Австралийският учен Дейвид Гудал сложи в четвъртък край на 104-годишния си живот, асистиран от лекари в клиника в Базел, Швейцария, където това е разрешено, предадоха световните агенции.
Роденият в Лондон еколог и ботаник, който е работил и живял в Австралия, не е бил неизлечимо болен. Преди ден той обясни пред журналисти, че е взел решението за асистирано самоубийство, защото през последните години качеството му на живот се е влошило. Той вече чувал и виждал лошо. Прикован към инвалидна количка, той не можел да излиза навън от малкия си апартамент в Пърт, където живеел сам. Единственото, което правел, било да чака да минава времето.
Малко преди смъртта си, заобиколен от членове на семейството си, той каза, че е щастлив да посрещне края си.
Според него общественото внимание, което е привлякло неговото решение да се възползва от евтаназията, може да помогне на каузата тя да бъде използвана в помощ на възрастните хора.
Академикът е починал по обяд в четвъртък спокойно в клиника в Базел след инжектиране на нембутал, което е вид барбитурат, каза Филип Нитшке, основател на „Екзит Интернешънъл“ организацията, която помогна на Гудол да отнеме живота си.
Според него възрастният мъж е бил видимо объркан от процедурата по оформяне на документите за евтаназията. Последните думи на Гудол били: „Това отне ужасно дълго време“.
Последния ден в живота си ученият прекарал в университетската ботаническа градина на Базел в компанията на трима от внуците си. След това хапнал любимото си ястие – пържена риба и пържени картофи, а за десерт чийзкейк и под звуците на Деветата симфония на Бетовен лекарите му поставили абокат, а той сам пуснал системата със смъртоносната течност.
Гудол пристигна в Базел в понеделник, след като посети роднини във Франция, за да се възползва от разрешената в Швейцария евтаназия по желание на човека. В Австралия това е разрешено само в един щат и то само ако човекът е смъртно болен
„На моята възраст, а дори по-рано, човек иска свободата да избере смъртта и времето ѝ. Мой собствен избор е да прекратя живота си утре и очаквам това с нетърпение, благодаря на швейцарските медици, че го направиха възможно“, каза в сряда пред журналисти 104-годишният мъж.
„Дейвид е олицетворение на факта, че това не е само привилегия на неизлечимо болните, а човешко право – право на съзнателния възрастен“, каза Нитшке.
Според неговата организация е несправедливо „един от най-възрастните и известни граждани на Австралия да бъде принуден да отиде на другия край на света, за да умре с достойнство“. „Мирна и достойна смърт е нещо, което би трябвало да се полага на всеки, който я желае. Човек не бива да бъде принуждаван да напуска дома си, за да я получи“, посочи Нитшке
Но д-р Майкъл Ганън, президент на Австралийската медицинска асоциация, заяви, че е притеснен от това, че едва ли не се празнува „самоубийството на столетник“.
„На каква възраст смятаме, че хората не е естествено да се радват на живота? Хора като доктор Гудол вземат решение, основано единствено на това, че не виждат за какво повече да живеят. Но мисля, че това е граница, която е много опасно да се прекрачва. Изключително съм загрижен за едно общество, в което взимаме произволни решения за това кой живот си струва да продължи и на кой трябва да се сложи край съгласно одобрен закон“, смята Ганън.
Последната воля на Гудол е била тялото му да бъде дарено за медицински цели, а ако това е невъзможно, прахът му да бъде разпръснат в Швейцария.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar