатите от нарушения лица“, се казва в становището.

На следващо място, необходимо е да се запише изрично в конституцията ни допълнение с аналогичен на ЕКПЧ текст, който гласи, че: „Всяко лице при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.“

Правото на защита е гарантирано от съществуването на независим съд

Една от гаранциите за справедлив процес е независимостта на съдилищата от властите и страните. „Конституцията следва категорично да посочи, че съдебната власт се упражнява от съдилищата, както и да съдържа ясни гаранции за независимостта им както от властите, така и от страните в съдебното производство.“ Само независим съд може да осигури справедлив процес, се казва в становището.

В момента конституцията придава еднакъв статут на независимост и несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите, без да посочва от кого следва да са независими те, какви техни функции обезпечава тази независимост и каква е дължимата от тях отговорност пред обществото за ефективното им осъществяване. Необходима е диференциация на ролите на различните органи в съдебната система, която да допринесе за определяне на техния статут, правомощия и отговорности.

Трябва да се елиминира „влиянието на политическата власт и прокуратурата като страна в съдебното производство в структурата и избора на членовете на ВСС, създаването и избора на членовете на Инспектората към ВСС и пр.“ Независимо от обстоятелството, че прокуратурата е страна в производството пред съда, и въпреки постигнатите частични промени в конституцията от 2015 г. управлението на съдебната власт продължава да се осъществява с мнозинство на членове в Съдийската колегия на ВСС, посочени от Народното събрание, а в Пленума на ВСС – и с участието на представители на прокуратурата.

Прокуратурата, нейните квазисъдебни правомощия и „монопол“ върху наказателното правосъдие

„Прокуратурата продължава да осъществява широки квазисъдебни правомощия и „привременно правосъдие“, с което нерядко се засягат и основни права на гражданите, а прокурорите имат неадекватен за функциите им статут на независими и несменяеми магистрати, еднакъв с този на съдиите. Това, както и тълкуването за „ексклузивно“ правомощие на прокуратурата независимо и безотчетно да преценява кога и как да изправи пред наказателния съд, осигурява един безконтролен и избирателно практикуван „монопол“ върху наказателното правосъдие.

Някои от тези дефекти са обсъдени в повече от петдесетте осъдителни решения на ЕСПЧ за неизпълнение на задълженията на държавата да осигури ефективно разследване, както и за липсата на мерки срещу неуважението към презумпцията за невиновност и др. Част от тези проблеми могат да бъдат решени с налагането на ефективен съдебен контрол върху действията и бездействията на прокуратурата при упражняването на нейните правомощия, засягащи основни права и интереси, се казва в становището.

Експертите от БАПЧ се присъединяват към вече изразените от други организации становища, че пълното разделяне на съдийската и прокурорските колегии е крайно необходимо за осигуряването на организационна и институционална независимост на съдилищата и техните председатели от прокуратурата като страна в съдебния процес.

Прокурорите трябва да бъдат разследвани от орган извън прокуратурата

Независимо разследване не само на главния прокурор, но и на който и да е друг прокурор, може да се осъществи само от орган, различен от прокуратурата – след преодоляване на конституционните пречки за това. Иначе остава подозрението, че всеки един разследващ прокурор е безспорно институционално и/или йерархично свързан с евентуално заподозрените лица. Принципно от фондацията подкрепят и предложенията за решаването на този проблем чрез въвеждането на ad hoc съдия от Върховния касационен съд за целите на разследването в подобни случаи, но при уговорката, че такова решение рискува да бъде затруднено от липсата на капацитет за извършването на действия по разследването и не е в състояние да реши по-общия проблем за независимостта на ефективното разследване на който и да е представител на прокуратурата.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar